Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 18.05.2023, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Административно наказателно дело 241/2022
Вид
Решение № 29
Подписан
18.05.2023
В сила
09.06.2023
Състав
Спас Маринов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 93в, ал.17 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93в, ал. 17, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93в, ал.17, т.4 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Тутракан, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20223430200241 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0002148/12.09.2022 г. Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА”/ гр. Русе е наложил на М. Г. М., с ЕГН **********, от ***, за нарушение на чл. 36, § 1, т.

„i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал.

17, т.1 от ЗАвтПр глоба в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител го обжалва в срок.

Отправя се искане съдът да отмени атакуваното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В условията на евентуалност се моли за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 63д от ЗАНН.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, 1 редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2022 г. между „БЕДЕЦЕ 19“ ЕООД и жалбоподателя М. М. бил сключен Трудов договор № 18, посредством който последният бил назначен на длъжността „Шофьор товарен автомобил“ към дружеството работодател.

Тъй като служителят не притежавал карта за квалификация на водача, управителят на дружеството издал Заповед № 2/22.03.2022 г., с която наредил М. да извършва всякаква друга дейност освен да управлява товарен автомобил над 3,5 тона. На 19.05.2022 г. на жалбоподателя била издадена изискуемата Карта за квалификация на водач № Р232906, която му била предадена на 26.05.2022 г. от служител на РД „АА“ – София, удостоверено с приемо-предавателен протокол от същата дата. По повод това със Заповед № 5/28.05.2022 г. на управителя на „БЕДЕЦЕ 19“ ЕООД било прекратено действието на предходно издадената Заповед № 2/22.03.2022 г.

На 10.06.2022 г. актосъставителят И. Д. И. и свидетелят И. С. И. – служители в РД „АА“ гр. Русе, извършвали контролна дейност на територията на общ. Тутракан. Около 11:25 ч. се намирали на отбивката за с. Пожарево по пътя Силистра – Русе, когато от там преминал жалбоподателят М. М. с управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес 818 АТЕГО“ с рег. № ***, от категория N2. Последният бил оборудван с аналогов тахограф „Mannesmann“ VDO 132451 със сериен № ***. Служителите на РД „АА“ извършили проверка на жалбоподателя в качеството му на водач, извършващ обществен превоз на товари. При изискване на тахографските листи от текущия ден и предходните 28 дни, жалбоподателят представил такива от 16:40 ч. на 29.05.2022 г. до 10.06.2022 г., а за останалия период – от 00:00 ч. на 13.05.2022 г. до 16:40 ч. на 29.05.2022 г., не представил съответни тахографски листи. Водачът на товарния автомобил не представил каквито и да било други документи, удостоверяващи в пълнота дейността му през проверявания период.

Актосъставителят И. съставил АУАН № 323657/10.06.2022 г., с който е повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. След запознаване със съдържанието на 2 акта, жалбоподателят го подписал, като не направил възражения, и получил препис от същия.

На 12.09.2022 г. директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно постановление № 38-0002148, с което на М., на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвтПр, било наложено наказание глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.

На 05.10.2022 г. жалбоподателят получил препис от НП.

Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели; з. к. на НП № 38-0002148/12.09.2022 г. на Директора на РД „АА“ гр. Русе; АУАН № 3236 57/10.06.2022 г. (з. к. и оригинал от втори екземпляр); з. к. на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.; з. к. на Карта за квалификация на водач на МПС на М. М.; з. к. на Контролен талон № 2836647700 на М. М.; з. к. на протокол от контролна проверка; з. к. на Пътен лист серия ВА № 211498; з. к. на тахографски лист от 29.05-30.05.2022 г.; з. к. на Заповед № 2/22.03.2022 г., издадена от управителя на „БЕДЕЦЕ 19“ ЕООД; з. к. на Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 150-017100/13.03.2022 г.; з. к. на писмо от Министерството на транспорта и съобщенията до М. М. от 19.05.2022 г.; з. к. на Карта за квалификация на водач на МПС, издадена на М. М. № Р323906; з. к. на Заповед № 5/28.05.2022 г., издадена от управителя на „БЕДЕЦЕ 19“ ЕООД; з. к. на Трудов договор № 18/18.03.2022 г, сключен между М. М. и „БЕДЕЦЕ 19“ ЕООД; з. к. на приемо-предавателен протокол за получаване на карта за квалификация на водача от М. М. от 26.05.2022 г.

Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същият съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, 3 съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от закона ред. АУАН е предявен на жалбоподателя, подписан е от него, не е направил възражения и му е връчен екземпляр от същия.

Атакуваното НП също притежава всички необходими съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО и по съответния от закона ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от него е връчен на жалбоподателя.

