Решение № 260042 от 14.12.2020, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260042

Гр. София, 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА като разгледа докладваното от съдията т. д. № 106 по описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

ЕТ „В.“ /н./ е предявил срещу „Б.Д.“ ЕАД обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на ЕТ „В.“ несъществуването на вземания в общ размер от 3558730.92 лв. /конкретизирани в исковата молба/ на „Б.Д.“ ЕАД, включени от синдика в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите предявени вземания по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20200226151858, и включени в одобрения от съда по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „В.“ - т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС. В исковата молба се твърди, че синдикът на ЕТ „В.“ /н./ съставил списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите предявени вземания по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС, в който били включени посочените в исковата молба по настоящото дело вземания на ответника. В срока по чл. 690 ТЗ длъжникът подал възражение срещу така приетите от синдика вземания, но с определение от 10.07.2020 г. съдът оставил възражението без уважение и одобрил съставения от синдика списък със съответната промяна, поради което се предявяват настоящите искове. Бланково в исковата молба се твърди, че процесните вземания не съществуват, че ако такива съществуват, не са в размера, в който са включени в списъка на приетите вземания, както и че са погасени по давност. Не са изложени никакви фактически твърдения във връзка с правните твърдения, че процесните вземания не съществуват и че ако съществуват, не са в размера, в който са включени в списъка на приетите вземания, изложено е само фактическо твърдение във връзка с възражението за изтекла погасителна давност /5-годишна по отношение на вземанията за главница и 3-годишна по отношение на вземанията за неустойки и лихви/, а именно твърдение, че вземанията са възникнали през 2012 г. и към датата на предявяването им по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС, а именно 13.02.2020 г., са погасени по давност.

Исковете са с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете. Излага доводи за недопустимост и неоснователност на същите. Навежда подробни фактически твърдения, че вземанията са възникнали на основание договори за кредит /индивидуализирани и с описани условия в отговора на исковата молба/, поради неизпълнение на задълженията по които от страна на ищеца била обявена предсрочна изискуемост, били проведени заповедни производства и образувани изпълнителни дела и към датата на предявяване на вземанията по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС размерът им бил именно приетият от синдика и впоследствие – от съда. Излага и самостоятелни доводи за неоснователност на възражението на ищеца за изтекла погасителна давност.

Синдикът е депозирал писмено становище, в което излага доводи за допустимост, но неоснователност на исковете, тъй като вземанията на „Б.Д.“ ЕАД към ЕТ „В.” /н./ са възникнали на основание договори за кредит, впоследствие са проведени заповедни производства и са образувани изпълнителни дела, освен това вземанията не са погасени по давност, тъй като давността е прекъсната - за вземанията през 2012 г. са издадени изпълнителни листове и за събирането им през същата година са образувани четири изпълнителни дела, по които до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника са извършвани действия по принудително изпълнение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от длъжника по отношение на вземания, включени от синдика в списъка на приетите предявени вземания, срещу които длъжникът е подал възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение. Исковете са предявени и в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

