Разпореждане № 1498 от 12.12.2025, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1498 гр. Перник, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500776 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 680/ 09.07.2025 г. по гр.д. № 2046/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е признато за установено по предявените от Р. М. П. срещу С. С. К. и Д. К. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. М. П. е собственик на поземлен имот с площ от 807 кв.м., находящ се в землището на с. Д., община Перник, Област Перник, означен по скица като имот с пл. № 201, в квартал 7 по плана на с. Д., Община Перник, утвърден със Заповед № 675 от 25.04.2007 г. на кмета на Община Перник, при граници: от югозапад – улица, от северозапад – имот пл. № 200, от североизток – имот пл. № 1414 и от югоизток – УПИ VI-1415, заедно с подобренията и приращенията в имота, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 78, том III, рег. № 6022, дело № 454/ 2021 г. на нотариус Р.М.; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 164, том I, рег. № 4583, дело № 1419/ 2017 г. на нотариус М.М., в частта, с която С. С. К. и Д. К. К. са признати за собственици на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот № 201, в квартал 7 в землището на с. Д., община Перник, с площ 807 кв.м.; по предявените от Р. М. П. срещу В. В. А. и Р. М. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено, че Р. М. П. е собственик на поземлен имот с площ от 807 кв.м., находящ се в землището на с. Д., Община Перник, Област Перник, означен по скица като имот пл. № 201, в квартал 7 по плана на с. Д., община Перник, утвърден със Заповед № 675 от 25.04.2007 г. на кмета на Община Перник, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 78, том III, рег. № 6022, дело № 454/ 2021 г. на нотариус Р.М., и В. В. А. и Р. М. К. са осъдени да предадат на Р. М. П. владението върху имота; С. С. К. е осъден да заплати на Р. М. П. сумата 494,54 лева – съдебни разноски; Д. К. К. е осъдена да заплати на Р. М. П. сумата 494,54 лева – съдебни разноски; В. В. А. е осъден да заплати на Р. М. П. сумата 494,54 лева - съдебни разноски; както и Р. М. К. е осъдена да заплати на Р. М. П. сумата 494,54 лева – съдебни разноски. Решението е постановено при участието на Ц. А. В. и Н. А. С. като трети лица – помагачи на страната на ищеца.

Срещу решението са депозирани въззивни жалби от С. С. К., Д. К. К., В. В. А. и Р. М.

К..

С въззивната жалба на С. С. К. и Д. К. К. е заявено, че същите не са доволни от решението и е отправено искане да бъде отменено, тъй като е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материални закон.

1

Въззиваемият Р. М. П. изразява становище, че въззивната жалба на С. С. К. и Д. К. К. е неоснователна. Сочи, че жалбата е бланкетна, че с нея не са излоЖ. каквито и да е доводи за неправилност на решението, което следвало да бъде съобразено на основание чл. 269, изр.

2 ГПК. Излага, че решението на първоинстанционния съд е правилно, че изводите му се основават на закона и на всички събрани по делото доказателства. Отправя искане да бъде потвърдено.

Ц. А. В. и Н. А. С. – третите лица – помагачи на страната на ищеца Р. М. П. не са подали отговор на въззивната жалба на С. С. К. и Д. К. К. и не вземат становище по нея.

Във въззивната жалба на В. В. А. са излоЖ. съобраЖ.я, че решението е неправилно.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е разгледал в цялост събраните по делото доказателства, не взел предвид релевираните от ответниците възраЖ.я, възприел ги неправилно в разрез с принципа на равенство на страните. Поддържа се, че с доклада на делото била разпределена неправилно доказателствената тежест, като съдът посочил, че в тежест на ответника В. В. А. е да докаже, че праводателите му са придобили имота по давност чрез давностно владение повече от десет години, но произнасянето по искането на ответника Р. М. К. за допускане на свидетелки показания било отложено за открито съдебно заседание, а след това – оставено без уваЖ.е. Сочи се, че на третите лица – помагачи на страната на ищеца били допуснати свидетелски показания, които изложили сведения в противоречие с целите, за които били допуснати. Свидетелите твърдели осъществено от подпомагащите ищеца страни давностно владение, а заявеното от последните придобивно основание било реституция и наследяване. Тези факти били игнорирани от първоинстанционния съд. В хода на първоинстанционното производство неколкократно В.

