Определение № 3393 от 27.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3393 гр. София, 27.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20248002103109 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. В. срещу въззивно решение № 3218/30.05.2024 г. по в.гр.д. № 107/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Народното събрание на Република България с правно основание чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр.

Ответникът по касационната жалба Народното събрание на Република България в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Изложил е доводите във въззивната жалба и в отговора и е очертал предмета на спора:

С въззивната жалба се оправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. за признаване за установено по отношение на Народното събрание на Република България, че с приемането и обнародването на разпоредбите на чл. 129, ал. 1 ЗАдв., чл.

130, ал. 2 ЗАдв. и чл. 137, ал. 6 ЗАдв. (обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.) е извършено нарушение на законодателството, уреждащо равенство в третирането, а именно чл. 20 1 и чл. 21, § 1 ХОПЕС, чл. 6, ал. 2 КРБ и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., за осъждане на Народното събрание да промени действащата нормативна уредба - чл.129, ал.1, чл.130, ал.2 и чл.137, ал.6 ЗАдв., с които на база обществено положение определени адвокати са третирани по-неблагоприятно от други адвокати, за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от приемане на дискриминационно законодателство, регламентиращо адвокатурата на база обществено положение, както и за осъждане на Народното събрание на Република България да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди - претърпени душевни болки и страдания в резултат на приемането и обнародването на дискриминационно законодателство, в размер на 5 001 лв.

Ищецът е адвокат. С решение от 13.08.2021 г. дисциплинарният съд при САК му е наложил глоба в размер на 5 минимални работни заплати за страната – 3 250 лв.

Ищецът е обжалвал решението пред Висшия дисциплинарен съд, който с окончателно решение от 05.11.2021 г. е изменил решението на дисциплинарния съд при САК, като е намалил определената глоба на 2 минимални работни заплати в размер на 1 300 лева, която глоба била своевременно заплатена от ищеца

Ищецът, в качеството си на адвокат, счита, че е пряко дискриминиран, тъй като с приемането на разпоредбите на Закона за адвокатурата (чл.129, ал.1 и 2, чл.130, ал.2 и чл.137, ал.6), касаещи дисциплинарното производство срещу адвокатите и членовете на органите на адвокатурата, е допуснато нарушение на равенството на третирането на една категория лица спрямо други, като на адвокатите, които не са членове на органите на адвокатурата, им е отречено правото на достъп до независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона и отговарящ на изискванията на чл.6 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС. Така била нарушени и чл.20 и 21 ХОПЕС и чл.6, ал.2 КРБ, предвиждащи, че всички граждани следва да бъдат третирани равно от закона.

Въззивният съд е приел следните правни изводи:

Въззивният съд е анализирал разпоредбите на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., чл. 137, ал.6 и ал.8 и чл.134, ал.3 ЗАдв. и е приел, че в разглеждания случай, с оглед на цитираната нормативна уредба не установява наличие на по-неблагоприятно третиране на ищеца на основание общественото му положение на адвокат в сравнение с другите адвокати.

Проведеното срещу В. В. дисциплинарно производство се е развило съгласно процедура, предвидена в специален закон – Закона за адвокатурата, пред две инстанции, след взето решение на Адвокатския съвет на САК, по повод внесено обвинение на дисциплинарен обвинител срещу адвокат В. В. за дисциплинарни нарушения по ЗАдв. Не е спорно, че нарушение на цитираните актове може да осъществи не всяко наказателноотговорно лице, а малка група лица, които притежават качеството на адвокат, доколкото тези норми са насочени към ограничен кръг 2 адресати, към които са предвидени специфични изисквания. В такъв ограничен кръг адресати на правните норми попада и въззивникът-ищец именно в качеството му на адвокат. Освен това, когато лица, намиращи се в сходно положение, биват третирани еднакво при упражняване на законоустановените им права, какъвто е процесният случай, принципът за равно третиране е спазен.

Не е налице нарушение на чл.9 ЗЗДискр. при разпределяне на доказателствената тежест между страните, тъй като в производството по делото ищецът не е доказал факти, от които да се направи извод, че по отношение на него е налице дискриминация по признак „обществено положение“, за да възникне задължението за ответната страна да доказва обстоятелството, че правото на равно третиране не е нарушено.

Въззивният съд е оставил без уважение искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на чл.129, ал.1, чл.130, ал.2 и чл.138 до чл.142 вкл. от ЗАдв., въззивният съд е (с изложени в протокола от открито съдебно заседание мотиви), а по твърденията за нарушения на принципа на равенство на гражданите пред закона - чл.6, ал.2 КРБ въззивният съд се е позовал на РКС № 10 от 26.07.2022 г. по конст.д. № 21/2021 г., съгласно което равенството пред закона се изразява в две основни форми – задължение за равно третиране и забрана за произволно такова. Според КС равенството пред закона следва да се разглежда като относителна, а не абсолютна равнопоставеност, като водеща следва да бъде обективната преценка за това дали правните субекти се намират в една и съща или в сходна ситуация. Въззивният съд е приел извода, че не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя, че с предвидената възможност за обжалване на актовете на Висшия дисциплинарен съд, постановени като първа инстанция по реда на чл.130, ал.2 ЗАдв., и липсата на такава по отношение на актовете, постановени като втора инстанция, е нарушен принципът за равенство пред закона. В случая не става въпрос нито за еднакви ситуации, нито за сходни такива.