Основателно е изложеното от ответника /за което се позовава и на съдебна практика/, че при наличие на влезли в сила заповеди за изпълнение, с които длъжникът е осъден да плати сумите, несъществуването на вземанията за които е предмет и на настоящото производство, са преклудирани /с оглед стабилизирането на изпълнителната сила на заповедите за изпълнение/ възраженията за недължимост на сумите, основани на факти и обстоятелства, които са били известни на длъжника още към момента на връчване на заповедите за изпълнение /който момент поставя началото на срока за подаване на възражения – релевантен, доколкото възражения не са подавани/ и на оспорвания, които той е могъл да наведе с възражения /каквито, както се посочи, в случая не са подавани/, съответно установителен иск, вкл. такъв по чл. 694 ТЗ, основан на такива факти, обстоятелства и оспорвания би бил недопустим. В случая обаче хипотезата не е такава, тъй като ищецът не се позовава на факти и обстоятелства, които са му били известни към горепосочения момент и не навежда оспорвания, които е могъл да наведе с възражения срещу заповедите за изпълнение. Ищецът не е изложил надлежно фактическите си и правни доводи - бланково в исковата молба се твърди, че процесните вземания не съществуват, че ако такива съществуват, не са в размера, в който са включени в списъка на приетите вземания, както и че са погасени по давност, като за първите две правни твърдения не са изложени никакви фактически твърдения, а относно възражението за изтекла погасителна давност е изложено само фактическото твърдение, че вземанията са възникнали през 2012 г. и към датата на предявяването им по т. д. н. № 186/2017 г. по описа на СОС, а именно 13.02.2020 г., са погасени по давност. При така лаконично формулирани твърдения и възражения съдът намира исковете за допустими, тъй като доколкото все пак се навеждат някакви твърдения и възражения, те следва да бъдат приети като такива за новонастъпили факти. Не може да се приеме /поради абсолютна липса на изложени фактически твърдения в такава насока/, че се твърди изначална недължимост на сумите /което твърдение би било такова, което ищецът би имал възможност да наведе с възражения срещу заповедите за изпълнение, съответно иск, основан на него, би бил недопустим/, поради което съдът следва да прецени дали вземанията съществуват към момента на предявяването им в производството по несъстоятелност, отчитайки, че недължимост към този момент би могла да е настъпила и в резултат на новонастъпили /настъпили след издаването за заповедите за изпълнение/ факти. Същите изводи са относими и към твърдението, че ако вземания съществуват, не са в размера, в който са включени в списъка на приетите вземания, а възражението за изтекла погасителна давност, срокът на която би могъл да е изтекъл след издаване на заповедите за изпълнение и стабилизиране на изпълнителната им сила /доколкото тази сила се състои единствено в правото да се изисква принудително изпълнение/ - при липса на основания за спиране или прекъсване на давността - очевидно не е от възраженията, които се преклудират със стабилизирането на изпълнителната сила на заповедите за изпълнение.

По основателността на исковете:

От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно съществуването на процесните вземания именно в посочените размери.

Вземанията на „Б.” АД към ЕТ „В.“ /н./ са възникнали въз основа на следните договори: 1. Договор за кредит-овърдрафт № КК-1 от 12.06.2007 г., по силата на който „Б.Д.“ ЕАД е предоставило на ЕТ „В.“ кредит във вид на овърдрафт в размер на 370000 лв. за срок от 12 месеца /с краен падеж 12.06.2008 г./ и с уговорена възможност за продължаване на срока чрез анекси до 7 години от датата на сключване на договора. Съгласно т. 11 от договора кредитополучателят се е задължил да плаща на банката възнаградителна годишна лихва в размер на 8.03 %. Договорът е изменян и допълван с анекси и съгласно т.

