Решение № 176 от 25.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Девня, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243120100645 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.4 ал.1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от К. И. А., ЕГН: **********, чрез проц. представител - адв. М. К. Д. от АК - Варна, за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу Б. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, който живеел на семейни начала с сестрата на молителя – А. И. А., ЕГН **********.

Молителя основава искането си на твърдения за извършен спрямо А. А. акт на домашно насилие от ответника на 23.06.2024г.Съдът е сезиран с молба вх.№4727 от 12.07.2024г.,входирана в РС Девня от К. И. А., ЕГН:

**********, чрез проц. представител - адв. М. К. Д. от АК - Варна срещу Б. М.

Т., ЕГН: **********.

Молителят твърди, че сестра му и ответника не са сключвали граждански брак но са живеели на семейни начала в ***. През времето отношенията между двамата постепенно се влошили, ответника започнал да се държи агресивно, бил избухлив и посягал да бие сестрата на ищеца с юмруци. Същевременно и нанасял обиди. В резултата на това ищцата се преместила да живее в жилище в *** заедно с дец а т а с и М. Т. , ЕГН ********** и З. Т. , ЕГН **********. Н а 23.06.2024г. ответника бил в гр.Девня и започнал да блъска по входната врата на жилището обитавано от ищцата, като заплашвал, че ще разбие вратата. През това време ответника отправял заплахи и обиди към молителя и сестра му и с ритници повредил входната врата на жилището. Като не му отворили се отдалечил. На 05.07.2024г. ответника видял молителя и сестра му – А. А. е се засилил към 1 тях като отправял закани и обиди към К. А. и към А. А..И в двата случая бил видимо пиян. В резултат от системните случаи на домашно насилие и в резултат на последния случай А. е изпитвала постоянно напрежение и страх от ответника. Изтъква, че живее в непрестанен страх за здравето и живота си и за живота и здравето на децата си, че заканите на ответника и дават ясна представа какво мисли да и причини, както и че, познавайки го добре, е сигурна, че той е в състояние да изпълни отправените от него директни закани за нанасяне на побой. Моли, спрямо ответника да бъде издадена заповед за защита с прилагане на предвидените мерки по чл.5, ал.1 т.3 и т.4 ЗЗДН забрана за ответника да доближава пострадалото лице и жилището, в което същата живее, местоработата и местата за социални контакти и отдих на помалко от 100 метра и по т.4 - да се определи временно местожителство на децата на адреса на майката. Моли също, спрямо ответника да бъде постановена заповед за незабавна защита с прилагане на мерките по чл.5, т.1 т.3 и т.4 ЗЗДН за срок от 18 месеца.

В съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗЗДН молителят е приложил към молбата си декларация, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от нейния съпруг на посочената в молбата дата.

По делото и двете страни заявява, че не желаят да бъдат разпитвани свидетели и, че са постигнали някакъв вид помирение между себе си. И двете страни са съгласни да бъдат приложени мерките по ЗЗДН.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане се регламентират от Закона за защита от домашно насилие.

Нормата на чл.3 т.1 о т ЗЗДН урежда защитата на всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг и доколкото между страните няма спор, а и това се установява от приобщеното по делото писмено доказателство, че ответникът е живеел на съпружески начала със сестрата на молителя, е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.

Молбата на К. И. А. срещу Б. М. Т. е подадена в едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл.10 ал.1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, поради което е допустима.

В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на оборващи я доказателства.

2

Оборващи доказателства от ответната страна не са представени.

След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата. Доказателствата по делото сочат, че ответникът е проявил неконтролируемо и агресивно по смисъла на ЗЗДН поведение спрямо лице с което и съжителствал на семейни начала и с което имат общи деца. Упражненото от него насилие се изразява в груба вербална агресия спрямо молителката – нанасяне на обиди, отправяне на псувни и заплахи и нанасяне на удари. В резултат на това молителката се е почувствала унижена, злепоставена и застрашена за живота и здравето си, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН. По делото са налице данни за упражнено спрямо пострадалото лице психическо насилие, извод за което може да се направи от представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която законодателят е въвел абсолютна доказателствена стойност. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само при представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН.Пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения остават скрити за обществото, могат да са достояние единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация, при липса на други доказателства. При така придадената доказателствена сила на тази декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на подадената от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. В случая това не е сторено, тъй като ангажирани те доказателства не опровергават изложеното в молбата, а напротив – потвърждават го. За извършения акт на насилие свидетелстват и показанията на разпитаният по делото свидетел, които кореспондират с изложеното в молбата и декларацията.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че установените действия от страна на ответника – отправяне на обиди ,заплахи и нанасяне на удари, които са предизвикали основателен страх у молителката , несъмнено представляват акт на психическа и физическа форма на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.

Налице е нужда от защита на живота и здравето на молителката, което обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за защита от домашно насилие. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с посочените мерки в молбата, а постановява едни или други с оглед необходимостта за защита във всяка конкретна ситуация.

За съответстващи както на вида и проявената форма на 3 причиненото домашно насилие, така и на степента, в която чрез насилието са причинени психически и физически травми на пострадалото лице, съдът намира предвидената в чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН мярка за защита за срок от 18 месеца. Налагането на посочената мярка ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.

Също така съдът намира и нужно да се приложи е мярката по чл. 5 ал.1 т.4 от ЗЗДН - да се определи временно местожителство на децата на адреса на майката за срок от 18 месеца .

При така изтъкнатите съображения съдът намира съответните твърдения за причинено от ответника домашно насилие за доказани, поради което и отправената молба се явява основателна.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5 ал. 4 о т ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 200 лева. За горния си извод съдът изхожда от липсата на доказателства за имотното състояние на ответника.

На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която е в размер на 25 лева.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 5 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Б. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: *** , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо А. И.

А., ЕГН ********** , З. Б. Т., ЕГН **********, М. Б. Т., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА за срок от 18 месеца на Б. М. Т., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по - малко от 100 /сто/ метра пострадалото лице А. И. А., ЕГН ********** , З. Б. Т., ЕГН **********, М. Б. Т., ЕГН ********** жилището им, местоработата й и местата за социални контакти и отдих.

ОПРЕДЕЛЯ временно местожителство на децата З. Б. Т., ЕГН ********** и М. Б. Т., ЕГН ********** при майката А. И. А., ЕГН ********** на адрес *** за срок от 18 месеца.

ОСЪЖДА Б. М. Т., ЕГН: ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.

УКАЗВА на Б. М. Т., ЕГН: ********** , с адрес: ***, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми в седемдневен срок от влизане в сила на 4 настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към принудително изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи няма да бъдат присъждани.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. М. Т., ЕГН: ********** , с адрес: *** за последиците по чл.21 ал.2 от ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителят заповед за защита по чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от датата на връчване на решението.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5