Решение № 5378 от 03.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5378 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Виктория Недева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100500298 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „В.“ ЕООД против Решение 6583 от 15.06.2022г., постановено по гр. д. № 70620/2021г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателя искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД до размер на сумата 63,17 лева- с която неоснователно се е било обогатило дружеството чрез спестяване на разход.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилно прилагане на чл. 76 ЗЗД, базирано на неправилни изводи за това какво е погасено с плащане на 03.09.2021г. (главница или друго вземане по издадената заповед за изпълнение).

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по 1 следните фактически и правни съображения:

Спора е за прилагането на чл. 76 ЗЗД.

Няма спор, че в заявлението по чл. 410 ГПК ищецът е претендирал суми за изтекли преди заявлението мораторни обезщетения върху двете главници (тази за стойност на ТЕ и тази за стойност на услуга „Дялово разпределение“-извършена от ТЛП).

Искът е предявен на извъндоговорно основание - неоснователно обогатяване под формата на спестени разходи.

За да възникне право на мораторно обезщетение върху вземане за неоснователно обогатяване е необходимо длъжникът да бъде поставен в забава, което става с покана.

Твърдения и доказателства за връчване на покана няма по делото, включително и в заявлението по заповедното производство. При липса на покана няма и право на мораторно обезщетение което да бъде погасявано по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Липсата на отговор на иска не освобождава ищеца от задължението да докаже претенцията си, което в процесния случай включва и доказване, че е имал право на мораторно обезщетение, което е „погасил“ с частичното плащане от ответника, а такова право е недоказано по делото. Освен това и надлежни и в срок възражения са направени за недължимостта на мораторните лихви поради липса на покана в първото ОСЗ пред СРС, доколкото исковата молба е била нередовна и едва с уточнителна молба (която не е връчвана на ответника) по указания на съда преди това заседание, ищецът е направил уточнения на претенциите си по размер и период и твърдения какво е погасил с полученото плащане.

Съгласно разясненията дадени с ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС в хипотеза като настоящата, когато има повече от едно главни задължения, всяко от които лихвоносно (в случая главните задължения са посочените по-горе главници за стойност на ТЕ и за стойност на „дялово разпределение“) и длъжникът не е посочил кое от тях погасява, но плащането е достатъчно за цялостно покриване на едното от двете (или повече) задължения тогава се погасява първо най-обременителното задължение в реда по чл.

76, ал. 2 ЗЗД.

СГС намира, че в случая няма обективирано изявление на длъжника кое задължение погасява. Това, че сумата по платежното нареждане съвпада с едната главница по заповедното дело не е основание за друг извод. Изявлението следва да е ясно изводимо, а в случая не е така. Следователно предвид недължимостта на мораторни обезщетения за период преди заповедното дело, то с платената от ответника сума от 569,26 лева е следвало да се покрие изцяло главницата съставляваща стойността на доставената ТЕ за периода 01.06.2018г.-30.04.2020г. и претендирана със 2 заповедта за изпълнение и неправилно СРС е прихващал изпълнението с мораторни лихви върху тази сума. СРС е следвало да отнесе платената сума изцяло към главницата за стойност на ТЕ посочена в заповедта. В случая непогасено е останало вземането за главница за стойност на „дялово разпределение“, но то не е предмет на настоящото исково производство.

Ето защо решението в частта, с която е уважен иска за сумата от 63,17 следва да се отмени, а искът да се отхвърли.

По разноските:

Поради отхвърляне на иска само въззивникът има право на разноски за производството по делото и Решението на СРС следва да се отмени и в частта му с която ответника е осъден за разноски за заповедното дело и за първата инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 6583 от 15.06.2022г., постановено по гр. д. № 70620/2021г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* срещу „В.“ ЕООД с ЕИК ******* иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че „В.“ ЕООД се обогатило неоснователно за сметка на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* чрез спестяване на разход в размер на сумата 63,17 лева- стойност на ползвана без договор топлинна енергия за стопански нужди, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 40265/2021г. на СРС КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ така предявения иск, като неоснователен.

Отменя решението и в частта с която в полза на ищеца са присъдени разноски за заповедното производство и за първоинстанционното такова.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА „В.“ ЕООД с ЕИК ******* разноски в размер на 25,00 ЛЕВА за държавна такса по въззивната жалба.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3