Решение № 481 от 12.05.2025, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 481

Монтана, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20257140600132 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение рег. № 29 от 20.01.2025 г. постановено по АНД № 20231420200353 по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 659441-F669104/31.08.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 ЗДДС, на „БОДИ-М-ТРАВЪЛ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. *, ап. *, е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лв.

Касационният жалбоподател Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител Д. В. М. – гл. юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Враца, в касационната жалба навежда доводи за неправилност на оспореното решение. Излага съображения, че видно от НП, на стр. 3, в частта, с която е постановено налагане на имуществена санкция АНО не е определил санкционната норма по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в основния й състав, а е допълнил с израза „изр. второ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС“, с което счита, че е приложил текста, който гласи, че „когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“, т.е. твърди, че е приложен привилегированият състав на чл. 185 от закона. Счита, че изводът на въззивния съд, че не е налице невъзможност за НАП да определи наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива се опровергава от представената по делото справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за „БОДИ-М-ТРАВЪЛ“ ООД за период от 01.04.2022 г. до 15.04.2022 г. Твърди, че дори да се приеме, че смущенията в електрическото захранване в обекта на дружеството е причина да не бъде предадена по установената дистанционна връзка с НАП информация за доставката на гориво по АДД № 6790320/01.04.2022 г., то следва след отпадане на това обстоятелство нивомерната измервателна система да предаде съответно въведените по АДД данни, но това не се е случило и до момента на проверката. Сочи, че в Наредба Н-18/13.12.2006 г. е разписан ред, по който следва да постъпи задълженото лице в този случай, който ред дружеството не е спазило и по този начин се е лишило от възможността да се приеме по преписката, че неизпълнението на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ се дължи на форсмажорни обстоятелства, съответно да бъде освободен от административнонаказателна отговорност. Касаторът счита за необоснован и неправилен и извода на съда „отделно от това НАП е получило данни за продаденото през деня гориво и наличното в резервоарите и от дневния отчет за 01.04.2022 г.“, защото, случая не касае продажба на гориво от ведомствена бензиностанция на „БОДИ-М-ТРАВЪЛ“ ООД, а доставка на гориво от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /дизел с количество 6018,00 л./ за ведомствената бензиностанция, което извършва зареждане на машини и съоръжения за собствени нужди и за която доставка е било длъжно да подаде данни в НАП по установена дистанционна връзка. Моли оспореното въззивно решение да бъде отменено, съответно да се потвърди отмененото с него НП № 659441-F669104/31.08.2022 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт в отдел „Обжалване“ в ТД на НАП Велико Търново – ИРМ Монтана – К. М. И., която поддържа касационната жалба, като подробни доводи развива в представена по делото писмена защита. Моли за отмяна на оспореното Решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От ответника по касационната жалба от „БОДИ-М-ТРАВЪЛ“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. И. М. – АК Враца, е постъпил писмен отговор по касационната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита, че съдът правилно и при съобразяване с приетите по делото доказателства е установил фактическата обстановка и е достигнал до правилни изводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди, че в случая се е получила момента загуба на връзка, която в последствие се е възстановила самостоятелно, и той не е имало как да разбере за случилото се. Заявява, че при прекъсване на електрозахранването е безпредметно да се уведомява лицето, осъществяващо сервизно обслужване на ЕСФП и НИЦ, тъй като то не може да възстанови електроподаването и допълнително при прекъсване на електрозахранването няма как да бъде заредено гориво и да се извършват продажби. Излага още, че въззивният съд е направил правилно заключение, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е посочено в АУАН и НП, че констатираното при проверката нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Сочи, че приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, предвижда привилегировани състави на нарушенията по изр. първо от същата норма, когато от тези нарушения не са настъпили вредоносни последици. Поради това, в случая обстоятелството дали соченото от администрацията нарушение е довело до неотразяване на приходи, е елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние и като такъв е следвало да бъде отразено в съдържанието на акта и наказателното постановление. Твърди, че това осуетява възможността на соченото за нарушител лице да узнае в административната фаза на производството състава на вмененото му деяние. Моли оспореното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява от преупълномощения адв. И. С. от АК – Враца в писмено становище се оспорва касационната жалба, като развива доводи в насока правилност и законосъобразност на въззивното решение. Моли за потвърждаване на оспореното решение на въззивния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като в хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Това прави издаденото НП незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от районния съд. Предлага атакуваното решение да се остави в сила, като обосновано и мотивирано.

