Решение № 397 от 14.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пазарджик, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200842 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. *** № 28, АТЦ „***, представлявано от изпълнителните директори Г. Т. Т. и А. В. М. заедно и поотделно, чрез адв. И. А. от САК, против Наказателно постановление № 007063 от 20.02.2025 г. издадено от Началник на Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68д ал.1 предл.1 във вр. с чл.68г ал.4 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.210а от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна и алтернативно се предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Претендират се и сторените от дружеството-жалбоподател разноски.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на дружеството-жалбоподател. В писмено становище от упълномощен надлежно процесуален представител се поддържа жалбата и се излагат допълнителни доводи за отмяна на атакуваното постановление. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна- АНО не се явява, но се представлява от 1 процесуален представител- надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва въззивната жалба и излага становище за законосъобразност на издаденото НП, като пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2024 г. в офис на Регионална дирекция Монтана към КЗП била извършена проверка на дружество„***“ АД. С писмо изх. № Ц-039159/14.09.2024 г. на председателя на КЗП било изискано от кредитора „***“ АД да представи 1 брой договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г. за извършване на проверка, съобразно правомощията на институцията.

От дружеството бил представен Договор за паричен заем № 5040784/19.02.2024 г. При преглед на договора било установено, че на потребителя на 19.02.2024 г. бил предоставен кредит в размер на 300 лева, който следвало да се издължи с 4 /четири/ броя месечни вноски, всяка в размер на 82,97 лева. Съгласно чл.2 т.6 от договора, лихвеният процент по кредита бил в размер на 50.00 %. В чл.2 ал.7 от договора било посочено, че общата дължима сума е 331,88 лв., която се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва. В чл.2 т.8 от същия договор било отразено следното: „Годишен процент на разходите /ГПР/ на заема- 64,31 %.

ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл.19 от ЗПК и приложение № 1 към него. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“.

В чл.4 от договора било записано: „Наемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не 2 по-лош от „Редовен”; Поръчителят подписва договор за поръчителство.

2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.“.

Тъй като кредиторът не бил представил всички документи, свързани с договора, допълнително с писмо изх. Ц-03-9159 от 25.10.2024 г. на председателя на КЗП било изискано в 3-дневен срок представянето в РД Монтана при КЗП цялото досие към предоставения договор, включително преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), искане/молба за отпускане на кредита, документи, удостоверяващи изпълненото условие по чл.4 от договора за предоставяне на обезпечение, други договори във връзка с кредита, независимо от предмета им; документи за направените плащания по договора за кредит; списък на одобрените от „***“ АД дружества гарант, които предоставят гаранционни сделки, съгласно чл.4, ал.3 от договора за кредит; информация за общия брой сключени договори за потребителски кредит през периода от 01.01.2024 г, до 30.09.2024 г.; информация за сключените договори през периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г., по които са предоставени обезпечения с разбивка: брой договори за потребителски кредит, обезпечени с поръчители - две физически лица, съгласно чл.4, ал.1 от договора за кредит; брой договори за потребителски кредит, обезпечени с банкова гаранция, съгласно чл.4, ал.2 от договора за кредит; брой договори за потребителски кредит, обезпечени с одобрено от „***“ АД дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки, съгласно чл.4, ал.3 от договора за кредит.

Кредиторът с писмо, получено в РД Монтана на 28.10.2024 г.поискал допълнително технологично време предвид изисканата в голям обем информация и документация, който бил предоставен на дружеството.

На 04.11.2024 г. в РД Монтана дружеството-жалбоподател представило в РД Монтана с писмо документи във връзка с предоставения Договор за паричен заем № 5040784/19.02.2024 г., включително за направените плащания.

От представените допълнително документи било установено следното:

При проверка на представените документи било установено, че в погасителния план към договора в колона № 3 бил посочен размер на вноската по кредита- 82,97 лв., в колона № 4- каква част от погасителната вноска е за погасяването на главницата, а в колона №5- лихвата, до нея е налична колона, озаглавена: „Размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция“, в която срещу всяка от 4-те броя погасителни вноски била посочена сума в размер на 38,03 лв. и същата сума съразмерно била прибавена към тях в следващата колона, озаглавена: „Обща размер на вноска“, т.е. 4 броя вноски по 121,00 лв.

В забележка от същия погасителен план било отразено, че заемателят 3 заплащал погасителните вноски по договора в размера, посочен в колонка № 3. В случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен в колонка № 7.

Установено било също, че на датата, на която бил сключен Договора за паричен заем № 5040784- 19.02.2024 г., кредитополучателят е подписал и Договор за предоставяне на гаранция № 5040784 с „***“ ЕООД чрез „***“ АД.

По силата на този договор „***“ ЕООД отговаряло солидарно с потребителя пред „***“ АД за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем. Съгласно чл.3 ал.1 на договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 152,12 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 38,03 лв., като съгласно чл.3 ал.3 „***“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора.

От справка в търговския регистър било установено, че едноличен собственик на капитала на гаранта „***“ ЕООД е „***“ АД, като и двете дружества били регистрирани на един и същ адрес, т.е. гарантът и кредиторът са едно и също лице. По този начин с договора за гаранционна сделка кредиторът сам гарантира и обезпечава своето вземане и си осигурява допълнително възнаграждение. Дружеството-жалбоподател не предоставило информация за одобрени от него дружества-гаранти, предоставящи гаранционни сделки съгласно чл.4 ал.3 от договора за кредит, с обяснението, че не разполага с такава, като потребителите сами избирали дружеството, предоставящо гаранционни сделки. Не бил представен документ, от който да е видно че при конкретния договор потребителят (кредитополучателят) е избрал лично „***“ ЕООД като гарант.

Дружеството-жалбоподател не представило информация за броя на сключени договори с разбивка за всяко едно от изисканите обезпечения, като отказало с мотива, че информацията била конфиденциална. Тази информация била изискана още два пъти, но дружеството отново отказало с посочения мотив.

От дружеството-жалбоподател било изискано становище във връзка с Договор за паричен заем № 5040784/19.02.2024 г. и свързания с него Договор за предоставяне на гаранция № 5040784/19.02.2024 г., затова дали размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция е включен в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за кредит не била разписана ясна методика на формиране ГПР. В отговор кредиторът посочил единствено, че ГПР бил изчислен, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит.

При проверката било установено от съдържанието на Договор за паричен 4 заем № 5040784/19.02.2024 г., че размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено в размера на ГПР по кредита, тъй като в чл.2 ал.7 от договора било посочено, че общата дължима сума в размер на 331,88 лв. се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва.

Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита трябва да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита не включва нотариални такси“.

Така разписаното в закона, изисква в ГПР по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин задължително да са посочени всички разходи, които той ще направи и са пряко свързани с кредитното му правоотношение. ГПР е обобщение на всичко дължимо по кредита и в него трябва да бъдат включени всички разходи, които ще възникнат, и са известни на кредитора, както и са пряко свързани с кредитното му правоотношение.