Нарушението, в което е обвинен жалбоподателят, е квалифицирано от актосъставителя и АНО като такова по чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвтПр във вр. с чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета. Квалификацията е дадена въз основа на проведената досъдебна фаза на административно-наказателното производство, в която са събрани доказателства за това, че М. не е представил на контролните органи, при извършваната от последните проверка, тахографски листи за периода от 00:00 ч. на 13.05.2022 г. до 16:40 ч. на 29.05.2022 г. В съдебната фаза на процеса се събраха доказателства за това, че М. е бил в обективна невъзможност да представи изисканите от проверяващите документи поради това, че в този период не е управлявал товарен автомобил с аналогов тахограф. На последния извод навеждат както Картата за квалификация на водач № Р232906 от 19.05.2022 г., която била получена от жалбоподателя на 26.05.2022 г., така и издадената от работодателя му заповед с действие до 28.05.2022 г. да не управлява товарен автомобил над 3,5 тона. Именно поради тази причина – липсата на обективна възможност за предоставяне на тахографски листи, квалифицирането на нарушението по чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвтПр във вр. с чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета се явява погрешно.

Тълкувайки разпоредбата на чл. 93в, ал.17 от ЗАвтПр, изпълнителното деяние на нарушението следва да се определи като „непредставяне на документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките на проверявания от контролните органи водач през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни“. Идеята на проверката от служителите на РД „АА“ е да се установят дейностите на водача за предходния 28-дневен период посредством изброените в кумулативноалтернативен порядък документи от т.1 до т.4 в същата разпоредба. Именно 4 поради тази причина, настоящият съдебен състав счита, че непредставянето на който и да е от изброените документи, който реално би следвало да се представи с оглед установяване на дейностите на водача, съставлява различен фактически състав на описаното нарушение. Тъй като в настоящия случай жалбоподателят е бил в невъзможност да представи тахографски листи за периода от 00:00 ч. на 13.05.2022 г. до 16:40 ч. на 29.05.2022 г., тъй е следвало да представи удостоверение по чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., издадена от министъра на транспорта. В този смисъл, процесното нарушение следва да се квалифицира като такова по чл. 93в, ал.17, т.4 от ЗАвтПр във вр. с чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., издадена от министъра на транспорта.

При анализа на разпоредбата на чл. 36, § 1 от Регламента прави впечатление, че като задължение на водача е вменено „да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган“ тахографски листи, карта на водача, ръчни записи и разпечатки.

Националната санкционна разпоредба – чл. 93в, ал.17 от ЗАвтПр, освен че въвежда удостоверението по чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г.

(което се предоставя при невъзможност да се предоставят необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки), вменява като задължение на водача не „да е в състояние“, а да представи съответните документи, удостоверяващи дейността му, и то без изрично да са поискани от контролните органи. Следователно, налице е задължение за водача да представи удостоверение по чл. 10, ал.1 от Наредбата, но не и задължение за проверяващите органи да изискат такова, при положение, че са налице обстоятелства, изискващи издаването на подобно удостоверение.

От всичко изложено дотук следват няколко извода. На първо място, правната квалификация на нарушението, дадена от АНО и актосъставителя, не е прецизна. На второ място, погрешното квалифициране не е резултат от небрежно водена от органите на реда проверка, а е следствие от неизпълнението на нормативното задължение на водача по чл. 93в, ал.17 от ЗАвтПр да представи всички документи, удостоверяващи дейността му, в т.ч. и удостоверение по чл. 10, ал.1 от Наредбата, и то без нарочно поискване от проверяващите. На следващо място, независимо дали квалификацията на нарушението е по чл. 93в, ал.17, т.1 или по т.4 от ЗАвтПр, то се касае до едно и също нарушение, а именно до непредставяне на документите, които са 5 регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките на водача през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни.

Видно е, че е налице необходимост от преквалификация на деянието от такова по чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвтПр във вр. с чл. 36, § 1, т. „ i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета в такова по чл. 93в, ал.17, т.4 от ЗАвтПр във вр. с чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., издадена от министъра на транспорта. Така извършената преквалификация, от една страна, се отнася до същото нарушение по смисъла на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН и то без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, и от друга – не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той се е защитавал по едни и същи факти при провеждането на АНП от самото му начало.

Нарушението е извършено от жалбоподателя и от субективна страна при непредпазлива форма на вината, тъй като е бил длъжен да представи удостоверение по чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., издадена от министъра на транспорта, и е могъл при полагане на дължимата грижа да се снабди с такова и да го представи на контролните органи.

Доколкото процесното нарушение е типично за деяния от този вид, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за прилагане института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. До този извод се стига въпреки липсата на обществено опасни последици, доколкото нарушението е на формално извършване, и въпреки липсата на доказателства за минали наказания за нарушения по ЗАвтПр, тъй като само по себе си това обстоятелство не е изключително смекчаващо отговорността на жалбоподателя.