Решение № 232 от 16.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Велико Търново, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500180 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 629/24.11.2023 г. по гр.д. № 527/2023 г.

Великотърновският окръжен съд е уважил частично предявените от ищците и малолетни деца М. М. К., К. М. К. и А. М. К. искове, като е осъдил ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на всеки от ищците чрез тяхната майка и законен представител С. Е.

А. парични суми за обезщетяване на вредите от смъртта на баща им М. К. М., настъпила на 23.09.2018 г. в резултат на ПТП по вина на водач на лек автомобил м.м. „Крайслер Вояджър“ с рег. № ВТ 97**** със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, както следва: на детето М. М. К. сумата от 27 029 лв. за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 61 634 лв. като неоснователен и недоказан; на детето К. М. К. сумата от 39 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като е 1 отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 120 000 лв. /частичен иск от иск за 200 000 лв./ като неоснователен и недоказан; на детето К. М. К. сумата от 23 720,56 лв. за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 53 000 лв. като неоснователен и недоказан; на детето А. М. К. сумата от 39 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 120 000 лв. /частичен иск от иск за 200 000 лв./ като неоснователен и недоказан; на детето А. М. К. сумата от 35 567,68 лв. за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 81 444 лв. като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е присъдил разноски по делото, както следва: В полза на адвокат П. К. от САК сумата от 4 165,20 лв. за оказана правна помощ на ищеца К. К., сумата от 4 701,87 лв. за оказана правна помощ на ищеца А. К. и сумата от 1 769,60 лв. за оказана правна помощ на ищцата М. К., платими от „ЗК Лев инс“ АД, гр. София; В полза на „ЗК Лев инс“ АД, гр. София сумата от 313,10 лв. за разноски по делото и сумата от 334,80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, платими от ищците М. М. К., К. М. К. и А. М. К. чрез тяхната майка и законен представител С. Е. А.; По сметка на ВтОС сумата от 6 572,69 лв. за държавна такса и сумата от 200 лв. за разноски по делото, платими от „ЗК Лев инс“ АД, гр.София.

Недоволни от постановеното решение, в частта, в която исковете им са отхвърлени в посочените във въззивната жалба части са останА. въззивниците М. М. К., К. М. К. и А. М. К., които чрез тяхната майка и законен представител С. Е. А. и упълномощения от нея адвокат П. К. от САК го обжалват пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на справедливия размер на определените обезщетения за неимуществени вреди за децата К. К. и А. К. при условията на чл. 52 от ЗЗД, за неправилна преценка относно нА.чие на съпричиняване на вредоносносния резултат от починА.я баща на въззивниците и неправилен извод на съда, че от 2 дължимите обезщетения на ищците К. К. и А. К. следва да се приспаднат платените обезщетения по споразумения с бабата и дядото на децата, които не са имА. качеството на техни законни представители към датата на сключване на споразуменията. Излагат се подробни доводи относно доказателствата по делото за обстоятелствата, свързани с причиняване на вредоносносния резултат, които според въззивниците доказват, че не е нА.це съпричиняване от страна на пострадА.я и алтернативно, че ако има такова то не е в размер на 30 %, както е приел първоинстанционният съд, а в по-нисък размер. Според въззивниците по делото липсват доказателства М. К. М. в качеството на пешеходец да е нарушил разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП и да се е движел в дясната лента и към осевата линия с гръб към превозните средства. Посочва се, че разпитаните по делото свидетели Ц. И., А. М., КА.н М. и А. М. не са очевидци на катастрофата и показанията им относно движението на пострадА.я към момента на удара съставляват хипотетични предположения и не следва да бъдат възприемани от съда. Счита се, че по делото не са събрани доказателства за нА.чие на алкохолно опиянение на пострадА.я, поради което изводът на съда за нА.чие на 1,85 промила в кръвта му не е основан на доказателства по делото. Позовава се на съдебна практика на ВКС относно обвързващата гражданския съд доказателствена сила на влязлата в сила присъда при условията на чл. 300 от ГПК и се счита, че от присъдата не може да се направи извод за нА.чие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадА.я, тъй като това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което присъдата е влязла в законна сила. Прави се извод, че смъртта на М. К. М. е настъпила в пряка причинна връзка с престъплението, за което К. А. С. е признат за виновен с влязлата в сила присъда по НОХД № 212/2019 г. по описа на ВтОС и не е нА.це съпричиняване на вредоносния резултат от пострадА.я. По отношение на заплатените обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 45 000 лв. за децата К. К. и А. К. се счита, че същите са платени на лица, които нямат право да представляват децата, тъй като единствен законен представител на децата е майката. Твърди се, бабата и дядото, при които децата са настанени временно като мярка за закрила по ЗЗДет. е следвало единствено да се грижат за децата, но не и да извършват правни волеизявления от тяхно име, а направените от тях не ги обвързват. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и вместо него да постанови 3 друго, с което да осъди ЗД да заплати: в полза на малолетното дете М. М. К. допълнително сумата от 11 583,86 лв. за обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика до дължимия размер от 38 612,86 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й заплащане; в полза на малолетното дете К. М. К. допълнително сумата от 81 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 120 000 лв. и допълнително сумата от 10 165,95 лв. за обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика до дължимия размер от 33 886,51 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й заплащане; в полза на малолетното дете А. М. К. допълнително сумата от 81 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, представляваща разлика до предявения размер от 120 000 лв. и допълнително сумата от 15 243,29 лв. за обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика до дължимия размер от 50 810,97 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й заплащане. С жалбата се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. К. от САК по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „ЗК Лев Инс“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт К. И., с който се оспорва основателността на същата. Излагат се подробни доводи относно правилността на правните изводи на първоинстанционния съд относно съпричиняването на вредоносния резултат, размера на обезщетенията за неимуществени вреди и зачитане на извършените плащания в полза на децата К. К. и А. К.. Поддържа се, че плащанията в полза на децата не са оспорени, получените суми не са върнати на застрахователя и не нА.це допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд в тази насока. По отношение на съпричиняването от пострадА.я се поддържа, че по делото са нА.це доказателства за това, че пострадА.ят се е движил в тъмната част на денонощието на неосветен участък от пътя в дясната лента и към осевата линия, с гръб към превозните средства и предвид състоянието му на алкохолно опиянение – 1,85 промила алкохол в кръвта не е могъл да прецени опасността на поведението си и да предприеме мерки за предотвратяване на произшествието. Позовава се на съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна такава, цитирана в отговора, както и на влязлата в сила присъда по НОХД № 212/2019 г. по описа на ВтОС.

