Решение № 1024 от 28.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Бургас, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20242120100056 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, чрез пълномощника адвокат Д. К., съдебен адрес: гр. Б. ***, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ***, БУЛСТАТ: ***, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 2160 лева – сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима за периода от 04.01.2021 год. до 06.07.2022 г.

В искова молба са изложени твърдения, че със заповед № 8121К-8128/13.07.2016 год. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 9 от Закона за държавния служител ищецът е назначен на длъжност *** към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, която длъжност той заемал от назначаването му до 06.07.2022 год. когато със заповед № 8121К-6403 правоотношението му е било прекратено. Излагат се доводи, че ищецът като служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е имал право да му се осигурява храна или левовата й равностойност.Посочва се, че за исковия период левовата месечна равностойност на храната на служителите в МВР е определена непрекъснато в размер на 120 лева. Поддържа се, че тъй като ответникът не е предоставил храна или изплатил левовата й равностойност на ищеца и същата не е била включена в индивидуалното му трудово възнаграждение през исковия период, той дължи незаплатената сума за хранене за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт И., която оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Признава се обстоятелството, че по силата на заповед № 8121К8128/13.07.2016 год. на Министъра на вътрешните работи ищецът е заемал длъжността *** към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР за периода от 13.07.2016 г. до 17.07.2022 г. Излагат се правни съображения, че статутът на ищеца за процесния период се регламентира от разпоредбите на ЗДСл, в 1 които законодателят не е предвидил изплащане на левова равностойност на храна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 181, ал. 1 ЗМВР. За уважаването му ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника, по силата на което му се дължат претендираните вземания.

Със заповед № № 8121К-8128/13.07.2016 год. год. на Министъра на вътрешните работи ищецът е бил назначен за държавен служител на длъжността *** към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.

Със заповед № 8121к-6403/06.07.2022 г. на Министъра на вътрешните работи служебното правоотношение на ищеца е било прекратено поради упражняване на правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.07.2022 г.

Спорът между страните е правен и се свежда до това, дали ищецът с оглед заеманата от него длъжност по служебно правоотношение има право на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност, в рамките на исковия период, т. е. за приложното поле на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на лицата по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По поставения въпрос – дали държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява храна или левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е висящо Тълкувателно дело № 1/2024 г. по описа на ОСГК на ВКС, образувано на 21.02.2024 г. По поставения въпрос настоящият съдебен състав възприема следното становище.

На основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР (ДВ, бр. 97 от 2017 г.) за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. Съгласно чл. 181, ал. 3, изр. 1 ЗМВР (изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.) служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. По делото не се твърди и не се установява ищецът, заемащ длъжността *** към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, д а извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда, поради което не са налице посочените законови основания за дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност.

Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение.

Законодателната цел на нормата на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР е да разграничи служителите на МВР в различни категории, които да имат и съответния различен статут според това дали изпълняват специфични за Министерството функции (чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР) или функции, които са аналогични на тези в други администрации или държавни органи (чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР), или въобще на работници и служители, наети по трудов договор (чл.

142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР).

На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. На основание чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е бил и ищецът, се урежда със Закона за държавния служител, а той не предвижда основания за дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност.

2

Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) предвижда, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон, т. е. нормата препраща към конкретни разпоредби от ЗМВР, сред които не попада правилото на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Както вече бе посочено, не е налице основание за приложението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, доколкото по делото не се твърди и не се установява ищецът, заемащ длъжността *** към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда.

В горния смисъл е постановено и решение № 1006 от 25.09.2023 г. по в. гр. д. № 1242/2023 г. на Окръжен съд – Бургас.

Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, чрез пълномощника адвокат Д. К., съдебен адрес: гр. Б. ***, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ***, БУЛСТАТ: ***, иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 2160 лева – сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима за периода от 04.01.2021 год. до 06.07.2022 г.

ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр.

С., *** БУЛСТАТ ***, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3