Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 19.07.2019, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 263/2018
Вид
Решение № 103
Подписан
19.07.2019
В сила
27.10.2020
Състав
ЯНИТА ДИМИТРОВА ЯНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 17 · Наредба № 32 от 29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори
  • чл.430, ал.1 · Търговски закон

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 19.07.2019г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 263 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

ИЩЕЦЪТ – „Ю.Б.” АД, ЕИК (с предишно наименование „Ю” АД), представлявано от изпълнителните директори Д.Б.Ш. и П.Н.Д., със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, чрез пълномощника адв. С.З. от САК, със съдебен адрес:*** е предявил искове за осъждане на ответниците - Ц.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** и В.Б.Р., с ЕГН ********** и адрес ***,

ДА МУ ЗАПЛАТЯТ солидарно следните суми: сумата от 17 864.91 CHF /швейцарски франка/, представляваща неиздължена главница, законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 30.11.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 258.87 CHF /швейцарски франка/, представляваща част от дължими такси в общ размер на 600.23 CHF /швейцарски франка/ за управление на кредита за периода от 30.10.2015г. до 14.08.2018г.; сумата от 496.24 лева – представляваща нотариални такси за заверка и връчване на нотариални покани и подновяване на договорна ипотека, всички по Договор за банков потребителски кредит № НL 37082 от 12.05.2008г. (вж. уточняваща молба от 18.12.2018г. – л.82 от т.д. №263/18г. на СОС).

Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

В исковата си молба ищецът „Ю.Б.”

АД, твърди, че по силата на Договор за банков потребителски кредит № НL 37082 от 12.05.2008г., сключен между „Ю” АД - гр.С. от една страна, в качеството на кредитодател и Н.Й.С. с ЕГН ********** и Ц.С.С., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучатели, Банката предоставила на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, представляващи равностойността на 21 800 лева. Кредитът бил усвоен на 15.05.2008г. от кредитополучателите.

Във връзка с предоставения кредит ищецът излага, че кредитополучателите учредили в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот.

Ищецът поддържа, че на

13.08.2009г. между него, кредитополучателите и В.Р. бил подписан Договор за встъпване в дълг по Договор за банков потребителски кредит № НL 37082. По силата на този договор В.Р. встъпила като солидарен длъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД в задълженията на първоначалните кредитополучатели, произтичащи от договора за кредит от 12.05.2008г.

В исковата молба се твърди още, че към 05.05.2017г. по процесния договор за кредит било налице сериозно забавяне в плащането от дължимите погасителни вноски, поради което банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което на 26.06.2017г. уведомила ответниците с нотариални покани.

Ищецът излага още, че освен неиздължената главница ответниците му дължали солидарно и незаплатени такси по процесния договор в размер на 600.23 CHF /швейцарски франка/ за периода от 30.08.2012г. до 14.08.2018г., както и нотариални такси в размер на 496.24 лева - за нотариална заверка на подписи на две нотариални покани, нотариални такси за връчване на двете нотариални покани, както и нотариална такса за подновяване на ипотека.

Изложено е още в исковата молба, че на 15.07.2008г. ищецът е прехвърлил с договор за цесия вземанията си по процесния договор за кредит на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД. На 08.12.2014г. ищецът сочи, че обратно „Б“ АД му прехвърлил вземанията срещу длъжниците по процесния договор за кредит. Ответниците били уведомени за извършените прехвърляния с нотариални покани на 26.06.2017г.

Ето защо ищецът „Ю.Б.” АД, ЕИК, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците - Ц.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** и В.Б.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, да му заплатят солидарно следните суми: сумата от

17 864.91 CHF /швейцарски франка/, представляваща неиздължена главница, законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 30.11.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 258.87 CHF /швейцарски франка/, представляваща част от дължими такси в общ размер на 600.23 CHF /швейцарски франка/ за управление на кредита за периода от 30.10.2015г. до 14.08.2018г.; сумата от 496.24 лева – представляваща нотариални такси за заверка и връчване на нотариални покани и подновяване на договорна ипотека, всички по Договор за банков потребителски кредит № НL 37082 от 12.05.2008г.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците - Ц.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** и В.Б.Р., с ЕГН ********** и адрес *** с указанията по чл.367-370 от ГПК, като от ответниците е постъпил общ писмен отговор, чрез адв. Ч. от АК - Разград, който отговор е депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК само за ответницата Ц.С..

