Решение № 1306 от 14.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. П., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101544 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., *** чрез ю.к.

К., срещу В. С. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300.47 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: ***, с абонатен № ***, за периода от 16.05.2019 г. до 16.03.2022 г., сумата от 41.53 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.08.2019 г. до 16.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК – 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед № *** от 20.12.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдените сторените по заповедното и исковото производства разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът В. С. Р. чрез назначения му особен представител адв. В. Б. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по основание и размер, като твърди, че няма облигационна връзка между страните по делото. В отговора е противопоставил и възражение за погасяване по давност на процесното вземане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му особен представител – адв. В. Б., която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По основателността на иска:

Ищецът „***” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - *** на крайни потребители.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на 2 потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***“ ООД – П., за които с доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен факта, че с Решение № ОУ09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***“ ООД - П., публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „СъП.“ (централен и местен всекидневник).

С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение между него и ответната страна за процесния имот и период, регулирано на основание надлежно оповестени общи условия, като установи, че е предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на доставяните ВиК услуги.

Спорно между страните е наличието на облигационно правоотношение по между им.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 3 канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

В настоящия случай, видно от приложения и неоспорен от ответника нотариален акт за учредяване на право на надстрояване № 66, том I, дело № 159/1995 г., се установява, че в полза на ответника, в процесния водоснабден имот му е учредено право на надстрояване за един етаж. Във връзка с учреденото му право на надстрояване, по молба от 17.08.2011 г. (л.71 от делото) подадена до ищеца от ответника, при „***“ ООД на името на В. С. Р. е открита партида. От приложения и неоспорен договор за доставка на вода от 17.08.2011 г. се установява по безспорен начин, че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с предоставяне от ищеца ВиК услуги, които се предоставят от ищеца. Няма спор, че водоснабдения имот през процесния период е бил ползван от ответника. От представения договор, преценен по отделно и в съвкупност с останалия събран доказателствен материал, се установява по безспорен начин, че ответника е собственик, респ. ползвател на водоснабден имот, находящ се в ***, поради което има и качеството на клиент на ВиК услуги. В тази връзка следва извода, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение. Облигационната връзка между страните е възникнала между страните на основание сключения по между им договор, като съдържанието й се определя от договора и закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.

Няма спор между страните, че през процесния период „***” ООД е извършило услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни 4 фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл.44 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите – В.

С. Р. не е заплащал същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите ***.

Видно от приложената към исковата молба справка по партидата на ответника, са дължими суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води в размер на 300.47 лева – главница за периода от 16.05.2019 г. до 16.03.2022 г., както и сумата в размер на 41.53 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.08.2019 г. до 16.06.2022 г.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание.

Що се отнася до размера на предявения иск, то в проведеното на 20.11.2023 г. открито съдебно заседание това обстоятелство е обявено от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване, поради което и следва извода, че искът е доказан и по размер.

Ищецът е предявил и иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава за периода от 10.08.2019 г. до 16.06.2022 г. в размер на 41.53 лева, който размер на начислено обезщетение за забава също не е спорен между страните. Тъй като с оглед изложеното е прието, че ответникът дължи на ищеца суми представляващи незаплатена, доставена, отведена и пречистена вода, дължи и заплащане на обезщетение за забава в претендирания размер.

Ответника е противопоставил възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания, което с оглед основателността на предявения 5 иск следва да бъде разгледано от съда.

Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на услуга заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материално правните, така и процесуалноправните последици от предявяването му.

Тригодишният срок, посочен в чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за главница на „***“ ООД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на ползваните ВиК услуги са възникнали като срочни и посочената правна регламентация е относима към тях.

Тъй като не се спори, че искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК, съобразно изричната разпоредба на чл.422, ал.1 от ГПК, то и същия се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от 16.12.2022 г. При това положение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 16.12.2019 г. са погасени по давност, при което съдът приема възражението за частично основателно.