Това произтича от различното качеството на субекта, тъй като в единия случай става въпрос за адвокати, заемащи ръководни и други длъжности по управление на адвокатурата, а в другия случай - за адвокати, непритежаващи тези качества.

Законодателно регламентираната диференцираност води до възможност за двуинстанционно разглеждане на делата и в двете хипотези, което обезпечава в пълен обем възможността на обвиненото лице да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното производство.

Като се е позовал на решение № 50151/10.07.2023 г. по н. д. № 594/2022 г. на ВКС, III н. о., и решение № 60124/02.08.2021 г по н. д. № 460/2021 г. . на ВКС, II н. о., НК и на практика на ЕСПЧ и СЕС - делото Belios срещу Швейцария, А 132 (1988); 10 ЕНRR 466 § 64, също и Михайлов срещу България (2005) въззивният съд е обосновал извод, че Дисциплинарния съд и Висшия дисциплинарен съд са „съд“ по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС. Въззивният съд е обосновал и значението на изискването към съда 3 да бъде независим и безпристрастен. Под независим съд се има предвид той да е независим от изпълнителната власт и от страните.

Така въззивният съд е обосновал извод, че „съд“ се явяват и особените юрисдикции, създадени в съответствие със закона, които са независими, безпристрастни, постоянно действащи, осигуряват публично разглеждане на делата и завършват с правораздавателен акт. Ето защо дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии и Висшия дисциплинарен съд са „съд“ по смисъла на правото на Европейския съюз и ЕКЗПЧОС.

Разпоредбата на чл.56 КРБ установява задължение за държавата чрез законодателството да обезпечи ефективната възможност на гражданина да защити пред съд накърнените си права и законни интереси, но правото на достъп до съд не е абсолютно, а са допустими разумни ограничения от страна на държавата. В този смисъл Конституцията не предвижда задължително триинстанционно разглеждане на делата - това е прерогатив на процесуалното законодателство, като триинстанционното производство е поначало изключено дори за някои видове дребни престъпления. На още по-голямо основание законодателят е счел, че за дисциплинарните производства, в това число и тези, предвидени в Закона за адвокатурата, е достатъчно двуинстанционно обжалване на дисциплинарните наказания. Решението на законодателя намира конституционно основание, доколкото чл.134 КРБ прогласява адвокатурата за свободна, независима и самоуправляваща се. Това е така, защото за всеки привлечен към дисциплинарна отговорност адвокат, без значение дали български или чужд гражданин, дали е член на адвокатски съвет, контролен съвет и дисциплинарен съд на съответната колегия, на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет или Висшия дисциплинарен съд или е обикновен член на адвокатска колегия, е предвидено двуинстанционно обжалване. Няма причина да се счита, че обжалването пред Висшия дисциплинарен съд вместо пред Върховния касационен съд не е ефективно средство за защита и това е така, доколкото Висшият дисциплинарен съд е особена юрисдикция, натоварена изрично с решаването на определени в Закона за адвокатурата спорове във връзка с дисциплинарното наказване на адвокатите.

Безспорно е, че членовете на дисциплинарните съдилища са професионални юристи и могат да изпълняват съдебни функции в рамките на предоставената им от ЗАдв. компетентност. Адвокатските колективи са самоуправляващи се и самофинансиращи се, следователно няма разумен аргумент, който да се противопостави на равната отдалеченост на тези особени юрисдикции от страните в дисциплинарното производство. Затова разликата в компетентните да разгледат жалбите на адвокатите органи, в зависимост от принадлежността им само към адвокатските колективи или и към някои от органите в адвокатурата, не означава неефективна защита. Аргументът, че магистрати, нотариуси, частни съдебни 4 изпълнители и съдии по вписванията, срещу които е започнало дисциплинарно производство, е предвиден достъп до съд, за разлика от „обикновените“ адвокати, привлечени към дисциплинарна отговорност, не променя направените изводи. И за тези юридически професии са предвидени две инстанции, колкото има и за адвокатите.

В допълнение, следва да се посочи, че как и дали ще бъде уреден въпросът с достъпът до съд, състоящ се от професионални съдии, е въпрос на национална правна уредба.

Не може да се прави паралел и с дисциплинарните производства по Кодекса на труда, доколкото той има специфичен предмет на регулиране, а именно обществените отношения, които възникват и се осъществяват по повод полагането на зависим труд и непосредствено свързаните с тях отношения. Адвокатурата, от друга страна, е независима и самоуправляваща се, а адвокатската професия – свободна.

Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в ЗАдв. са предвидени правила, които гарантират възможността за отвод на членовете на дисциплинарния състав, като това е гаранция срещу евентуална пристрастност на всеки един от тях.

Не може да се прави паралел и с дисциплинарните производства по Кодекса на труда, доколкото той има специфичен предмет на регулиране, а именно обществените отношения, които възникват и се осъществяват по повод полагането на зависим труд и непосредствено свързаните с тях отношения. Адвокатурата, от друга страна, е независима и самоуправляваща се, а адвокатската професия – свободна.

Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в ЗАдв. са предвидени правила, които гарантират възможността за отвод на членовете на дисциплинарния състав, като това е гаранция срещу евентуална пристрастност на всеки един от тях.

Разпечатката съдържа 35 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0390c0e5-68ae-4b08-b7b6-504a15bfd4a3