Определение № 1052 от 15.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 15.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500784 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е частна жалба на П. Ж. П. срещу определение № 16593/22.10.2024 г. по т.д. № 20231100114393 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-12 състав. В жалбата се сочи, че съдия К. П. не е способен да насрочи дело и нарушава материалния закон.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения срок с оглед правилото на чл. 62 ал. 2 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт., а жалбоподателят е освободен от задължение да внесе държавна такса.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производство пред Софийски градски съд е образувано по предявен иск от П. Ж. П. срещу съдия Т. П.А. – РС Пловдив, М. М. Х., А. И. П. и М. А. Й. с искане съдът да насрочи делото.

На 23.01.2024 г. на ищеца е предоставена правна помощ и са назначавани различни адвокати като последният назначен – адв. К. П. от САК, сочи писмено да е поискал от ищеца да отговори на въпроси, относими към даданите указания.

С разпореждане от 04.07.2024 г. първоинстанционният съд е констатирал продължаваща неяснота досежно съдържанието на предявените претенции. Ппри поискан отвод първоначално определеният съдия-докладчик приема за налична злоупотреба с процесуални права и се отвежда от разглеждане на делото.

1

С разпореждане № 19991/19.08.2024 г. последващо определеният съдия-докладчик отново дава конкретизирани указания. Ищецът е уведомен, че процесуалните действия не могат да съдържат квалификации, а следва най-общо да посочи какво от кого и на какво основание претендира. Посочено е, че при неяснота в тази насока съдът не е в състояние да прецени дали изначално са били налице предпоставките за предоставяне на правна помощ на ищеца и допуснатата ще бъде прекратена

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд приема, че правната помощ не може да бъде оправдана при липса на яснота за ползата, която тя осигурява. Допълнително се сочи, че сред ответниците фигурира съдия, каквато претенция е недопустима за осъществени служебни действия и за постановени актове. Отразено е и че множеството молби, съставляващи допусвания по актове на съдебни състави и неясните твърдения на ищеца сочат на злоупотреба с процесуални права, което е прието за обезсмислящо правната помощ.

Жалбата е неоснователна.

Нормата на чл. 96 ал.2 ГПК овластява съда да прекрати предоставена правна помощ, ако в процеса на производството установи отпадане на предпоставките, при които е била допусната. Съгласно чл. 24 т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) право на правна помощ не възниква, ако предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Нормата на ка 96 ал. 1 т. 3 ГПК от своя страна предписва прекратяване на правната помощ при злоупотреба с това право. Така утвърдените правила налагат извод, че страна в производството е в правото си да очаква ангажиране на адвокат с произтичащото от това разходване на бюджетни средства, ако участието му ще козволи пълноценно участие в съдебно производство, необходимо за за защита на зачетен от правовия ред интерес.

Съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК страната следва да определи предмета на делото. Това означава да опише фактите, от които стига до извод, че накърняват негов интерес (разкаже какво и кога се е случило и защо очаква посоченият ответник да бъде привлечен в процеса. Съдът дължи да определи предмета на защитата с оглед заявените твърдения без да е в състояние да предполага тяхното съдържание. В случая ищецът е информиран за тази необходимост неколкократно, но от подадената информация не е възможно да се разбере нито какво търси, нито обстоятелствата, от които да бъде изведен зачетен от закона негов интерес.

Адвокатът не може да замести страната, а единствено да я подпомогне да изпълни нормативно предписаните изисквания, позволяващи пълноценно развитие на съдебния процес. Същевременно и то преди да допусне правната помощ съдът дължи да се увери в съществуването на законен интерес, изводим именно от описаната от ищеца ситуация.

Затова и липсата на описание, позволяващо представа за зачетен от правовия ред интерес препятства дължимата преценка преди съдът да допусне разходването на публични средства при специфичната хипотеза на чл. 21 т. 2 ЗПП – процесуално представителство.

2

Видно от доклада на адв. К. П. липсата на съдействие от страна на ищеца го препятства да осигури възложената му правна помощ. Прави впечатление, че вместо да се съсредоточи върху предявения за защита свой интерес и да се възползва от участието на адвокат в производството като опише спорната ситуация, чието разрешаване очаква от съда, ищецът отправя различни квалификации спрямо различни лица в това число и по отношение на съдията. Очертаното поведение опровергава ползата, обосноваваща участие в процеса на осигурен с бюджетни средства адвокат, поради което и в съответствие със закона - 24б ЗПП, правната помощ е прекратена.

За пълнота следва да се посочи, че нормата на чл. 21 т. 1 ЗПП предписва нарочна процедура, подпомагаща страна в правен спор, но без възможност да си осигури адводат, да прецени дали, кога и как да се обърне към съда. Тази процедура се развива преди сезиране на съда, организира се пряко от специализирания орган – Национално бюро за правна помощ (чл. 25 ал. 2 ЗПП) и обезпечава достъпа до съд при затруднение у страната да се справи дори с дължимото описание на спора, за да очаква неговото разрешаване в съдебното производство.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд – София, ГО, 1 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16593/22.10.2024 г. по т.д. № 20231100114393 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-12 състав.

Определението е окончателно на основание чл. 95 ал. 6 ГПК.

Препис от определението да бъде връчен на жалбоподателя предвид обективната невъзможност сам да установи съдържанието на неподлежащия на обжалване акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3