Решение № 329 от 12.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604704 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда от 14.10.2020 г. по н.о.х.д. № 4242/2019 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, подсъдимият ДР. Г. Р. е признат за виновен в това, че на 29.10.2019 г. в гр. София управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода в размер на 1 година и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 18 месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК от срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил фактически лишен от това право по административен ред. Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 175,57 лева по сметка на СДВР, както и сумата от 120 лева по сметка на СРС.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба, в която се твърди, че присъдата е неправилна и се прави искане на бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Твърди се, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които не се конкретизират, като се изтъкват и декларативни доводи за необоснованост на присъдата и явна несправедливост на наказанието. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

1

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода по съществото в откритото заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Приема, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че обвинението е доказано безспорно от обективна и субективна страна и че няма съмнение в заключението на назначената експертиза.

Излага доводи, че наложеното наказание е изцяло съобразено със степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Защитата на подсъдимия пледира за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно за изменение на присъдата с намаляване на размера на наложеното наказание. Твърди, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин в пълен обем. Поддържа, че неправилно първата инстанция е приела за достоверни, еднопосочни и непротиворечиви показанията на свидетелите полицейски служители, тъй като те не кореспондират с останалите налични по делото доказателства. Заявява, че съществува съмнение относно правилното вземане на пробата за наркотични вещества на подсъдимия и изтъква, че е имало изключително дълъг времеви интервал за осъществяване на това действие от полицейските служители. Посочва, че неправилно първата съдебна инстанция е игнорирала факта, че единият полицейски служител в показанията си е заявил, че няма спомен за данните от теста. Приема за неправилно кредитирането на показанията на свидетелите в частта, в която подсъдимият лично е заявил пред тях, че е употребил марихуана и те забелязали, че зениците му били разширени, а той самият бил притеснен. Навежда наличие на противоречие, тъй като съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза подсъдимият Р. имал правилна фактическа ориентация и адекватно отреагиране, а в същото време се констатира употреба на наркотично вещество към момента на проверката. Заявява, че неправилно не е приет анализът на данните от съдебната токсикохимична експертиза, която посочва, че не се установява наличие на наркотични вещества от предоставеното за експертизата техническо средство: „DRAGER DRUG CHECK 3000“. На последно място защитата излага доводи за неправилни изводи на районния съд относно с високата степен на обществена опасност на подсъдимия Р. като водач на МПС въз основа на предишни нарушения на правилата по ЗДвП.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласните доказателства чрез обясненията на подсъдимия (л. 40, съд. д), показанията на свидетелите: Ч.Г.Ч. (л. 40, 41 от съд. д, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от досъдебното производство – л.7), С.Г. С. (л. 41 от съд. д, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от 2 досъдебното производство – л. 8), св. Б.К.И. (л. 81 – 82 от съд. д, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от досъдебното производство – л. 9 и 10); М.Я.Д. (л. 41, гърба от съд. д), Б.Е.Ф. (л. 42 от съд.д.); писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно нарушение № 429814/29.10.2018г. (л. 23 от ДП), заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-4332-007363/29.10.2018г. (л.

24 от ДП), талон за медицинско изследване № 0013483 (л. 25 от ДП), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество от 29.10.2018 г. (л. 26 от ДП), справка за съдимост (л. 44 от ДП), справка-картон на водача (л.28-30 от ДП), протокол за обиск (л. 53 от ДП), веществените доказателства: един брой тестова касета от техническо средство „Drugcheck 3000“ (прикрепена на задната корица на ДП); чрез експертните способи за събиране и проверка на доказателствата: заключенията на съдебно-химическа (токсикологична) експертиза (л. 74-79 от ДП) и съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза (л. 14-20 от ДП), приобщени по реда на чл. 282 НПК.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на правилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Поради това я възприе без съществени корекции по отношение на главния факт на доказване, но я допълни за яснота и изчерпателност.

Обосновано районният съд е приел, че подс. ДР. Г. Р. е роден на ******* г. в гр.

Стара Загора, със средно образование е, работи като търговски представител на „И.Д.Г.“ ООД, не е осъждан, има множество санкции за нарушения на правилата за движение.

На 29.10.2018 г., около 12:45 ч. в гр. София подс. Д.Р. управлявал лек автомобил с марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ******* по ул. „Мара Бунева“ с посока на движение от ул. „Одеса“ към бул.„Лазар Михайлов“. В колата заедно с него бил св. Б.

Ф.. По същото време свидетелите М. Д. и Б. И., полицейски служители при 2 РУ – СДВР, били назначени на смяна за времето от 7:00 ч. до 19:00 ч. на 29.10.2018 г. В изпълнение на своите функции те спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил и поискали документите на водача. Подсъдимият бил притеснен и признал на полицаите, че е употребил марихуана. Същевременно поведението му било адекватно, нямал забавени реакции, говорел нормално и не се опитал да осуети проверката. Случаят било докладван на оперативно дежурната част. На място бил изпратен екип от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, включващ св. Ч. Ч. и св. С. С.. Те извършили изпробване на подсъдимия Р. за употреба на наркотични вещества с техническо средство – полеви тест „DRAGER DRUG CHECK 3000“, който отчел положителен резултат за съдържание на наркотично вещество тетрахидроканабинол.

Въз основа на този резултат св. Ч. Ч. съставил на подсъдимия Р. акт за установяване на административно нарушение № 429814/29.10.2018г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП били иззети СУМПС № 280449042 и контролен талон № 2804490420, издадени на името на подсъдимия, както и свидетелството за регистрация на моторно превозно средство № 009408287 и двата броя регистрационни табели на автомобила. При предявяването на АУАН подсъдимият записал, че има възражения, които не конкретизирал. Св. Ч. Ч. съставил протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества.

Св. С. издал талон за медицинско изследване на подсъдимия с № 0013483 / 29.10.2018 г., който му бил връчен в 16:00 часа с указание да посети болнично заведение – Военномедицинска академия, до 16:45 часа. Полицейските служители придружили подсъдимия до Клиника по спешна токсикология към Военномедицинска 3 академия, където в 16:30 часа на 29.10.2018 г. той отказал да предаде доброволно биологични проби от кръв и урина за изследване, което било удостоверено в протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество, подписан от подсъдимия и дежурния лекар – Б.Д.П..

Със заповед № 7189/28.10.2018 г. на подс. Р. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Подсъдимият не боледува от психически заболявания. Към датата на разглежданото събитие бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ръководи действията си. Няма данни за зависимост към алкохол или наркотични вещества.

Въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил добросъвестен анализ на събраните доказателства, като е изяснил точния им смисъл и не е допуснал превратното им тълкуване. От приетата за релевантна фактология на събитието са били изпуснати фактите относно видимото състояние и възможности за контрол на подсъдимия, както и събраните доказателства за психичния му статус. Поради това в тази част съдът допълни фактическата обстановка. От показанията на св. Б. И. от досъдебното производство (л. 10) се изяснява, че поведението на подсъдимия е било адекватно, т.е. самото то не е станало причина за полицейската проверка. Показанията на този свидетел очевидец, които са пълноценно доказателствено средство, защото са събрани със съгласието на подсъдимия и защитата по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, не се опровергават от никакви други доказателства. От тези показания правилно районният съд е изяснил, че подсъдимият е признал пред полицейските служители, че е употребил марихуана. Показанията на св. Б. И. относно адекватното поведение на подсъдимия се подкрепят от показанията другия полицейски служител, участвал в проверката – св. М. Д.. Той не си спомня подробности от случая, показанията му от досъдебното производство не са приобщени, но и това не се налага да бъде сторено от въззивния съд, доколкото показанията изцяло кореспондират на показанията на св. Б.

И.. Св. М. Д. обаче в показанията си в хода на съдебното следствие потвърждава, че подсъдимият е не възпрепятствал проверката. Гласните доказателства съответстват и на данните в изготвения от св. Ч. протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества, в който е отбелязано, че не са забелязани отклонения в поведението, в частност в движението, походката, управлението на моторното средство, говора на подсъдимия. Първостепенният съд е приел, че зениците на подсъдимия са били разширени, но доказателства в този смисъл не са приобщени.