Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 09.05.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 199/2022
Вид
Решение № 62
Подписан
09.05.2023
В сила
03.05.2023
Състав
Недялка Николова Нинова, Светослав Николаев Николов, Анелия Маринова Игнатова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Н. при участието на секретаря Радиана Д. Андреева в присъствието на прокурора З. Ив. К. като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600199 по описа за 2022 година Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – И. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 575/2019 г. по описа районен съд – И..

С атакуваната присъда подсъдимите Н. Д. С., М. В. К. и К. И. Н. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинение, съответно:

1. Подсъдимият Н. Д. С. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпленията, както следва:

- по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с М. В. К. и К. И. Н. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр. И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица;

- по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19 е 1 отправил закана с убийство по отношение на П. Е. Г. от гр. И. с думи от рода на - „Ще те убия", което заканване е могло да възбуди основателен страх у последния за неговото осъществяване;

- по чл. 216, ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта в гр. И. обл. Софийска, на ул."т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, противозаконно е повредил чужда движима вещ – дървена входна врата на апартамента, като я е разбил, с което е причинил вреда на стойност 490,00 лв.

/четиристотин и деветдесет лева/ на Е. С.а И. от гр.И.;

2. Подсъдимият М. В. К. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл.

Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с Н. Д. С. и К. И.

Н. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр. И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица;

3. Подсъдимият К. И. Н. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл.

Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с М. В. К. и Н. Д.

С. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр.И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица.

Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест, с който се иска отмяна на присъдата в частта , с която тримата подсъдими са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и вместо това да бъдат признати за виновни и осъдени, като: на подс. Н. С. се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим; на подсъдимия М. К. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; на подс. К. Н. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да се отложи по реда на чл.

66, ал. 1 НК за срок от три години.

2

Във връзка с предявеното с протеста искане се отправя упрек към предложения от първоинстанционния съд анализ на събраните гласни доказателства, обосновал и решаващия му извод за недоказаност на обвинението. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал и не е дал В. на показанията на свидетелите П.Г., Е.

И., Б.Д. и И.К., като не ги е съпоставил както помежду им, така и с другите доказателствени източници по делото, които ги допълват, подкрепят и кореспондират с тях. Поддържа се още, че първият съд не е отстранил съществуващи противоречия между показанията на свид. К. дадени на досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие, като не е отчел изминалия период от време от датата на инкриминираното деяние, като е следвало да се приеме, че и двамата подсъдими – С. и Н. са били пред вратата на свид. П.Г.. Твърди се, че показанията на посочените свидетели, обсъдени съвкупно с данните за механизма на причиняване на констатираните телесни повреди на свид. П.Г. и на свид. Ек. И., установени от съдебномедицинската експертиза, както и с показанията на свид. И.Л., доказват обвинението за извършено от тримата подсъдими в съучастие като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК престъпление по чл. 170, ал. 2 НК.

Същевременно в протеста се излагат съображения, че не следва да се кредитират показанията на друга група свидетели – Г., Д., Р., Л., В. и М. – в частите им, в които се сочи какво се е случило пред и в апартамента на свид.

Ек. И. и относно поведението на подсъдимите по време на разбиване на вратата и последващото проникване в жилището, тъй като „…от една страна противоречат на останалите доказателства по делото, а от друга – на житейската логика, както и на собствените действия на свидетелите – отиват през нощта да търсят обяснение и да се саморазправят със свид. П.Г., отправяйки закани и търсейки отмъщение“. Твърди се, че тези свидетели с показанията си целят изграждане на защитна версия на подсъдимите и оправдаване на собствените им действия.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа протеста с доводите, изложени в него. Допълнително развива правни съображения, че престъплението по чл. 170 НК е двуактно, необходимо е деецът да влезе в чуждо жилище, като употреби за това посочените в закона начини, а именно:

3 сила, заплашване, хитрост и т.н.; че с оглед субекта деянието е квалифицирано по чл. 170, ал. 2 НК, когато бъде извършено от две или повече лица, при което е възможно едно от лицата да употреби силата или заплашването, а второто да проникне в жилището. Поддържа, че в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че неустановено лице от присъстващите е разбило входната врата на апартамента (обитаван от свид.

П.Г. и неговата баба – свид. Е. И.), след което подс. К. Н., който е видял това, е взел изоставена на стълбищната площадка врата и с нея е започнал да избутва свид. И. навътре към апартамента. Счита че при това положение, т.е. при установената от първия съд фактическа обстановка, може да се обоснове извод, че подс. Н. е имал субективни представи за извършените преди това действия и неговите действия са напълно съставомерни по чл. 170, ал. 2 НК.

Служебният защитник на подс. К. Н. - адв. Б. Г. моли присъдата да бъде потвърдена изцяло, като се присъединява към доводите, изложени в писменото възражение срещу протеста, подадено от защитника адв. Б..

