Решение № 597 от 05.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000500339 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на Г. П. Я. и С. П. В. срещу Решение № /11.10.2022 по гр.д.№ 1293/18 по описа на СГС, I-16 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от тях срещу В. П. В. иск с правно основание чл. 26 ал 2 пр. 5 и по чл.17 ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожен на договор за покупко-продажба от 29.03.2004г. , обективиран в нотариален акт № 42, том I, дело 34/2004г. на нотариус Д. Т., рег. № 187 на НК, с който ответникът е придобил недвижим имот – апартамент в гр. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.***, ет.***, поради неговата привидност и обявяването на този договор за действителен, като договор за дарение до размера от 2/6 идеални части от имота, като производството по иска за размер над 2/6 ид. части до 5/8 ид. части е прекратено. В частта, в която производството е прекратено по отношение на ответника В. П. В., поради сливане на качеството му на ищец и ответник, решението не се обжалва. Твърди се, че решението е неправилно.

Твърди се, че между същите страни на същото основание е водено друго дело № 2027/2010 по описа на СГС, което прави настоящото решение частично недопустимо. Считат, че тъй като въззивната инстанция следи служебно за допустимост, следва да се изиска посоченото дело в цялост. Считат, че изводите на първоинстанционния съд относно основателността на иска за неправилни и молят то да бъде отменено, а исковете им да бъдат уважени изцяло. Твърдят, че при разглеждането на делото са допуснати процесуални нарушения, като изводът на съда, че всички документи са официални и не 1 могат да се оспорват с гласни доказателства са неправилни, тъй като ставало въпрос за факти обстоятелства, които предшествали сключването на договора.

Твърдят, че разпита на ответника пред Прокуратурата се явява ново обстоятелство и молят той да се приложи по настоящото дело, тъй като се явявали новооткрито обстоятелство. Твърдят, че първоинстнационния съд не е уточнил твърденията и исканията на ищците, с което е допуснал процесуално нарушение. Молят да бъде отменено решението и да бъде уважен предявения от тях иск, като им се присъдят разноски и за двете инстнации.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, чрез особения представител на ответника адв. Р. Г., в който оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.

По наведените в жалбата оплаквания относно неговата правилност съобрази следното:

От събраните писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:

Първоначално исковата молба е била подадена от Н. А. В. и П. В. В. – съпрузи, срещу сина им В. П. В.. В хода на първоинстнационното производство на ********г. е починал П. В., като на негово място не са конституирани неговите дъщери Г. П. Я. и С. П. В., тъй като същите са заявили, че не поддържат иска и са го оттеглили за съответните им идеални части, като съдът епрекратил производството в тази му част. Производството е продължило с ищец Н. А. В. за 5/8 идеални части от имота. В хода на производството на 11.08.2021г. е починала и Н. А. В., като е оставила за наследници трите си деца. Г. П. Я. и С. П. В. са конституирани като ищци в производството, като са завили, че поддържат иска само за ½ идеална част от имота предмет на процесната сделка т.е. до размера на идеалната част на майка им. Тъй като третият наследник на Н. А. В. е ответника В. П. В. и налице сливане на качеството му на ищец и ответник, съдът е прекратил производството по над размер от 2/6 идеални части до 5/8 идеални части от имота.

С нотариален акт № 42, том I, рег.№ 1435, дело № 37 от 2004 г., на нотариус Д. Т., вписан с рег. № 187 на Нотариалната камара, Н. А. В. и П. В.

В. продават на сина си В. П. В. собственият си имот, представляващ апартамент № ***, в гр. ***, ж. к. „***“, със застроена площ от 93,30 кв.м. В 2 нотариалния акт е посочено, че продажната цена по договора е в размер на 39 746 лв., която сума продавачите Н. А. В. и П. В. В. са заявили, че са получили напълно от купувача В. П. В., преди подписване на нотариалния акт.

На 02.12.2009г. двамата продавачи изпратили до купувача нотариална покана с която поискали от него да изпълни обещанието си, което е поел в знак на благодарност, че са му прехвърлили апартамента, да ги гледа и да им дава издръжка. На 08.12.2009г. поканата е връчена лично на ответника.

На 28.05.2010г. ищците са подали искова молба до СРС, по която е било образувано гр.д.№ 55197/09 по описа на СРС, което преобразувано под № 2027/10 на СГС, по което е постановено Решение № 1306/28.02.2012г., с което е отхвърлен предявения от Н. А. В. и П. В. В. срещу В. П. В. иск с правно основание чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на процесната сделка с недвижимия имот, поради измама. Решенето е било потвърдено по в.гр.д.№ 1923/19 по описа на САС и по отношение на последното не е било допуснато касационно обжалване по к.гр.д.№ 4260/13 на ВКС.

Н. А. В. и П. В. В. са подали до ВКС молба за отмяна на влязлото в сила решение, като са твърдели, че са налице новооткрити обстоятелства – образуването по тяхна инициатива на прокурорска преписка срещу ответника за това, че ги е измамил. Молбата за отмяна е допусната за разглеждане и е изискана прокурорската преписка № 51244/14 по описа на СРП. С Решение № 200/19.10.2015г. е оставена ез уважение молбата за отмяна, като е прието, че е не са били налице условията за това.