1 от анекс № 4 от 30.09.2010 г. е договорен нов погасителен план за издължаване с краен падеж 12.06.2014 г.; 2. Договор за кредит № КК-4 от 29.08.2007 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 1330000 лв. с краен срок за погасяване 29.08.2017 г. За предоставения кредит кредитополучателят се е задължил да плаща годишна възнаградителна лихва в размер на 9 %. Договорът е изменян и допълван с анекси и съгласно на т. 1 от анекс № 4 от 30.09.2010 г. е изменен погасителният план, но при запазване на първоначално договорения краен срок за погасяване на кредита; 3. Договор за кредит № КК-10 от 20.06.2008 г., по силата на който банката е предоставила инвестиционен кредит за сумата от 600000 евро с краен падеж 20.06.2015 г. Кредитът се е олихвявал с годишна възнаградителна лихва в размер на 8.50 % /лихвата е изменяна неколкократно по взаимно съглашение между страните/. Договорът за кредит е изменян и допълван с анекси и съгласно анекс № 4 от 30.09.2010 г. е договорен нов погасителен план, съгласно който кредитът ще бъде погасен за срок от 57 месеца, считано от 30.09.2010 г., но не по-късно от първоначално договорения краен падеж – 20.06.2015 г.; 4. Договор за кредит № КК-11 от 20.06.2008 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства във вид на револвираща кредитна линия в размер на 250000 лв. с краен срок за издължаване 12 месеца. Съгласно т. 3 от договора срокът на кредита може да бъде удължаван чрез анекси, но общият срок за издължаване на кредита не може да бъде по-дълъг от 10 години, считано от 20.06.2008 г. Съгласно т. 9 от договора ЕТ „В.“ се е задължил да плаща годишна възнаградителна лихва в размер на 9.125 %. Договорът е бил изменян и допълван с анекси като с анекс № 1 от 04.03.2009 г. възнаградителната лихва е изменена на 9.787 %. Срокът на кредита е бил удължаван двукратно и съгласно т. 1 от анекс № 3 от 16.11.2009 г. крайният падеж за издължаване на всички задължения е 20.06.2010 г. По силата на т. 1 от анекс № 4 от 30.09.2010 г. револвирането на кредитната линия е преустановено и усвоената сума в пълния размер на предоставения кредит от 250000 лв. е започнала да се погасява като стандартен кредит съгласно договорен погасителен план. Договореният краен срок за погасяване на кредита е 20.06.2018 г.

Поради неизпълнение на задълженията по договорите за кредит с нотариална покана от 15.03.2012 г., връчена на 20.03.2012 г., „Б.Д.“ ЕАД е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на вземанията си.

На

06.06.2012 г. е образувано изп. д. № 20128460400303 по описа на ЧСИ Орлин Мендов с рег. № 846 и с район на действие СГС на основание издадени заповед за изпълнение от 21.04.2012 г. и изпълнителен лист от 21.04.2012 г. по ч. гр. д. № 17087/2012 г. по описа на СРС, по силата на които ЕТ „В.“ и солидарно задължените лица са осъдени да платят на „Б.Д.“ ЕАД следните суми за задълженията им по договор за кредит № КК-1/12.06.2007 г. и анексите към него: сумата от 368500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 05.04.2012 г. до окончателното плащане; сумата от 9550.74 лв., представляваща начислена за периода 25.11.2011 г. – 04.04.2012 г. възнаградителна лихва; сумата от 5470.61 лв., представляваща начислена за периода 25.12.2011 г. – 04.04.2012 г. наказателна лихва; сумата от 1689.31 лв., представляваща дължими такси и разноски по договора; сумата от 12006.32 лв., представляваща съдебни разноски. Изпълнителното дело е присъединено на основание чл. 456 ГПК към изп. д.

№ 20128460400295 по описа на същия ЧСИ.

На

06.06.2012 г. е образувано изп. д. № 20128460400304 по описа на ЧСИ Орлин Мендов с рег. № 846 и с район на действие СГС на основание издадени заповед за изпълнение от 25.04.2012 г. и изпълнителен лист от 25.04.2012 г. по ч. гр. д. № 17180/2012 г. по описа на СРС, по силата на които ЕТ „В.“ и солидарно задължените лица са осъдени да платят на „Б.Д.“ ЕАД следните суми за задълженията им по договор за кредит № КК-4/29.08.2007 г. и анексите към него: сумата от 1151360 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 05.04.2012 г. до окончателното плащане; сумата от 34828.51 лв., представляваща начислена за периода 25.11.2011 г. – 04.04.2012 г. възнаградителна лихва; сумата от 15708.45лв., представляваща начислена за периода 25.12.2011 г. – 04.04.2012 г. наказателна лихва; сумата от 863.19 лв., представляваща дължими такси и разноски по договора; сумата от 24055.20 лв., представляваща съдебни разноски. Това изпълнително дело също е присъединено на основание чл. 456 ГПК към изп. д.о №

Разпечатката съдържа 26 от 233 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/038c4baf-b5f3-4cc1-b78b-364d69b81e69