Решение № 33 от 11.02.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. С., 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100872 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. В. против „С.“ АД, в която се твърди от ищеца, че на 07.06.2022 година между страните е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***, по силата на който ответникът, в качеството си на заемодател му предоставил кредит под формата на паричен заем в размер на 950 лева. Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.1 от договора и са следните:

1) Общ размер на кредита: 950 лв. представляващ размера на предоставената главница; 2) Условия за усвояване на кредита: подаване на Заявление за кредит, одобрение от КРЕДИТОРА и сключване на Договор за кредит; 3) Лихвен процент по кредита: 36 %; 4) Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58 %; 5) Обща сума, дължима от ПОТРЕБИТЕЛЯ, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 1188,06; 6) Срок за погасяване:

12 мес.; 7) Информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Пршожение 2 - Погасителен план към настоящия договор;

8) Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10% 9) Обезпечения: Да поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.17 (1) от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, д а : - осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или - предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва 1 главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА. Съгласно чл. 27 ал.1 от договора случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на КРЕДИТОРА вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на ПОТРЕБИТЕЛЯ и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Твърди се от ищеца, че неустойката по договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 27 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл. 27 от договора за кредит обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи обезпечение за кредитора.

Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение заемателят има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора 2 обезпечение, потвърждава тезата ни, че сумата, формално наречена „неустойка” е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й, кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл.27 от договора е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, следователно годишният лихвен процент няма да е 36%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата за неустойка. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК).

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, договорът за кредит следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК.

Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за 3 потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Твърди се от ищеца, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит № *** от 07.06.2022г. е заплатил на ответника сумата от 1345,63 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 950,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1345,63 лева до дължимата от 950,00 лева в размер на 395,63 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 395,63 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № *** от 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-22.07.2024г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва иска.Твърди, че в чл. 20 и следващите от процесния договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от 33Д, като противоречаща на добрите нравиизлага следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. В резултат на прецприети от страна на ищеца действия между „С." АД и ищеца като кредитополучател на 07.06.2022г. година е сключен във формата на електронен документ договор за потребителски кредит — кредитна линия предоставен от разстояние с № ***. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗГФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение посочва, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, същата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

На първо място съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 ,а общите условия на ЗЗД. За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е 4 налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на BkC, 2- ро тьрг.