С жалба вх. № 31576 от 25.07.2017 г. до Софийска районна прокуратура, Н. А. В. и П. В. В. са се оплакали, че В. П. В., техен син, ги е принудил да му прехвърлят жилището им, като в нотариалния акт е вписано невярното обстоятелство, че сумата по продажбата е платена преди това. Не са представени доказателства за изхода на тази преписка.

Първоинстанционният съд е указал на ищците, че носят тежестта на доказване за обстоятелството, че сключения от тях договор е симулативен и прикрива дарение. Същите са направили доказателствени искания за разпит на свидетели за установяване на тези обстоятелства, но искането им е отказано на основание чл. 164 ал. т.2 от ГПК. Съдът е приел, че липсва начало на писмено доказателство, което да преви допустими гласните доказателства.

3

Този извод на съда е законосъобразен. Само наличието на образувана преписка по сигнал на ищците не е достатъчно, за да се приеме, че е налице начало на писмено доказателство, тъй като не са представени доказателства, че в тази преписка се съдържа избавление на ответника, пред прокуратурата, което да прави вероятни твърденията на ищците. Преписката е била известна на ищците, те са сами са посочили, че са подали сигнал, но не са поискали нейното прилагане в цялост по делото. Във въззивната жалба се твърди, че РП успяла да разпита ответника и това било новооткрито доказателства, на което те се позовават. На първо място липсва конкретика, за да се прецени това – не е посочен номер на преписката, не е посочено кога е разпитан ответника, не е посочено кога ищците са узнали за това и не се твърди, че той е направил изявление пред РП, от което да е видно, че е вероятно договора да е симулативен. Не е направено дори искане пред въззивната инстанция за изискването на това твърдяно „новооткрито“ доказателство, поради което и същото не било допуснато.

Пред първата инстанция са представени писмени доказателства относно наличието на тежки хронични заболявания на двамата ищци.

Въз основа на твърденията и исканията, формулирани в исковата молба, СГС правилно е квалифицирал главния иска като такъв с правно основание чл. 26 ал2 пр.5 от ЗЗД във вр. чл. 17 ал.1 от ЗЗД. На базата на приетото за установено от фактическа страна правилно е направил извод, че същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Ищците не са доказали твърденията си за симулативност на сключения с ответника договор, нито вида на прикритата сделка. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. 5 от ЗЗД, нищожни са привидните договори, като на основание чл.

17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. В нотариалния акт за покупко-продажба ясно е изразена волята на страните, за покупко - продажба на процесния имот, като доказателства, опровергаващи съдържанието му, не са ангажирани от страна на ищеца. Нотариалното удостоверяване притежава материална доказателствена сила и представлява официален документ, който се издава в упражнение на удостоверителната компетентност, с която 4 съответният орган притежава. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, свидетелски показания не се допускат за опровергаване съдържанието на официален документ. В чл. 165, ал. 2 ГПК е предвидено изключение от недопустимостта, ако в делото има доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.

Писмени доказателства по смисъла на чл. 165 ГПК, изходящи от В. П.

В., представляващи обратно писмо или начало на писмено доказателство, не са представени, като представената към исковата молба жалба до СРП изхожда от първоначалните ищци Н. А. В. и П. В. В..

Изявлението в нотариалния акт, че продавачите са получили цената в брой преди подписването на договора има характер на разписка и доколкото не са сбрани доказателства в обратния смисъл, удостоверява това обстоятелство.

В условията на евентуалност са били предявени искове за нищожност на сключения договор на няколко основания – противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави.

Не са събрани доказателства, установяващи основателността на тези искове. Твърденията на ищците, че договора противоречи на закона не са доказани. Не е посочено на кои императивни правни норми противоречи сключването на договора за покупко-продажба на процесния имот.

Неплащането на цената по договора не е основание за нищожност на същия, нито представлява противоречие с императивна правна норма.

Не е доказано и твърдението, че договора накърнява добрите нрави, тъй като прикрива дарение. Сключването и на договор за покупко-продажба и на договор за дарение не са в противоречие с правилата на морала и не нарушават общоприетите правила за поведение, съобразено с морала.

Във въззивната жалба е наведено и твърдение, че е налице сила на присъдено нещо по отношение на част от иска, като се твърди, че същите въпроси са разгледани в производството по гр.д. № 2027/2010 по описа на СГС (но не е направено искане за прилагането му). Тъй като настоящата инстанция следи служебно за допустимостта на производството, посоченото дело бе изискано служебно и приложено към настоящото. Слез извършената справка се установява, че същото е било с предмет иск за унищожаване на 5 процесната сделка поради измама, който не е идентичен с исковете предявени в настоящото производство, макар и воден между същите страни.

Постановеното решение не е недопустимо.

Решението не е обжалвано в прекратителната си част.

С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено решението в обжалваната му част.

При този изход на производството на ищците не се дължат разноски нито за първата, нито за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № /11.10.2022 по гр.д.№ 1293/18 по описа на СГС, I-16 състав в обжалваната част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове: