Определение № 1053 от 29.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1472/2026
- Вид
- Определение № 1053
- Подписан
- 29.10.2026
- В сила
- 29.10.2026
- Състав
- Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова
Цитирани разпоредби
- чл. 255, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал. 2-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1053 гр. София, 29.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Татяна Грозданова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601472 по описа за 2026 година
С определение от 16.09.2026 г. по НОХД № 2785/2026 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 14 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.
За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното определение.
Изтъква се, че обвинителният акт е в синхрон с изискванията на чл. 246, ал. 2-3 НПК и не е налице несъответствие между инкриминирания период и датата на първото деяние – 16.05.2022 г., тъй като справката декларация по ЗДДС се подава, за да се отчетат пред органите на НАП реализираните покупки и продажби от дружеството за месец април 2022 година, поради което и обвинението е повдигнато в тази времева рамка. Развиват се и доводи, че неправилно е прието, че изложените в обвинителния акт фактически данни се отнасят единствено до изпълнителното деяние „избягване на установяване” на данъчни задължения и това е така, защото двете форми на изпълнително деяние, а именно „избягване на установяване” на данъчни задължения и „избягване на плащане ” на данъчни задължения, са взаимосвързани и втората неизбежно следва първата. Ето защо прокурорът сочи, че описаните фактически действия от страна на подс. П. се отнасят и до двете форми на изпълнителните деяния.
С оглед на изложеното се поддържа, че не са налице обстоятелства, които водят до противоречия и непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт и не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на 1 подсъдимия. .
В заключение се предлага атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдебното производство.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест доводи, намира за установено следното.
Частният протест е основателен.
С определение от 16.09.2026 г. по НОХД № 2785/2026 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 14 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.
Като се е запознал с материалите по делото и е взел предвид становището на страните първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото.
Първостепенният съд е констатирал следното.
На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П..
Видно от диспозитива на обвинителния акт, на обвиняемия П. му е повдигнато обвинение за продължавано престъпление при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, за периода от 01.04.2022 г. до 27.06.2024 г., като първото от 16-те деяния, представляващи продължаваното престъпление е извършено на 16.05.2022 г.
По отношение на периода от 01.04.2022 г. до 16.05.2022 г. в обстоятелствената част на Обвинителния акт не се съдържат никакви факти, дали основание на прокуратурата да инкриминира този период.
Този пропуск не се компенсира с обстоятелството, че в обстоятелствената част на Обвинителния акт е посочено, че в периода 2022 г. – 2024 г. обвиняемият П. развивал мащабна търговска дейност дотолкова, доколкото не се посочват конкретни факти в този период от месец и половина, а именно не се посочват конкретни действия или бездействия на обвиняемия, което ограничава правото му на защита.
Прието е също, че на подсъдимия е повдигнато обвинение, че с деянията е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения. Всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт касаят формата на изпълнителното деяние „избегнал установяване", доколкото „избягване на установяване" и „избягване на плащане" са две отделни деяния по чл. 255, ал. 1 от НК.
По отношение на второто деяние - „избягване на плащане", не са изложени никакви конкретни факти и не са изложени никакви факти, касателно така повдигнатото обвинение за „избягване на плащане, като довършено такова.
Според първия съд описаните пропуски във фактологията на обвинителния акт, ограничават правото на защита на подсъдимия, което е процесуално нарушение и следва да бъде отстранено.
Протестираното първоинстанционно определение е незаконосъобразно.
Софийският апелативен съд не споделя виждането на първостепенния съд, че са налице допуснати съществени отстраними процесуални нарушения и приема, че всъщност атакуваното определение е постановено в разрез с изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. При изготвяне на обвинителния акт изобщо не са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изложената фактология и изводи на прокурора. Липсва неяснота или непълнота на обвинението, което води и до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Това е така, защото прокурорът е описал ясно и недвусмислено всички факти и обстоятелствата, свързани с престъпна деятелност на подсъдимия П.. Съвсем конкретно е описан механизмът, по който е действал подсъдимия.