4

Претендират се направените по делото разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Представя се пълномощно.

С насрещната въззивната жалба, депозирана от „ЗК Лев Инс“ АД, гр.

София чрез пълномощника му юрисконсулт К. И. решението на ОС Велико Търново се обжалва в частта, в която са уважени предявените от ищците искове за вреди в резултат на смъртта на бащата им М. К. М., както следва: искът за обезщетение за имуществени вреди от детето М. за разликата над сумата от 19 306,43 лв. до присъдения размер от 27 029 лв., която разлика е в размер на 7 722,57 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й заплащане; искът за обезщетение за неимуществени вреди от детето К. за разликата над сумата от 15 000 лв. до присъдения размер от 39 000 лв., която разлика е в размер на 24 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й заплащане; искът за обезщетение за имуществени вреди от детето К. за разликата над сумата от 16 943,25 лв. до присъдения размер от 23 720,56 лв., която разлика е в размер на 6 777,31 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й заплащане; искът за обезщетение за неимуществени вреди от детето А. за разликата над сумата от 15 000 лв. до присъдения размер от 39 000 лв., която разлика е в размер на 24 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й заплащане; искът за обезщетение за неимуществени вреди от детето А. за разликата над сумата от 25 405,48 лв. до присъдения размер от 35 567,68 лв., която разлика е в размер на 10 162,20 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й заплащане.

Иска се отмяна на решението на ВтОС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваните части и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от съда на процента на съпричиняване на вредоносносния резултат от починА.я баща на ищците. Според въззивното ЗД събраните по делото доказателства установяват, че е нА.це съпричиняване на вредоносния резултат от пострадА.я в размер минимум на 50 %. Обсъжда се подробно присъдата на наказателния съд и се поддържа, че пострадА.ят е нарушил разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП, движил се в тъмната част на денонощието на неосветен участък от пътя, с тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка в дясната лента и към осевата линия, с гръб към превозните средства и предвид състоянието му на алкохолно опиянение – 1,85 5 промила алкохол в кръвта, не е могъл да прецени опасността на поведението си и да предприеме мерки за предотвратяване на произшествието, а водачът на застрахования автомобил се е движил с разрешената за пътния участък скорост и не е могъл да забележи пострадА.я поради посоченото по-горе неправомерно поведение на същия. С жалбата се претендират се направените по делото разноски, в това число за процесуално представителство пред въззивната инстанция.