Решение № 454 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100512808 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12808/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 от гр.София срещу решение №16823 от 15.09.2025 г постановено по гр.д.№75296/24 г на СРС , 161 състав , поправено с решение №18789 от 18.10.2025 г по същото дело ; в частта , с която по иск на основание чл.439 ГПК на Д. Й. Н., ЕГН ********** е признато за установено , че Н. не дължи на въззивника поради погасяване по давност сумата от 9349,83 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 03.08.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2011 г. до изплащане на вземането ; сумата от 482,84 лв договорна лиха за периода 01.11.2010 г.-21.12.2011 г.; и сумата от 542,07 лв наказателна лихва за периода 01.11.2010 г.-21.12.2011 г., за които е издаден изпълнителен лист на 21.01.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.01.2012 г по ч.гр.д. № 59932/2011 г., СРС, 36-ти с-в и е образувано изп.дело №20178410403103 на ЧСИ №841 Н.М. . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Процесните вземания са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018 г . Въпросът за уведомяване на длъжника за извършената цесия няма отношение за основателността на иска по чл.439 ал.1 ГПК . Още към датата на подаване на исковата молба ищцата е била наясно с извършената цесия .

1

Според решение №209 от 28.11.2018 г. по т.д. №2530/2017 г., ВКС, I ТО без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането . То съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.

Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.“ Т.е. несъобщаването на цесията по себе си не освобождава длъжника от дълга , нито го погасява.

В случая са подадени множество молби за извършване на изпълнителни действия , които заедно с приетите изпълнителни действия прекъсват давността , а ЧСИ не е давал указания за отстраняване на нередовности и е приемал дружеството за надлежен взискател . Липсва задължение на ЧСИ да издаде постановление за конституиране на дружеството като взискател .Уведомяването на длъжника по чл.99 ал.3 ЗЗД не е елемент от фактическия състав по договора за цесия , а има значение за противопоставимостта на цесията на длъжника , който може да изпълни с погасителен ефект на предишния кредитор . В случая не се твърди от ищцата такова изпълнение . Към отговора на исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия . След като това доказателство е прието като доказателство по делото , то трябва да се счита , че ищцата е запозната с него . Погасителната давност не е прекъсната , защото многократно е прекъсвана с искания за изпълнителни действия и извършени такива от ЧСИ .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Ответникът е конституиран като взискател едва на 24.07.2024 г и всички извършени преди това действия от ответника преди това са без правно значение , включително не прекъсват погасителната давност . Съгласно решение №50069 от 03.07.2024 г по т.д.№1470/22 г на ВКС , II ТО при данни за цесия ЧСИ е длъжен да дали е налице такава и дали същата е съобщена на длъжника . В противен случай изпълнителните действия не са надлежно извършени , а длъжникът може да направи възражения за погасяване на вземането на цедента и на новия кредитор .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.09.2025 г и е обжалвано в срок на 01.10.2025 г /по пощата/.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна 2 норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че процесният изпълнителен лист е издаден против ищцата въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Първоначалният кредитор „Обединена Българска Банка“ АД е образувал изпълнително дело с неизвестен номер и година, но по което са налице редица плащания в периода 2013 г-2014 г. – видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист - л. 48 от делото пред СРС. По това изпълнително дело събраната в полза на взискателя сума е общо 1042,06 лв.

Според СРС част от вземанията по изпълнителния лист, в общ размер от 1042,06 лв., са погасени чрез плащане и за длъжника няма правен интерес от предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК за така платеното, има интерес от осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД, каквито не са предявени. Съобразно поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД погасени са разноските за заповедното дело от общо 768,54 лв. С остатъка от 273,52 лв е погасено част от вземането за наказателна лихва по изпълнителния лист, като остатъкът, който не е погасен, е 815,59273,53 лв.=542,07 лв. Установителните искове са допустими за процесните пред въззивния съд суми .

Според СРС давността за процесните вземанията /главница и лихви/ на основание чл.117 ал. 2 ЗЗД е станала 5-годишна. С влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност за вземанията по нея . Ищцата излага твърдения за погасяване по давност на вземанията по заповедта в хода на изпълнителния процес. Молба за образуване на изпълнително дело сама по себе си не прекъсва давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). В този смисъл т. 10 и т. 14 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва и с признание на вземането от длъжника. За приключени изпълнителни дела към 26.06.2015 г. важи ППВС № 3/1980 г., според което висящият изпълнителен процес спира течението на давността, т.е. новата давност тече не от последното изпълнително действие, а от прекратяването на изпълнителното дело, т.е. от перемпцията му – Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. Погасителната давност се прекъсва дори от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – т. 3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК.

Според СРС ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД има подадени множество молби за извършване на изпълнителни действия, а именно: 28.02.2019 г., 19.09.2019 г., 27.05.2020 г., 27.07.2020 г., 05.05.2022 г., 11.03.2024 г. От друга страна едва на 24.07.2024 г. съдебният изпълнител е издал разпореждане за конституиране на нов взискател, като към молбата за такова конституиране са приложени книжата за извършената цесия.

3

Според СРС спирането и прекъсването на давността са материалноправни действия и липсата на процесуална валидност и редовност на действията на съдебния изпълнител няма отношение към тези действия и състояния, предвидени в ЗЗД, водещи до спиране и прекъсване на давността. Както е посочено в решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г., ВКС, I ТО „след като съдебният изпълнител като орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и длъжникът не може да реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по изпълнението му. Основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право. Без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.“ Т.е. несъобщаването на цесията по себе си не освобождава длъжника от облечения в изпълнителен титул дълг, нито го погасява.

Според СРС в случая това, което погасява дълга е давността. Тя може да се прекъсне единствено от надлежно легитимиран кредитор. За да се счита ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД за надлежно легитимиран кредитор по отношение на ищцата и по отношение на всички трети лица – работодателя, който изплаща трудовото възнаграждение на ищцата; банката, в която ищцата има сметки и пр., и пр., нужно е съобщаване на цесията по чл.99 ал.4 ЗЗД. По настоящото изпълнително дело доказателства за такова съобщаване няма.

Доколкото съдебният изпълнител е предприемал опити за изпълнителни действия след 2018 г., то те не са били по овластяване от стария кредитор по чл. 18 ЗЧСИ – и в този смисъл не може да се приеме, че те са извършвани с последицата по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Те са извършвани по молбите на цесионера, но извършваните от цесионера действия нямат действие нито по отношение на ищцата, нито по отношение на третите лица и те не могат да се приемат за прекъсващи давността.

Според СРС съгласно разясненията в решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г., ВКС, I ТО давността за процесните вземания не е прекъсвана, нито спирана след 25.10.2018 г., и към датата на исковата молба от 18.12.2024 г. е изтекла. Следва да се има предвид , че според решение № 50069 от 03.07.2024 г. по т.д. № 1470/2022 г., ВКС, I ТО, съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението като установява надлежното уведомяване на длъжника за извършена цесия. Самото уведомяване не рефлектира върху дължимостта на вземането, то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително, 4 като не освобождава длъжника от погасяването му. Изпълнението, събиране на вземането в хода на принудителното изпълнение, освобождава длъжника от отговорност. Даденото разрешение не е в противоречие с необходимостта длъжникът да може да упражни всички правопогасяващи вземането възражения на длъжника, включително възражението за изтекла давност, срещу цедента, които той може и следва да упражни срещу взискателя-цесионер.

Длъжникът може да се позове спрямо цесионера на погасителна давност, изтекла спрямо цедента до съобщаване на цесията.“