Ответницата С. оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми. Прави възражение за погасителна давност. Твърди, че е налице настъпила погасителна давност по чл.111 от ЗЗД и чл.110 от ЗЗД на всички падежирали вноски по процесния кредит преди обявяването му за предсрочно изискуем, както и на всички вноски след обявяването му за предсрочно изискуем. Ответницата С. излага, че кредита е станал предсрочно изискуем към 02.02.2013г., предвид разпоредбата на чл.18, ал.2 от Договора и международните счетоводни стандарти – МСС 1, МСС 32 и МСС 39, които задължавали банката да извърши съответните счетоводни записи и да отнесе кредита към сметка съдебни вземания към посочената дата.

Твърди се в отговора на исковата молба от ответницата С., че за периода от 15.07.2008г. до 08.12.2014г. вземането на ищеца по договора за кредит е било цедирано на небанкова институция, която не може да действа и да прилага в цялост разпоредбите на договора за кредит по отношение на начислена договорна лихва и др. такси и разноски, тъй като не притежава лиценза на Търговска банка и не може да прилага разпоредби приложими по отношение на МСС и ТБ. Ответницата смята също, че претендираната от ищеца сума за такси е недължима през периода, през който вземането по договора е било на небанково търговско дружество, а след връщането на вземането при ищеца, кредитът бил вече трансформиран в предсрочно изискуем – 02.02.2013г., поради което такси не се дължали.

Оспорва се от ответницата С. и претендираното от ищеца вземане за нотариални такси, като недължимо и недоказано по основание и размер.

Ответницата С. моли да бъдат отхвърлени предявените то банката искове. Претендира и за направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, въпреки предоставената му от съда възможност за това.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с и.м. договор за потребителски кредит от 12.05.2008год., сключен между ищеца от една страна и Н.Й.С. и Ц.С.С. от друга, банката е предоставила на кредитополучателите кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 21 800 лева със срок за издължаване 300 месеца, считано от датата на усвояването му. Падежът на ежемесечните вноски бил 20-то число на съответния месец. Съгласно разпоредбата на чл.18 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.

Видно от приложение № 1 към договора за банков кредит от 12.05.2008г. е, че кредитът е усвоен на 12.05.2008г. За обезпечение на кредита е учредена с нотариален акт № 108/2008г. на нотариус Данаил Главинов, от кредитополучателите в полза на банката, договорна ипотека върху два апартамента, находящи се в гр.Правец.

На 13.08.2009г. с договор за встъпване в дълг, в правата и задълженията по договора за кредит, в качеството си на съдлъжник встъпва ответницата В.Р..

На 15.07.2008г. ищецът е прехвърлил с договор за цесия вземанията си по процесния договор за кредит на „Б“ АД. На 08.12.2014г. „Б“ АД обратно е прехвърлил вземания срещу длъжниците по процесния договор за кредит на банката - ищец.

Ищецът с оглед установяване на обстоятелството касаещо уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е представил две уведомления, изпратени чрез нотариус Данаил Главинов до всяка от ответниците, както и констативните протоколи на нотариуса, в които е отразено, че ответниците са търсени по правилата на чл.47 от ГПК, но не са намерени, поради което уведомленията са им връчени, чрез залепване и след изтичането на 14 - дневния срок от залепването, в който никой не се явил пред нотариуса да си получи книжата. По делото са представени и уведомленията, които са били залепени на адресите на ответниците на 11.06.2017г. от служител при нотариуса.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Съобразно доказателствената тежест, която ищецът носи не е сочил доказателства за главен факт от значение за спорното право – за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – за нарочното му изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателите - съдлъжници и достигнало до тях.

Съобразно приетото в т.18 на

Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Макар настоящите искове да са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, то по отношение на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – изложена като основание на исковете в и.м., важи казаното по-горе – ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди предявяването на исковете, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Както бе посочено обаче, ищецът не доказа при условията на пълно главно доказване да е отправил такова изявление, поради което не установява настъпила преди предявяването на исковете предсрочна изискуемост – заявена като основание на същите. От изложеното следва, че ищецът не установява изискуемостта на вземанията си към ответниците, поради което осъдителните искове следва да се отхвърлят като недоказани по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от

Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК.

Така установеното законово правомощие несъмнено предполага, че при изпълнението на тези функции на служителя в нотариалната кантора са вменени същите задължения по удостоверяването на връчването, каквито има и връчителят - служител на съда в хипотезите на чл. 44, ал. 1, чл. 46, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ГПК, включително и това да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, когато не намери лицето или лице, което е съгласно да получи съобщението - в хипотезата на чл. 47, ал.1 от ГПК.

Удостоверяването на връчването от служител на нотариуса се извършва с поставянето върху документа на щемпел по образец, съгласно приложение № 6 към чл. 17 от Наредба № 32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори на Министъра на правосъдието /обн., ДВ, бр. 12 от 07.02.1997 год./. Разписката за връчването следва да бъде оформена съгласно приложение №