Определение № 307 от 13.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Б.град, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500088 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила молба /заявление/ с вх. № 19100/10.12.2025г., подадена от Главна Дирекция Гранична полиция, чрез юрисконсулт *** с която е направено искане за връщане на заплатената по сметка на Окръжен съд Б.град държавна такса за въззивно обжалване в размер на 58,88 лв..

Съдът, след като се запозна с молбата и материалите по делото установяван следното:

По образуваното гр.дело № 1193/2019 г. по описа на Районен съд Петрич е постановено решение № 147/07.02.2020 г. Срещу решението, Главна дирекция „Гранична полиция“ депозира въззивна жалба, която е оставена без движение с указания за внасяне на дължимата държавна такса. Такава не е внесена в указания срок, поради което районният съд е постановил Разпореждане № 1094/2020 г., с което връща въззивната жалба, подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

При справка от счетоводството на ОС Б.град се установява,че при обжалване на решението по гр.д. № 1193/2019 на РС Петрич е внесена държавна такса в размер на 58,88 лв., по сметка на въззивния съд.

От изложеното следва, че искането за връщане на внесената държавна 1 такса за въззивната жалба е неоснователно и като такова ще следва да се остави без уважение, поради следното:

Възможността за връщане на държавни такси е постановено в чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/, според който недължимо платените такси се връщат по молба на заинтересованата страна. По смисъла на цитираната разпоредба това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или те са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и ако таксите са надвнесени. В настоящият казус не е налице нито една от тези хипотези.

Съгласно чл. 4, б. „а“ ЗДТ държавни такси се заплащат за искови молби, жалби, молби за отмяна и други услуги давани от съдилищата, като според чл.

3 от ЗТД и чл. 73, ал. 3 от ГПК таксата се заплаща при предявяване на искането. Следователно основанието за внасяне на държавната такса е отправено искане до съда като законът не свързва внасянето й със задължението на съда да постанови определен съдебен акт. След като дължимостта на държавната такса не е предпоставено от извършване на определено действие от съда - в случая от постановяване на решение по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“, то не се дължи и връщане на държавната такса за подадената въззивна жалба. Не е налице хипотезата на необразувано съдебно производство, тъй като проверката която въззивният съд извършва по допустимостта на жалбата при образувано въззивно производство се извършва първоначално от първоинстанционния съд на основание чл. 262 и сл. от ГПК, чрез който съд съгл. чл. чл. 259, ал. 1 от ГПК се подава жалбата и на който съд законодателят е разписал правомощието да може да я връща.

В подкрепа на извода е и съдебната практика, според която при прекратяване на производствата поради нередовност на исковата молба съответно на въззивната жалба или молбата за отмяна на влязло в сила решение - държавните такси са дължими и не подлежат на връщане. В тази насока са: Определение 291/5.10.2016 г. на ВКС гр.д. 2886/2015г. 4 г.о., Определение № 143/3.7.2017 г. на ВКС по гр.д № 6990/2014г. , 1 г.о.;

Определение № 65/30.1.2014 г. на ВКС по ч.т.д.174/2014г., 2 т.о.; Определение № 337/7.7.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. 1828/2016 г., 4 г.о. и др.

Като допълнителен довод за това, че таксата не подлежи на връщане е и 2 разпоредбата на чл. 82 ГПК, според която внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, когато са станали изискуеми.

В случая държавната такса е станала изискуема след влизане в сила на акта за връщане на въззивната жалба /още през 2020г./ и от този момент до искането за връщането й през 2025г. е изтекъл период, който надхвърля едногодишния такъв, регламентиран в посочената процесуална норма.

Поради изложеното по-горе молбата за връщане на държавната такса ще следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 4б от ЗДТ, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба /заявление/ с вх. №

19100/10.12.2025г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция, чрез юрисконсулт ***, с която е направено искане за връщане на заплатената по сметка на Окръжен съд Б.град държавна такса за въззивно обжалване в размер на 30,10 евро /58,88 лв./.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3