В. А. направил искания за събиране на доказателства, които неаргументирано и в разрез с принципа на равенство на страните били оставяни без уваЖ.е. Било отказано изискването на нотариалната преписка на нотариус Р.М. по нотариалния акт, с който ищецът се легитимирал като собственик. Първоинстанционният съд приел този нотариален акт за редовен, въпреки че е съставен след придобиването на имота от В. В. А.. Освен това в решението не била коментирана приетата по делото нотариална преписка по нотариалния акт на праводателите му, както и удостоверението за тежести по сделката, с която те прехвърлили имота в полза на В. В. А., прилоЖ.те декларации, сведения и други документи.

Било оставено без уваЖ.е искането на ответника В. В. А. за изискване на документи във връзка с непълното и неточно заключение на съдебно-техническата експертиза, което било оспорено, и преписка от ОСЗ – гр. Перник. Мотивите на първоинстанционното решение били непълни, необосновани, в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Първоинстанционният съд посочил, че по делото липсват данни ответниците да са оградили имота, но не било коментирано, че липсват данни и ищецът или неговите праводатели да са го обрадили, отблъсквайки владението на трети лица. Съдът приел, че констатирани и посочени от ответниците неточности в доказателствата са грешки. Посочил, че процесният имот представлява урегулирано място с площ 807 кв.м., а ищецът придобил поземлен имот с договора, чрез който се легитимира като собственик. Въз основа на тези доводи въззиваемият В. В. А. моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. С въззивната жалба на В. В. А. са направени доказателствени искания да бъдат изискани или на жалбоподателя да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди и да представи: писмо № 1411/ 01.12.2004 г. на ОСЗГ – гр. Перник, цитирано в удостоверение на ОСЗГ от 02.12.2005 г.; преписка по нотариално дело № 78, том III, рег. № 6022, дело 454/ 2021 г., по описа на нотариус Р.М.; преписка в оригинал с цветни скици по вх. № 04/ТР-5194/ 01.12.2004 г. на ТС при Община Перник, ОСЗ; заверен препис-извлечение от Технически отдел на Геопланпроект за процесния имот.

Във въззивната жалба на Р. М. К. са излоЖ. същите съобраЖ.я като тези, наведени в жалбата на В. В. А.. Добавено е, че в нарушение на разпределената доказателствена тежест първоинстанционният съд оставил без уваЖ.е искането й за събиране на свидетелски показания, доколкото било безспорно, че заедно с В. В. А. владее имота. По този начин била 2 лишена от възможност да проведе доказване на обстоятелствата, възлоЖ. в нейна доказателствена тежест. Добавено е също, че в атакуваното решение не е обсъден установеният факт, че имотът е трасиран, че Р. М. К. и В. В. А. са провели успешно съгласувани процедури с Общината и дружества за битови комунални услуги, както и че е издадено разрешение за строеж. С въззивната жалба на Р. М. К. е отправено искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Направени са същите доказателствени искания като тези по въззивната жалба на В. В. А., както и искане да бъдат допуснати свидетелски показания на двама свидетели за установяване на обстоятелствата, за които е възложена доказателствена тежест в първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от Р. М. П. на въззивните жалби на В. В. А. и Р. М. К., с който е изразено становище, че същите са неоснователни. Поддържа се, че с възраЖ.ето за неправилно разпределена доказателствена тежест по същество не е оспорена тежестта на доказване, определена от първоинстанционния съд, а се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уваЖ.е искането за събиране на гласни доказателства. Уточнено е, че в първоинстанционното производство било прието за безспорно, че В. В. А. и Р. М. К. владеят имота, като въззиваемият сочи, че това е различно от давностно владение на праводателите им и не освобождава ответниците от доказване на последното. Изложено е, че с отговора на исковата молба ответникът В. В. А. поискал допускане на трима свидетели за установяване на факта на владение на процесния имот от праводателите му и от него, а ответницата Р. М. К. поискала допускане на свидетелски показания на двама свидетели за установяване на факта на владение на процесния имот от праводателя й В. В. А. и от нея. С определение от 28.08.2024 г. съдът допуснал събиране на поисканите от ответника В. В. А. гласни доказателства на двама свидетели, като оставил без уваЖ.е искането за разпит на трети свидетел на основание чл.