С Определение № 3403/01.04.2025 г. по адм. дело № 3063/2025 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 97/30.03.2023 г. по КАНД № 55/2023 г. на АдмС – Враца е обезсилено Решение № 9/05.01.2023 г. по АНД № 931/2022 г. на Районен съд – Мездра и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 353/2023 г. на Районен съд – Враца, предмет на касационното производство.

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което настоящата инстанция приема същата за подадена в срок. Подадена е от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима за разглеждане по същество.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Касационната жалба, разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, касационната инстанция приема, че касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Враца е приел от фактическа страна, че на 20.07.2022 г. служители на ЦУ на НАП извършили проверка на място в обект ведомствена автобаза на „БОДИ-М-ТРАВЕЛ“ ООД, находяща се в [населено място], [улица]. При проверката в обекта е констатирано наличие на изправни и работещи фискално устройство ЕСФП и измервателна система, свързани дистанционно с НАП /НИС/. Въз основа на допълнително представени им от проверяваното дружество документи за доставки на горива, съпоставено със собствените им, налични в НАП данни, проверяващите констатирали, че за дата 01.04.2022 г. в обекта е била извършена доставка на гориво – дизел, количество от 6018.00 литра, съобразно наличен акцизен данъчен документ със съответен УКН. Доставката е била въведена ръчно от оператора в обекта чрез ЕСФП, но данните за доставката не били паралелно изпратени чрез другата система НИС /автоматизираната измервателна нивомерна система. От контролните органи са съставени констативни протоколи и е издаден процесния АУАН, в който е прието, че на 01.04.2022 г. търговското дружество е нарушило чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като в качеството си на лице, извършващо зареждане на горива за собствени нужди не е изпратило по НИС, свързана дистанционно с НАП, данни за извършената доставка на гориво по АДД със съответен УКН от 01.04.2022 г. При съставяне на АУАН, присъстващият представител на дружеството възразил за неговата неоснователност, като е посочил, че през целия сочен ден е имало множество токови удари, които са видими в контролната лента на ел. носител, приложена към констативния протокол за проверка, като същевременно доставката е била въведена ръчно и от служител на фирмата. Възраженията са счетени за неоснователни от АНО и е издадено обжалваното НП.

Въззивният съд е възприел, че от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че на посочената дата в проверения обект на дружеството е имало множество токови удари, в т.ч. и около часа на доставката на горивото, при което НИС не е сработила и не е изпратила данните за доставката към НАП, за което обстоятелство обаче, служителите на дружеството не са имали обратна информация. Приел е, че след възстановяване на ел. захранване и на връзката на НИС с НАП, последните са имали пълна информация за реалното количество на наличното гориво в резервоарите. Съдът приема, че данните за доставката на гориво са били ръчно въведени и изпратени от служител на дружеството чрез ЕСПФ, както и, че НАП е получила данни за продаденото през деня гориво и наличното гориво в резервоарите и от дневния отчет за 01.04.2022 г.

За да отмени процесното НП, районният съд приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Възприел е, че липсват фактически констатации за това дали вмененото нарушение е довело или не до неотразяване на приходи, като съществен съставомерен елемент на нарушението от обективна страна и основание за налагане на друг вид и размер на санкцията – тази по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като е счел, че този пропуск представлява процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и съществено нарушаващо правото на защита на санкционираното лице и възпрепятстващо съдебния контрол за законосъобразност. На следващо място районният съд е посочил, че се установява, че в проверения от НАП обект на сочената дата е приета доставка на гориво, въведена от съответен служител ръчно през регистриращо устройство ЕСФП, свързано дистанционно с НАП, при което данните за доставката са били надлежно получени в НАП. Приема също и, че НАП е имала информация за тази доставка, чрез допълнително писмено деклариране и предоставяне на писмените документи за доставка на горивата по силата на други законови разпоредби от Наредбата, например дневен отчет. Едновременно с това е действала паралелно, втора независима от първата система, също дистанционно свързана с НАП и предаваща директно и в реално време данни, изцяло автоматично /несвързани с човешки фактор и ръчно въвеждане на данни/, а именно нивомерна система, също от одобрен тип и принципно коректно функционираща, но поради токов удар по време на доставката, тази система не е сработила и не е изпратила данните за доставката към НАП. След възстановяване на ел. захранването, съответно на дистанционната връзка с НАП, последните са имали информация за реалното количество на горивото в резервоарите след доставката. При изложените мотиви, въззивният съд е възприел, че не е налице инкриминираното в АУАН и НП нарушение, а именно невъзможност за НАП да определи наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, така също не е налице виновно поведение на „нарушителя“, водещо до този резултат.