Решение № 17573 от 27.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17573 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110129306 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

„М*“ ЕООД е предявило срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 5104 лева – недължимо платени суми във връзка с електронна заявка за купуване на електронни винетки № *893/26.03.2020г. по отношение на 54 бр. мотoрни превозни средства, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (02.06.2022г.) до окончателното плащане. Евентуално предявената сума се търси на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД поради допусната грешка в предмета на подадената заявка. В условията на евентуалност, ако бъдат отхвърли предходните искове, главницата се претендира на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Ищцовото търговско дружество твърди, че основаният му предмет на дейност е свързан с отдаване на автомобили под наем, като експлоатира значителен брой собствени и наети автомобили. Твърди, че ответникът – Агенция „Пътна инфраструткура“ (АПИ) осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътните такси. Събирането на винетните такси ставало чрез електронна система за издаване на електронни винетки, като ответникът – АПИ, имал законоустановено право да възложи с договор продажбите на винетки на търговски дружества, отговарящи на предвидени в закона условия. „И*“ АД (ИТС) било именно такъв търговец – доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси, от което можело да се приеме, че ИТС действа като представител на ответника АПИ при издаване на електронни винетки. Ответникът АПИ като държавен орган се грижил за поддръжката на пътищата, затова събирал таксите за ползването им и се явявал като страна по сделката за продажба на електронни винетки. Закупуването на винетка въпреки че представлявало плащане на такса, било гражданскоправна сделка, а не изпълнение на публично задължение, защото плащането на пътна такса не било задължение за всеки, а само за желаещия да ползва платената пътна мрежа. Ищецът твърди, че на 26.03.2020г. е направил поръчка № 601893 на ИТС за закупуване на електронни винетки. Били поръчани 52 бр. годишни винетки и 2 бр. тримесечни винетки, като в заявката били изписани регистрационните номера на автомобилите, чиито винетни такси се плащат. Цената на общо 54 бр. винетки била платена на ИТС на 27.03.2020г. Твърди, че при изписване на регистрационните номера на автомобилите е допусната техническа грешка, като за всички номера е посочено окончание „Н“, вместо правилното окончание на регистрационните номера „НН“. Твърди, че регистрационни номера на автомобили само с една буква „Н“ не съществуват, като регистрационните номера обичайно завършвали с две 1 букви. Грешката била открита от ищеца два дни преди закупените винетки да станат активни, а именно на 31.03.2020г. Същия ден – на 31.03.2020г., била направена нова поръчка № 618130 за всичките 54 автомобила, като този път регистрационните им номера били изписани правилно – с окончание „НН“, като винетните такси за така направената поръчка били платени на следващия ден – 01.04.2020г. Ответникът отказал да възстанови на ищеца платената на 27.03.2020г. сума за винетни такси, при която заявка била допусната техническа грешка. Ответникът се позовал на нормата на чл.5, ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съгласно посочената норма отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на ППС на винетната такса е на собственика или ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Ищецът счита, че отказът за връщане на платените винетни такси по отношение на ППС със сгрешени регистрационни номера е неоснователен. С нормата на чл.5, ал.3 от Наредбата се създавала необорима презумпция, че при неправилно декларираните данни при закупуване на винетка за съответното ППС не е заплатена дължимата винетна такса, което имало значение единствено за административно – наказателната отговорност. Поддържа, че договорът за продажба на електронни винетки по заявката от 27.03.2020г. е с невъзможен предмет, защото са посочени не просто грешни регистрационни номера на автомобилите, а регистрационни номера, които въобще не съществуват, като даденото по нищожен договор подлежи на връщане. Евентуално сумата се претендира като платена по унищожаем договор поради грешка в предмета, която била съществена, защото касаела регистрационните номера на автомобилите. Евентуално се касаело за хипотеза на неоснователно обогатяване и даденото подлежало на връщане на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Прави възражение за неподведомственост на спора на общите граждански съдилища, като поддържа, че спорът е подведомствен на административния съд, доколкото правоотношението между страните било основано на власт и подчинение, а не на равнопоставеност. Ответникът поддържа, че осъществява административна дейност, защото държавата му е възложила събирането на пътните такси и винетната такса, установена като вид държавна такса съгласно чл.10, ал.1 ЗП, имала характер на публично – правно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК. Постановеният от ответника отказ за възстановяване на сумите бил индивидуален административен акт съгласно чл.21 АПК, като редът за защита на ищеца бил чрез обжалването му по административен ред, респ. пред административния съд. По същество оспорва исковете като неоснователни. Ответникът имал сключен договор с „И*“ АД (ИТС) в качеството на дружеството на национален доставчик на услуги за електронно събиране на пътни такси. Съгласно сключения с ИТС договор и Общите условия към него доставчикът носел отговорност за коректното въвеждане на декларираните от ползвателя на платена пътна мрежа данни в Електронната система за събиране на пътни такси в случаите, когато плащането се извършва в оперирани от него пунктове за продажба. Винетната такса била задължителна такса при ползването на платената пътна мрежа и неплащането й водело до административни санкции. Дори да се приемело, че в случая е налице граждански договор, а не изпълнение на публично правно задължение, то страна по този договор бил не ответникът по делото - АПИ, а ИТС, с което дружество ответникът имал сключен договор. Дори да се касаело за допусната грешка в процесната заявка от 26.03.2020г., не било доказано това да е в резултат на поведение на служител при ответника. При това ако грешката е допусната от служител при ищеца, последният следвало да предяви иск за вреда срещу лицето, допуснало грешката. С позоваване на нормата на чл.24, ал.1 от Наредба № I – 45 от 24.03.2000г. ответникът оспорва твърдението, че регистрационните номера на автомобилите не могат да завършват само с една буква. След извършена справка било установено, че съществуват регистрирани ППС с рег. номера B2*H В*Н, В*Н, В*Н, В*Н, В*Н и В*Н, за които били издадени процесните винетки по процесната първа заявка от 26.03.2020г. Винетната такса можела да бъде закупена не само от собственика/ползвателя на автомобила, но и от всяко трето лице без трайна правна връзка с превозното средство, за което е платена. Ответникът нямал законово задължение да проверява дали въведените такси по заявката са коректни и дали пътното превозно средство съществува и чия собственост е. Неоснователно обогатяване би било налице само ако срещу съответната платена сума ответникът не е предоставил 2 електронна винетка, която хипотеза в случая не била налице. Законодателят бил прехвърлил отговорността за правилното деклариране на данните на потребителя с оглед на създаването на стабилност в отношенията между административния орган и потребителите на пътни такси.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

