Определение № 228 от 01.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000590 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.

№3494/08.04.2026 г., подадена от М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д., всички чрез адв. А. М., с която се иска изменение на постановеното по настоящото дело Решение №55/20.02.2026 г. в частта му за разноските, които молителите са били осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1075,25 евро с ДДС. Настоява се присъдените в полза на НББАЗ разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до по-нисък размер, който да съответства на действително извършената процесуална дейност от процесуалния представител на НББАЗ. Сочи се, че съдът в мотивите е приел за установено, че процесуалният представител е представил само писмени отговори на въззивната жалба и на частната жалба, както и писмено становище, без явяване в открито съдебно заседание, както и че предметът на спора пред въззивната инстанция е силно ограничен, спрямо този в първоинстанционното производство. Въпреки това, съдът е определил възнаграждение, съответстващо на определеното възнаграждение за първоинстанционното производство, което е проведено със събиране на доказателства и присъствено участие на адвоката в открито съдебно заседание. Наред с това се поддържа, че съдът неправилно е определил възнаграждението в размера, определен за първоинстанционното производство, като не е извършил самостоятелна преценка на конкретния обем защита, осъществен във въззивното производство.

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Препис от нея е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпило Становище по молба по чл.28 от ГПК с вх.№4116/29.04.2026 г., подадено от 1

Сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“ чрез адв.Т. Я., с което се поддържа неоснователност на искането за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като излага подробни съображения. Настоява се молбата за изменение в този смисъл на решението в частта му за разноските, присъдени в полза на Сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“, да се остави без уважение.

Като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

В постановеното по делото въззивно решение съдът е изложил подробни мотиви в частта за разноските, с които е обосновал преценката си за размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна, като е съобразил фактическата и правна сложност на спора пред въззивната инстанция, както и обема на извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна действия в защита на представляваната от него страна. Във връзка с релевираните възражния с молбата за изменение на решението в частта за разноските за прекомерност на присъдените на въззиваемата страна разноски, съдът намира следното:

При определяне на справедливия размер на разноските за процесуално представителство на въззиваемата страна съдът е взел предвид обстоятелството, че избраната от процесуалния представител писмена форма за осъществяване на защитата, е обусловена от липсата на представени нови доказателства и направени доказателствени искания във въззивната жалба, което дава възможност за ефективно осъществяване на процесуалното представителство и чрез депозиране на писмено становище. Извършените в писмен вид процесуални действия от страна на процесуалния представител са осъществили в пълен обем необходимата защита на представляваната страна. Съдът взема предвид също, че претендираното от процесуалния представител на въззивниците адвокатско възнаграждение за същия предмет и обхват на защита във въззивното производство, е в размер на по 3850 лв. /с равностойност 1 968,47 евро/ за всеки от предявените искове, което опровергава извода, че определения от съда размер на разноските на въззиваемата страна от 1075,25 евро с ДДС се явява прекомерен, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.

По тези съображения съдът намира, че молбата за намаляване на размера на присъдените разноски в полза на въззиваемата страна, е неоснователна, и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх.№3494/08.04.2026 г., подадена от М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д., всички чрез адв. А. М., с която се иска изменение на постановеното Решение №55/20.02.2026 г. по търг.д.№590/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1075,25 2 евро с ДДС, които М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д. са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000590 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.

№3494/08.04.2026 г., подадена от М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д., всички чрез адв. А. М., с която се иска изменение на постановеното по настоящото дело Решение №55/20.02.2026 г. в частта му за разноските, които молителите са били осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1075,25 евро с ДДС. Настоява се присъдените в полза на НББАЗ разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до по-нисък размер, който да съответства на действително извършената процесуална дейност от процесуалния представител на НББАЗ. Сочи се, че съдът в мотивите е приел за установено, че процесуалният представител е представил само писмени отговори на въззивната жалба и на частната жалба, както и писмено становище, без явяване в открито съдебно заседание, както и че предметът на спора пред въззивната инстанция е силно ограничен, спрямо този в първоинстанционното производство. Въпреки това, съдът е определил възнаграждение, съответстващо на определеното възнаграждение за първоинстанционното производство, което е проведено със събиране на доказателства и присъствено участие на адвоката в открито съдебно заседание. Наред с това се поддържа, че съдът неправилно е определил възнаграждението в размера, определен за първоинстанционното производство, като не е извършил самостоятелна преценка на конкретния обем защита, осъществен във въззивното производство.

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Препис от нея е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпило Становище по молба по чл.28 от ГПК с вх.№4116/29.04.2026 г., подадено от 1

Сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“ чрез адв.Т. Я., с което се поддържа неоснователност на искането за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като излага подробни съображения. Настоява се молбата за изменение в този смисъл на решението в частта му за разноските, присъдени в полза на Сдружение „Национално бюро на българските застрахователи“, да се остави без уважение.

Като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

В постановеното по делото въззивно решение съдът е изложил подробни мотиви в частта за разноските, с които е обосновал преценката си за размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна, като е съобразил фактическата и правна сложност на спора пред въззивната инстанция, както и обема на извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна действия в защита на представляваната от него страна. Във връзка с релевираните възражния с молбата за изменение на решението в частта за разноските за прекомерност на присъдените на въззиваемата страна разноски, съдът намира следното:

При определяне на справедливия размер на разноските за процесуално представителство на въззиваемата страна съдът е взел предвид обстоятелството, че избраната от процесуалния представител писмена форма за осъществяване на защитата, е обусловена от липсата на представени нови доказателства и направени доказателствени искания във въззивната жалба, което дава възможност за ефективно осъществяване на процесуалното представителство и чрез депозиране на писмено становище. Извършените в писмен вид процесуални действия от страна на процесуалния представител са осъществили в пълен обем необходимата защита на представляваната страна. Съдът взема предвид също, че претендираното от процесуалния представител на въззивниците адвокатско възнаграждение за същия предмет и обхват на защита във въззивното производство, е в размер на по 3850 лв. /с равностойност 1 968,47 евро/ за всеки от предявените искове, което опровергава извода, че определения от съда размер на разноските на въззиваемата страна от 1075,25 евро с ДДС се явява прекомерен, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.

По тези съображения съдът намира, че молбата за намаляване на размера на присъдените разноски в полза на въззиваемата страна, е неоснователна, и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх.№3494/08.04.2026 г., подадена от М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д., всички чрез адв. А. М., с която се иска изменение на постановеното Решение №55/20.02.2026 г. по търг.д.№590/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1075,25 2 евро с ДДС, които М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д. са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3