2
Безпределно ясно е, че фактическата деятелност на подсъдимия П. е насочена както към „избягване на установяване", така и към „избягване на плащане" на данъчни задължения.
Посочено е кои според прокуратурата са документите с невярно съдържание и в кои е потвърдил неистина. С оглед на естеството на данъчните престъпления, съвсем ясно и коректно са отразени по отношение на всяко едно от деянията, датите, на които е започнала престъпната деятелност и датата на реализиране на резултата. Избраният от прокуратурата подход при изложението в обстоятелствената част на обвинителния акт на фактическите обстоятелства, не го прави неясен или неточен, поради което не може да се твърди, че се ограничава правото на защита на подсъдимия или на неговия защитник.
Що се отнася до това, че за периода от 01.04.2022 г. до 16.05.2022 г. в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат никакви факти, дали основание на прокуратурата да инкриминира този период, то действително не са налични никакви факти за този период. В частния протест е обяснено защо прокуратурата е фиксирала като начало на периода 01.04.2022 г., но не е посочила конкретно деяние, осъществено на тази дата, а това се дължи на обстоятелството, че справката декларация по ЗДДС се подава, за да се отчетат пред органите на НАП реализираните покупки и продажби от дружеството за месец април 2022 година. Ако описаната времева рамка според първия съд е неточна и не е подплатена от фактическа и доказателствена страна, то за първостепенния съд винаги е налице възможност да оправдае подсъдимия частично за период, за който счита, че не са налице фактически данни и липсват несъмнени доказателства. При всички случаи обаче разширяването на времевия период не е процесуално нарушение от категорията на съществените и не налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Следва да се отбележи, че твърденията на държавното обвинение са такива, каквито то поддържа. Щом са налице достатъчни ясни и конкретни фактически обстоятелства за тези твърдения, както е в настоящия случай, въпрос по съществото на делото е, дали в тяхна подкрепа има достатъчно доказателства, от които да се направи несъмнен извод за това, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд. Решаващият съд е свободен в преценката си по същество и с оглед на събраните доказателствени материали, да направи извод и за невиновност на подсъдимия изцяло или за някои от деянията.
Така описаните в определението на първия съд неясноти, непълноти или несъответствия не съществуват. Всъщност констатациите на първостепенния съд са изведени при непълен, а и неверен прочит на обвинителния акт в неговата цялост.
Така, в конкретния случай прокуратурата е положила усилия и е изложила всички обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване. Описаната в обвинителния акт фактология е ясна, точна и конкретна, така че подсъдимият да е в състояние в пълнота да разбере обвинението и да се защитава адекватно.
Въззивният съд не установи непълнота и/или неяснота във фактическата рамка на обвинението.
Въззивната инстанция обаче констатира, че е налице очевидна фактическа грешка в обвинителния акт във връзка с това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.
22/ е описано, че подс. Х. П. е осъществил 15 /петнадесет/ престъпни деяния, а в диспозитива на обвинителния акт /стр. 24/ е посочено, че е осъществил 16 /шестнадесет/ престъпни деяния. Цитираната очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена по предвидения в закона ред, тъй като съществува известна неяснота относно броя на деянията, които прокуратурата твърди, че са извършени от подс. Х. П..
В заключение може да се обобщи, че фактическите и юридическите предели на обвинението, са ясно и разбираемо описани и това е постигнато чрез съответствието между фактите и възприетата правна квалификация от прокурора. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2-3 НПК и е в синхрон с постановките залегнали в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и подс. П. може да организира своята защита в пълнота, в хода на съдебната фаза на наказателния процес, която е централна.
С оглед на изложеното атакуваното определение на СГС, следва да бъде отменено в частта, с която е прекратено съдебното производство по делото поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и делото е върнато на прокурора.
3
С оглед на всичко изложено по-горе Софийският апелативен съд намира за основателни, залегналите в частния протест доводи.
Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 8 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.09.2026 г. по НОХД № 2785/2026 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 14 състав, в частта, с която е прекратено съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнато делото на прокурора за отстраняване на констатирани допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдебното производство и отстраняване на констатираната фактическа грешка в обвинителния акт, по предвидения в закона ред.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4