159, ал. 2 ГПК. В съдебно заседание на 24.02.2025 г. било обявено за безспорно обстоятелството, че В. В. А. и Р. М. К. упражняват фактическата власт върху имота, както и че Р. М. К. упражнява такава от момента, в който й е прехвърлена съответната идеална част върху него. В същото заседание процесуалният представил на последната заявил, че ако този факт бъде обявен за безспорен между страните не поддържа искане за допускане на свидетелски показания. Въз основа на тези аргументи Р. М. П. изразява становище, че са неоснователни твърденията на жалбоподателите В. В. А. и Р. М. К. за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и нарушаване на принципа на равенство между страните. Поддържа, че е неоснователно и възраЖ.ето им за осъществено процесуално нарушение чрез допускане на свидетелски показания на третите лица – помагачи на негова страна, като сочи, че последните са страни в процеса и имат право да посочват доказателства, подкрепящи тезата им. Уточнява, че обстоятелството, че свидетелите са изложили факти, свързани с давностно владение, не е процесуално нарушение, доколкото касаят установените по делото данни. Излага, че с атакуваното решение са разгледани и обсъдени всички възраЖ.я и твърдения на страните, включително тези на жалбоподателите относно давностното владение на С. С. К. и Д. К. К., съдът подробно и задълбочено изследвал всички събрани доказателства. Въз основа на тези доводи Р. М. П. моли решението да бъде потвърдено. Отправя искане доказателствените искания на въззивниците В. В. А. и Р. М. К. да бъдат оставени без уваЖ.е, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК. В тази връзка посочва, че първоинстанционният съд е изискал и приел заверен препис от преписката по вх. № 1675/ 05.01.1992 г., като не са направени възраЖ.я, че същата е непълна. В първоинстанционното производство били приети всички документи, цитирани в нотариален акт № 78, том III, рег.

№ 6022, дело № 454/ 2021 на нотариус Р.М., поради което е изразено становище, че искането за изискване на преписката по него е неоснователно.

Ц. А. В. и Н. А. С. – трети лица – помагачи на страната на ищеца са депозирали отговори по въззивните жалби на В. В. А. и Р. М. К., с които е оспорена основателността им.

Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил с необходимата задълбоченост събраните по делото доказателства, доводите и възраЖ.ята на страните, както и че не е допуснал 3 твърдените от жалбоподателите процесуални нарушения. Изложено е, че доказателствената тежест била правилно разпределена с доклада на делото, срещу който не били направени възраЖ.я. Сочи се, че наведеното от тях твърдение в първоинстанционното производство е, че са владели процесния имот на основание възстановено право на собственост. Изразено е становище за неоснователност на твърденията на въззивника Р. М. К. за допуснато процесуално нарушение чрез отказа на първоинстанционния съд за събиране на доказателства. Уточнено е, че по делото е представена и приета в цялост административната преписка на ОСЗ – гр. Перник. Ц. А. В. и Н. А. С. изразяват становище, че чрез искането за изискване на нотариалната преписка на нотариус Р.М. по акта, с който ищецът се легитимира като собственик на имота, е целено отлагане на делото и шиканиране на процеса, доколкото било известно, че след смъртта на нотариус Манов нотариалните дела не могат да бъдат предоставяни по обективни причини. Поддържат, че приетите заключения на съдебно-техническата експертиза са пълни, точни и компетентни. Въз основа на тези аргументи молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. По доказателствените искания, направени с въззивните жалби на В. В. А. и Р. М. К., изразяват становище, че следва да бъдат оставени без уваЖ.е, тъй като искането за допускане на свидетелски показания е преклудирано; искането за изискване на писмо № 1411/ 01.12.2004 г. на ОСЗГ – гр. Перник, цитирано в удостоверение на ОСЗГ от 02.12.2005 г. е преклудирано, а освен това съдържанието му било посочено в удостоверението; липсвала обективна пречка за представяне на преписка по нотариално дело № 78, том III, рег. № 6022, дело 454/ 2021 г., по описа на нотариус Р.М., тъй като нотариус Р.М. починал, а нотариалните дела не били налични; всички останали доказателствени искания също били преклудирани, а освен това нямали да променят установената по делото фактическа обстановка.