Определение № 739 от 11.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. София, 08.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601158 по описа за 2024 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.250 ал.4 изр.2 вр. ал.1 т.1 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено разпореждане от 18.10.2023г. по НЧХД № 3271/2023г. по описа на СРС, 112-ти състав, с което разпореждане и на основание чл.250 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.5 т.2 вр. чл.81 НПК е прекратено наказателното производство по делото.

Видно от изложените съображения към атакувания съдебен акт, решаващо значение се отдава на изрично заявеното в тъжбата обстоятелство, че двете обвиняеми З. и П. не са автори на процесната статия във в-к Телеграф, съдържаща сочените инкриминирани изрази.

Срещу разпореждането на СРС е подадена частна жалба от тъжителя Велев с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В самата частна жалба се навеждат конкретни обвинителни твърдения, които по мнение на тъжителя са съотносими към авторството на деянието и които обвинителни твърдения са свързани с поведението на двете обвиняеми. Изложени са аргументи, че в хипотезата на „скрит“ автор на статията с инкриминираните изрази, следва да се ангажира наказателната отговорност на главния редактор и на управителя на вестника, чиято деятелност е пряко свързана с публикациите в самия вестник.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната въззивна жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с изявен 1 правен интерес, притежаващо качеството на страна по делото, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НЧХД № 3271/23г. е образувано по повод депозирана тъжба от Г.В. с повдигнато частно обвинение против Ст. З. (в качеството й на управител на в-к Телеграф) и В.П. (гл.редактор на в-к Телеграф), като в самата тъжба са уточнени конкретните инкриминирани изрази и конкретната инкриминирана дата 25.02.23г.

Приемайки, че частната тъжба страда от определени пороци, СРС с нарочно разпореждане от 11.06.23г. е дал указания за отстраняването им – съответно указал е на тъжителя, че следва да заплати дължима държавна такса, и е указал, че следва да се внесе допълнително уточнение относно мястото на твърдяното престъпление и относно конкретно реализираната деятелност от двете обвиняеми.

В изпълнение на горното разпореждане и в рамките на предоставения 7дневен срок е депозирано допълнение към тъжбата, в което допълнение по същество е взето частично отношение и е отправено искане за освобождаване от държавна такса, а касателно дадените указания в останалата им част е изразено становище, че тъжителят има подадени много на брой тъжби и „не става ясно по коя тъжба е заведено производството“. Отправя искане за предоставяне на копие от тъжбата, което би му позволило допълване на фактологията.

Следва изготвяне на ново разпореждане от СРС от 15.08.23г. – уважено е искането за предоставяне на копие от тъжбата и е определен нов 7-дневен срок за изпълнение на дадените с първото разпореждане указания. На 05.09.23г. е изпратено по пощата ново писмено допълнение към тъжбата.

Съобразявайки всичко гореизложено и съобразявайки текстовото съдържание на обвинителния титул по НЧХД № 3271/23г. и депозираното допълнение, въззивният съд възприема обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, макар и с по-различни мотиви.

Както се отбеляза вече по-горе, основният довод на СРС за прекратяване на наказателното производство се изразява в това, че видно от изложените от тъжителя факти, двете обвиняеми З. и П. не са автори на процесната статия във в-к Телеграф, а наказателната отговорност съгл.чл.35 ал.1 НК е лична.

Макар и настоящият въззивен съд да не е изцяло съгласен с горната теза, то в случая е безпредметно да се обсъжда същата.Значимият момент по делото се явява този, че нито в първоначално подадената тъжба, нито в депозираното в последствие допълнение към нея се описват конкретни факти от обективната действителност касателно поведението на двете обвиняеми – в тъжбата се сочат данни за конкретната статия от 25.02.23г. и данни за неверността на 2 описаните в статията факти и позорящия им характер, а допълнението към нея от 05.09.23г. съдържа по-скоро личните на тъжителя умозаключения, размисли и изводи за задълженията на главния редактор и на управителя на вестника и за възможността за ангажиране на наказателната им отговорност при публикуване на статия без посочен автор (каквато тенденция се наблюдава). За да не бъде голословен и без претенции за изчерпателност, съдът отбелязва частично съдържанието на допълнението от 05.09.23г. – т.напр. за място на престъплението и за обв. П. се твърди „по пътя на логиката, това следва да се е случило в редакцията, където главен е главен е главният редактор“, а за обв. З., управител на вестника, се сочи „не зная какво управлява и дали има отношение към статията или изпълнява само административна дейност …“, т.е. дори самият тъжител повдига частното обвинение на база предположения, което лишава от категоричност обвинителните твърдения.Личните обаче съждения и изводи на тъжителя не запълват изискването на чл.81 ал.1 НПК за описване на конкретните обстоятелствата, при които е извършено престъплението.В този смисъл повдигнатото частно обвинение е лишено от фактическо съдържание – липсва описана конкретна деятелност на двете обвиняеми (в случая в тази вр. са изложени само определени хипотези) и липсват всякакви данни за мястото на извършване на твърдяното престъпление (недопустимо е инкриминираното място да бъде извеждано на база предположения и по аналитичен път, ако се вземе предвид, че редакцията на вестника се намира в гр.София).

За да бъде една частната тъжба годна да инициира наказателен процес от частен характер, тя трябва да очертае предмета на доказване от гледна точка на твърдените престъпления и участието на конкретно лице, евентуален подсъдим, в тях.Изискването на чл.81 ал.1 НПК за пълно и ясно обстоятелствено описание не е самоцелно, а същото е необходимо за правилното определяне от съда на правната квалификация на престъплението.

Единствено в тези случаи и при спазване на тези формални изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за образуване на наказателно дело от частен характер, въз основа на твърденията, изложени в тъжбата.

В допълнение на горното, СГС подчертава и това, че приема процесната тъжба за просрочена.Единствената визирана в тъжбата дата е 25.02.2023г., като се твърди, че това е датата на издаване на вестника с чието електронно издание се е запознал тъжителя.Т.е. 6-месечния срок по чл.81 ал.3 НПК изтича на 25.08.2023г.В тази вр. действително самата тъжба е подадена още на 06.03.23г. (датата на пощенското клеймо), но последното допълнение в изпълнение на дадени от съда указания е подадено на 05.09.2023г., като към тази дата законовият срок по чл.81 ал.3 НПК вече е изтекъл.Срокът е преклузивен по своя характер и бездействието на съответното правоимащо лице в течение на този срок влече за последица погасяване правото на повдигане на частно обвинение.

3

Съгласно установената съдебна практика, която е константна и безпротиворечива, въпросният 6-месечен срок се прилага и за всички допълнение и уточнения към тъжбата, с които се индивидуализират обективните признаци на деянието - дата, изпълнително деяние, причинени вреди, подсъдим/и/. Не е допустимо по реда на уточняването на практика да се повдига ново обвинение извън преклузивния срок по чл.81 ал.3 НПК и тази теза е развита в Реш.№ 93/2010г. на ВКС по н.д.№ 751/2009г., III н. о. и в Реш.

№ 93/2011г. на ВКС по н.д.№ 19/2011г., I н. о.

При изложените съображения СГС, ХII-ти въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.10.2023г. по НЧХД № 3271/2023г. по описа на СРС, 112-ти състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4