На първо място съдът намира за неоснователно възражението за неподведомственост на спора на настоящия съд. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси – чл.10, ал.10 Закон за пътищата. Търговецът, от който се твърди, че са закупени процесните електронни винетки – „И*“ АД, е доставчик на електронна услуга за електронно събиране на такси по сключен договор с АПИ (чл.10, ал.14, т.3 ЗП), поради което следва да се приеме, че ИТС действа като посредник на АПИ при закупуване на пътните такси. В случая се претендират недължимо платени суми по повод издадени електронни винетки, поради което се касае за правоотношение между равнопоставени субекти. В този смисъл е и определение № 38 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 35/2020 г., 5-членен с-в и определение № 14 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12/2020 г., 5-членен с-в.

По същество по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява следното :

Въз основа на поръчка за закупуване на електронни винетки № *893/26.03.2020г. от доставчик „И*“ АД, за което дружество не се спори, че доставчик на електронни услуги за електронно събиране на такси (ЕУЕСТ) ищецът е направил заявка за закупуване общо на 54 електронни винетки за 54 бр. броя ППС, от които 52 бр. – за едногодишен период и 2 бр. – за тримесечен период. В подадената заявка автомобилите, за които е заявено закупуване на електронни винетки, са описани с регистрационни номера, които започват с буква „В“, следват четири цифри и серията се състои от една буква „Н“. По заявката е платена цена в общ размер на 5104 лева (52 бр. x 97 лева и 2 бр. x 30 лева) на 27.03.2020г., за което не се спори и се установява от приетото като доказателство платежно нареждане (л.15 от делото). За автомобили с регистрационни номера, посочени в заявката, са издадени електронни винетки от страна на доставчика на ЕУЕСТ.

Впоследствие е направена нова заявка № *130/31.03.2020г. за същия брой и срок на винетките с регистрационни номера на автомобилите, които се отличават от описаните в предходната заявка от 26.03.2020г. само по серията, която е се състои от буквите „НН“. По втората заявка от 31.03.2020г. също е платена сумата от 5104 лева, за което не се спори и се установява от приетото като доказателство платежно нареждане от 01.04.2020г. (л.17 от делото).

Извънсъдебно ищецът е поискал от ответника да възстанови платената на 27.03.2020г. сума от 5104 лева по отношение на издадените електронни винетки поради допусната грешка в регистрационните номера. От ответника е получен писмен отказ, видно от писмо от ответника изх.

№ 53 – 00 -321/21.04.2020г. (л.18). Ответникът се е позовал на нормата на чл.5, ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (наричана по – долу за краткост „Наредбата“). Посочил е, че при грешка във въведените данни отговорността е върху собственика/ползвателя, като системата не позволявала корекция при погрешно въведени данни, нито възможност за деактивиране на електронна винетка.

Електронната винетка е електронен документ, който удостоверява заплащане на винетна такса и дава право да бъде ползвано посоченото във винетката ППС (с маса равна или по – малка от 3,5 тона) по платената пътна мрежа за определен срок – чл.10, ал.1, т.1 ЗП; чл.4, ал.1 от Наредбата.

Електронната винетка съдържа регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност – чл.10, ал.4 ЗП; чл.6, ал.2 от Наредбата. Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства – чл.10, ал.10 ЗП. Агенция "Пътна инфраструктура" сключва договори с доставчиците на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние – чл.10, ал.15 ЗП.