Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1670 от 24.11.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3164/2023
Вид
Решение № 1670
Подписан
24.11.2023
В сила
01.07.2024
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 157, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 161 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. Варна, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110203164 по описа за 2023 година Производството е образувано е по жалба на Б. Т. А. с ЕГН ********** срещу НП 23-0436-000672 на Началник сектор към ОДМВР Варна РУ 02, с което на А. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП му е наложено наказание по чл.

177, ал.1, т.2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 300 лв.

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно, тъй като същото е съставено на базата на незаконосъобразен и необоснован АУАН, защото въззивникът всъщност имал СУМПС издадено от САЩ със срок на валидност до 26.08.2026г. и считал себе си за правоспособен водач, както на територията на САЩ, така и на територията на РБ. Освен това АНО бил допуснал съществено процесуално нарушение и неправилно бил приложил материалния закон. Не било конкретизирано кога са били отнети последните контролни точки на водача и на коя дата е била изгубена правоспособността.

В с. з. въззивникът не се явява, за него се явява адв. В П., който изцяло поддържа жалбата на заявените основания.

Въззиваемата страна Началник сектор към ОД на МВР – Варна, Второ РУ изразява своето становище по отношение на депозираната жалба единствено посредством писмени бележки, не се представлява от законен или 1 процесуален представител по време на откритото съдебно заседание по делото.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.06.2023 г. около 11.57 ч. св. Д. Г. заедно с колегата си, извършили широкообхватен контрол на бул. „Осми Приморски Полк“ и на кръстовището с „Иван Аксаков“ спрели за проверка въззивника, който управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер СС 9693 АМ.

Полицейските служители поискали документи за проверка на въззивника и той им предоставил свидетелство за управление на МПС, издадено от САЩ. След проверка в информационната система на КАТ служителите установили, че към момента на проверката въззивника не притежава българско СУМПС и че същото му е иззето, поради отнемане на всички контролни точки, съответно проверяващите преценили, че същия се явява неправоспособен водач и за това че управлява МПС на територията на РБ за нарушение на чл. 150 от ЗДвП му съставили АУАН, в съдържанието на който подробно описали установеното.

Деянието било квалифицирано като такова по чл. 150 от ЗДвП – който управлява МПС, след като СУМПС е иззето по редa на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски служител – Х. М..

Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който вписал в графата за възражения, че има такива, след което подал жалба на 26.06.2023г. АНО прегледал жалбата и изготвил становище.

На 29.06.2023 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.

На нарушението е била дадена правна квалификация по ЗДвП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционната норма на чл.

150 от ЗДвП, на въззивника билo определенo административнo наказаниe по чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП – „глоба“ в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за 2 установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства - показанията на св. Г.; заповед, докладна записка, справка за нарушител – водач, становище и др.

Показанията на св. Г. са такива на свидетел - очевидец, който пряко е възприел ситуацията, видял е въззивника в нарушение и е провел разговор с него.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидените по ЗАНН срокове, срещу акт подлежащ на обжалване и пред съда компетентен да се произнесе по основателността и допустимостта й.

По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административно наказващият орган на база на събраните по преписката доказателства е направил извод за извършени нарушения по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация и е отхвърлил наведените възражения.

Въззивникът счита, че АУАН и НП са незаконосъобразни, защото нямало изобщо извършено нарушение от негова страна, напротив имал валидно издадено СУМПС, в САЩ и със срок на валидност до 26.08.2026г., като на територията на РБ същото било валидно три месеца от датата на влизане в страната – 31.05.2023г.

Спорът се свежда до тълкуването на посочената като нарушена разпоредба.

По делото се установи, че въззивника е неправоспособен водач на територията на РБ, както се твърди в АУАН и атакуваното НП.