Подс. К. Н. поддържа доводите на своя защитник.

Защитникът на подс. Н. С. – адв. В. Б. в писмено възражение срещу протеста взема становище за неговата неоснователност, като моли да се потвърди присъдата. Счита че първият съд правилно е определил три групи свидетелски показания и правилно е приел, че показанията на третата група свидетели не изясняват съществени от гледна точка на повдигнатото обвинение факти, относими към въпроса има ли извършено престъпление и кои са извършителите, тъй като тези свидетели не са станали очевидци на инкриминираното деяние. Твърди се още, че първият съд правилно не се е доверил на показанията на свидетелите от другите две групи, които, освен че са противоречиви, не са и надеждни, тъй като възприятията им са били повлияни от употребения от тях алкохол. Конкретно се сочи, че показанията на свид. Ек. И. също не уличават нейния подзащитен в извършване на престъпление, тъй като свидетелката не го разпознава и не може да конкретизира с какви действия свързва неговото име. На следващо място се поддържа, че с показанията си, дадени в съдебното следствие, свид. П.Г. също следва да бъде причислен към групата свидетели

Й.Г.Р.П.Р.М.С.Л.И.Д.Б. Р.Ц. В. и С. М., тъй като той също сочи, че подс. Н. С. няма нищо общо с каквито и да било незаконни действия и такива не е 4 извършвал, а точно обратното – той е подканил всички да си ходят. Понататък се твърди, че показанията, на които прокурорът осланя обвинителната си теза, също са противоречиви, недостоверни и не могат да обосноват осъдителна присъда. В тази връзка защитникът адв. Б. се позовава на показанията на свид. И.К., който в съдебно заседание е потвърдил, че никой не е влизал в жилището и не е твърдял подс. Н. С. да е разбил вратата или да е влизал в жилището, и също потвърждава, че подс. С. е подканил групата да не правят глупости и да не влизат в излишни спорове. Сочи още, че в тези части показанията на свид. К. кореспондират на показанията на пострадалия – свид. П.Г.. Счита че не следва да се кредитират показанията на свид. К. дадени на досъдебното производство, тъй като е възможно той да е бил повлиян от близките си отношения с пострадалия свидетел П.Г. и свид.

Б.Д.. Защитникът поддържа, че не следва да се кредитират и показанията на свид. Б.Д., която освен, че е била повлияна от употребения от нея алкохол в голямо количество, не е присъствала на случилото се в по-голяма част от времето, тъй като не се чувствала добре, било й е лошо, което, според защитника, обяснява обърканите й показания, поради което не може да се определи в кой момент е присъствала на събитията, развили се на стълбищната площадка пред жилището на свид. П.Г.. В подкрепа на защитната теза защитникът се позовава и на показанията на свид. С. М. и Радостина Р.ова, които определя като безпристрастни, и които не описват влизане в апартамента, като свид. Р.ова описва група лица, които стояли пред вратата.

По-нататък в писменото възражение защитникът адв. Б. предлага собствен анализ на показанията на свидетелите М., Г., Л. с довода, че от същите не се доказва обвинението. Анализира и показанията на свид. Ек. И., като счита, че не следва да се кредитират показанията й в частта, че някои от младежите, които били пред вратата й, прекрачили входа и нахлули в жилището, тъй като противоречат на повечето от останалите показания, според които тя е отворила входната врата на жилището, и отделно свидетелката не може да идентифицира лицата, за които твърди, че са влезли в жилището й.

В писменото възражение срещу протеста са развити доводи за несъстоятелност на протеста, доколкото първоинстанционният съд е оправдал подс. Н. С. по обвинението по чл. 216, ал. 1 НК – за противозаконно 5 повреждане на входната врата на апартамента на свид. Ек. И. - и присъдата не е протестирана в тази част. Този довод се аргументира с конструкцията на обвинителния акт, че в условията на идеална съвкупност с едно деяние по чл.

216 НК е изпълнен и елемент от престъпния състав на престъплението по чл.

170, ал. 1 НК – чрез повреждане на входната врата е проникнато в жилището.

Липсата на протест срещу присъдата в тази част според защитата е израз на съгласие, че не е налице елемент от престъпния състав по чл. 170, ал. 1 НК – употребата на сила. Защитата се позовава и на мотивите за оправдаването на подс. С. по това обвинение (по чл. 216 НК), според които не само, че не е доказано авторството на това деяние, но и не е доказан механизма на повреждането – дали е демонтирана входната врата, според показанията на полицейския служител, или е била разбита и повредена в резултат на удари, или е била извадена от пантите, респ. не се доказва дали това деяние е било умишлено или непредпазливо. С тези доводи се твърди недоказаност на първия елемент от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 170, ал. 1 НК – употребата на сила и недоказаност както от обективна, така и от субективна страна, лицата да са влизали в жилището на Ек. И..