Решение № 259 от 04.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120103038 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ***, представлявано от ***, против И. Б. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, кв. ****, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 277/30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 8732/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 536. 87 лева с равностойност от 785.

79 евро – главница, представляваща дължимо обезщетение, предвид прекратяването на сключения между страните срочен трудов договор № **/31.12.2020г., поради дисциплинарното уволнение на работника по силата на Заповед за уволнение № РД05-910/20.08.2021 г. на Директора на „УМБАЛ - Бургас“ АД, връчена на длъжника при условията на 195, ал. 2 от КТ, сумата от 592. 30 лева с равностойност от 302. 84 евро – лихва за забава за периода от 30.09.2021 г. до 16.12.2024 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 20.12.2024 г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски, в това число и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за сключен между страните трудов договор № ** от 31.12.2020 г. на основание чл. 68, ал.

1

1, т. 2 от Кодекса на труда, по силата на който ответницата се задължила да работи като *** в Отделение по *** при ищеца. Договорът бил сключен за определен срок – до обявяване на приключване на извънредната епидемиологична обстановка. Поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа по неуважителни причини в продължение на най – малко два последователни работни дни, трудовият договор е прекратен. Посочва се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е връчена на работника с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез куриерска служба на 16.08.2021г., за което е издадена товарителница. Размерът на дължимото обезщетение се претендира в размер на брутното трудово възнаграждение на К. за три месеца, което за месец август 2021 г. е в размер на 650 лв. – т.е. общо 1950 лв., към което са добавени и сумите – 48,79 лв. – данък общ доход и 26 лв. -– начислени и дължими здравноосигурителни вноски за м. юли 2021 г. и 16,55 лв. – начислени и дължими здравноосигурителни вноски за м. август 2021 г., като от посочените суми е изваден размерът на дължимото обезщетение за 13 дни неизползван отпуск в размер на 504. 47 лв.

Правното основание на исковете е чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 221, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ответницата е депозирала в срок отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат П. Б.. Със същия се оспорва иска, като се сочи, че са налице нарушения в производството по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като заповедта за налагане на наказание не била надлежно връчена на работника и не му била дадена възможност да се защити, поради което се моли за отхвърлянето на исковете. Излага се също така, че липсват доказателства, че е налице твърдяното неоснователно отсъствие от работа от страна на ответницата.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на особения представител на ответницата, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съществувалото между страните трудово правоотношение се установява от представения по делото трудов договор № ** от 31.12.2020 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ /до завършване на определена работа/ за определен срок, съгласно който ответницата е назначена на длъжността *** в Отделението по *** с Ковид 19 легла, ситуирано на петия етаж в терапевтичен корпус, считано от 02.01.2021 г. до обявяване на приключване на извънредната епидемиологична обстановка.

Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Посочен е срок на предизвестие за прекратяването му за двете страни – 3 месеца.

Следва представен рапорт от началника на Отделението по ***, съгласно който е 2 уведомен директора на болницата, че И. К., назначена на длъжност *** в Отделението по *** не се явява на работното си място и не изработва часовете труд, определени в месечния график, считано от 28.06.2021 г. до 30.06.2021 г. – датата на рапорта. При опит за установяване на контакт с нея на посочения от нея телефонен номер такъв не може да бъде осъществено.

С покана от 20.07.2021 г. е предоставена възможност за даване на писмени обяснения, като същата е получена лично от ответницата на 22.07.2021 г. на адреса й в кв. ** **, съгласно представена по делото обратна разписка. Липсват твърдения и доказателства да са постъпили обяснения.

Следва издаването на Заповед от 06.08.2021 г., с което й се налага наказания дисциплинарно уволнение, поради неявяването на работа в два последователни дни.

Разпоредено е връчване на заповедта на работника по реда на чл. 195, ал. 2 от КТ.

Посочено е също така, че на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ се прекратява правоотношение с нея, считано от датата на връчване на настоящата заповед. Със Заповед № РД-05-910 от 20.08.2021 г. е постановено прекратяване на трудовото правоотношение от 20.08.2021 г. Липсват доказателства тези заповеди да са връчени на работника. Представена разписка за връчване чрез Ин тайм Бургас, на която е налице отбелязване, че получателката не е намерена на посочения адрес в кв. ** **, като е търсена на 17.08.2021 г., 18.08.2021 г. и 19.08.2021 г.

Представена е и обратна разписка, съгласно която до ответницата е връчено съобщение на същия адрес на 31.08.2021 г. за явяване в Отдел „Човешки ресурси, СДО и научна Дейност“ за представяне на трудова книжка във връзка с оформяне на документите за стаж.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ предвижда, че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. При това се налага извода, че предпоставка да присъждане на обезщетението е валидно прекратяване на трудовото правоотношение поради налагането на дисциплинарно наказание уволнение. В случая съдът намира, че не се установява заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание да е връчена на работника, при което и същата не е влязла в сила, като само на това основание исковете се явяват неоснователни. Дори самият работодател не твърди да е извършено връчване, при все че и той сам констатира, че съобщението в тази връзка се е върнало с отбелязване, че лицето не е било намерено на адреса три последователни дни. Преди това през месец юли и след това през месец август са му връчени други книжа на този 3 адрес. Няма как в случая да се приложи някаква законова презумция, за да се приеме, че е налице редовно връчване, каквото например би могло да се счете едно връчване на книжа чрез нотариус по реда на чл. 47 от ГПК, където е предвидена специална процедура и последици след изпълнението й от компетентните за това лица.

Работодателят е следвало да положи необходимите усилия за да уведоми лицето, както е сторил преди това, а и след това в хода на дисциплинарното производство.

Действително разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от КТ предвижда възможност заповедта за дисциплинарно наказание да се връчи на работника или служителя работодателят му с препоръчано писмо с обратна разписка, но това не означава, че самото изпращане се счита за надлежно връчване, при все че липсват данни за получаването й. Аргумент за това е ал. 3 от същата разпоредба, която предвижда, че дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Наред с това за пълнота на изложението следва да се отбележи, че няма твърдения и доказателства ответницата да е била назначавана в Отделението по ***, където се сочи, че не се е явявала на работа и за което е наложено дисциплинарното наказание, тъй като съгласно трудовия договор е назначена в Отделението по *** с Ковид 19 легла, ситуирано на петия етаж в терапевтичен корпус. При направените погоре изводи не стои въпросът за евентуалния размер на обезщетението, но следва да се отбележи, че съгласно цитирана по-горе разпоредба на закона, размерът на обезщетението при срочни договори, какъвто е сключеният между страните, е в размер на действителните вреди, като липсват твърдения в какво се изразяват същите и как се формира тяхната стойност.

Поради изложените съображения исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски.

Мотивиран от **то, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ***, представлявано от ***, против И. Б. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, кв. ****, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 277/30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 8732/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 4

536. 87 лева с равностойност от 785. 79 евро – главница, представляваща дължимо обезщетение, предвид прекратяването на сключения между страните срочен трудов договор № **/31.12.2020г., поради налагането на дисциплинарното наказание уволнение на работника по силата на Заповед за уволнение № РД-05-910/20.08.2021 г. на Директора на „УМБАЛ - Бургас“ АД, връчена на длъжника при условията на 195, ал. 2 от КТ, сумата от 592. 30 лева с равностойност от 302. 84 евро – лихва за забава за периода от 30.09.2021 г. до 16.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 20.12.2024 г.

Решението подлежи на обжалва двуседмичен срок от връчването му. пред

Бургаския окръжен съд в

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5