3

Това е така, защото същият, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, е загубил правоспособност да управлява МПС на територията на РБ по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП и не е възстановил правата си по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, поради което към момента на проверката управлявайки МПС, след като СУМПС е било иззето по реда на чл. 171, ал. 4 ( а същото е било валидно до 27.02.2019г.) е извършил нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

В тази връзка е неоснователно твърдението на въззивника за липса на дата на изгубената правоспособност, видно от преписката е датата на отнемане на българското СУМПС.

Въззивника действително е имал и СУМПС, издадено от Съединени Американски Щати – щат Масачузец, по което обстоятелство не се спори, а и се установява от представеното по делото негово копие, включително в превод на български език – копие, като по време на проверката свид. Г. също потвърждава, че въззивникът е представил по време на проверката.

Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора-Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.

Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България, поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.

Съгласно чл. 161 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по

Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а " от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно 4 и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държавастрана по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

В случая е представено СУМПС от Съединени Американски Щати – щат Масачузец със срок на валидност 26.08.2026г.

Анализът на разпоредбата сочи, че в Република България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания в зависимост от държавата, издала свидетелството и статута на водача, се съдържат в Конвенцията за движението по пътищата (КДП), подписана във Виена на 8.11.1968 г., Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, както и в ЗДвП.

Приложима по отношение на правилата за валидност е и Женевската конвенция от 1949 г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по КДП.

Това е така, защото по силата на чл. от 48 КДП, тя отменя и замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на КДП.

За тези, които не са страни по КДП, се прилага Женевската конвенция. Представеното от въззивника СУМПС безспорно не е издадено от държава, посочена в т.1, т.2, и т.5 от чл.161 от ЗДвП.

САЩ не е ратифицирала КДП, видно от интернет страницата на ООН https://treaties.un.org/pages/ViewDetailsIII.aspx?chapter=11&mtdsg_no=XIB-19&src=TREATY.

Същата не е държава - членка на Европейския съюз или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. За въззивника няма данни да е част от въоръжени сили по смисъла на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор.

Следователно приложима в случая е Женевската конвенция, която и 5 към момента урежда взаимоотношенията между България и САЩ в предметния й обхват за водачи на МПС в международното движение.

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от Женевската конвенция, на територията на България се признават чуждестранни свидетелства, издадени от договаряща страна за съответната категория, ако водачът отговаря на определени условия и притежава валидно свидетелство, издадено му от компетентен орган на друга държава.

В разпоредбата на ал.2 е предвидено, че договарящата държава може да изиска от всеки водач, допуснат на нейна територия, да представи международно свидетелство за управление.

В българското законодателство това е уредено с правилата на чл.162 от ЗДвП.

Представеното по делото СУМПС не попада в нито една от хипотезите по този текст - не е международно, реално не е придружено с легализиран превод (представено е само копие от превод без дата) , т.е. въззивника към момента на проверката не е разполагал с валидно СУМПС за територията на Република България.

Още повече, съгласно действащото вътрешно право, част от което са международните договори, по които Република България е страна и ги е ратифицирала, върху документа следва да бъде поставен само Apostille.

САЩ се е присъединила към КОНВЕНЦИЯ за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция) и България също е страна и следва документите, попадащи в обхвата на Конвенцията да не се легализират, да бъдат заверени по установения ред с Конвенцията. Тъй като и Република България и САЩ са страни по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, приложими за установяване достоверността на административен документ, какъвто е СУМПС, са член 3 и 4 от конвенцията, действително необходим е само Apostille.

В случая при проверката на 12.06.2023 г. лицето представя само свидетелство, издадено от САЩ, като в съдебна фаза към жалбата представя копие от превод на свидетелството, но същият превод в случая следва да е снабден с Apostille и да бъде представен в оригинал.

6

Свидетелството за управлeние е административен документ по см. на чл. 1, буква „б“ от Конвенцията и документът следва да е снабден с Apostille, а не следва да се легализира. Представеният превод не е снабден с изискуемата заверка по Конвенцията, още повече че дори е представено само копие от евентуално легализиран превод и правилно се приема, че лицето не е представило свидетелство за управление на МПС, валидно към датата на проверката - 12.06. 2023 година.