Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4301 от 11.09.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14157/2025
Вид
Решение № 4301
Подписан
11.09.2026
В сила
13.10.2026
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4301 гр. Пловдив, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330114157 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Л. П. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ********, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. Д. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Л., с адрес за съдебна кореспонденция: гр. Т., ул.******, моли съда да осъди ответника „Креди Йес” ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. *****, представлявано от В. И. в качеството на ***** и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К. Н. К., да му заплати сумата от 270, 00 лева (138, 05 евро), подлежаща на връщане като платена без основание по сключен помежду им недействителен Договор № ***** г. за паричен заем, ведно със законната лихва върху главното вземане от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2025 г., до окончателното му изплащане.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № ***** г. за паричен заем ответникът предоставил на ищеца заем от 600, 00 лева, който последният се ангажирал да му възстанови с лихва чрез 15 вноски от по 58, 00 лева при месечен лихвен процент от 3, 900% и годишен процент на разходите от 59, 375%, а съгласно клаузата по чл. 6, ал. 2 от съглашението – и да му заплати неустойка в размер на 226, 00 лева при неосигуряване в тридневен срок от договорното обвързване на обезпечение: гаранти – две физически лица, отговарящи на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, и по избор – едно измежду ипотека, банкова гаранция, особен залог или ценна книга.

Навежда се, че съглашението е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като 1 не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – годишният процент на разходите от 59, 375% не съответства на действително прилагания, доколкото при формирането му би следвало, но не участва неустойката, представляваща скрита печалба за кредитора предвид неизпълнимостта на условията по чл. 6 от договора за осигуряване на обезпечение.

Евентуално се твърди, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и е неравноправна.

Предвид горното ответникът получил без основание 270, 00 лева, съставляващи разликата между общо платените за погасяване на кредита 870, 00 лева и заетите 600, 00 лева, които единствени подлежали на връщане от заемателя, съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. №***** г., с който ответникът оспорва иска като неоснователен. Признава, че процесният договор е сключен между страните, че заетата сума е усвоена от ищеца и че от него са осъществени погашения по кредита в общ размер на 870, 00 лева, от които 600, 00 лева за главница, 44, 00 лева за договорна лихва и 226, 00 лева за законна лихва.

Възразява, че неустойката не участва като компонент при изчисляването на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, че клаузата, която е предвижда, е валидна и индивидуално уговорена и че за изискването да учреди обезпечение и за дължимостта на неустойка при неизпълнението му потребителят е надлежно предизвестен с предоставената му преддоговорна информация.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като поддържат процесуалните си позиции – съответно ищецът с Молба вх. №******* г., а ответникът – със Становище вх. № ******** г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор №**** г. за паричен заем (л. 5 – л. 7) и приложимите към него Общи условия ответникът, от една страна като „Заемодател“, предоставил на ищеца, от друга страна като „Заемател“, по негово Искане №***** потребителски заем от 600, 00 лева.

Заемополучателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделка със Стандартен европейски формуляр и който усвоил заемната сума, следвало в срок от 15 седмици да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 900% и годишен процент на разходите от 59, 375%, разсрочено на 15 седмични вноски, първите 14 от които от по 42, 93 лева, а финалната – от 42, 98 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение (л. 7) към съглашението.

2

Според чл. 6, ал. 2 от текста му потребителят дължи на заемодателя неустойка от 226, 00 лева, платима на части ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от първите 14 на 15, 07 лева и към последната – на 15, 02 лева, увеличаваща ги на 58, 00 лева, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6, ал. 1 от договора да го обезпечи с поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия, и с още едно от следните обезпечения по свой избор: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или издадена в полза на кредитора ценна книга.

В отговора си ответното дружество признава, а и видно от приложените към исковата молба разписки, издадени от „Изипей“ АД ищецът е осъществил плащания по процесния кредит в общ размер на 870, 00 лева, от които: от които 600, 00 лева за главница, 44, 00 лева за договорна лихва и 226, 00 лева за законна лихва.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 270, 00 лева (138, 05 евро) като недължимо платена по недействителен Договор № ******* г. за паричен заем, поради което искът му намира материалноправното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – 3 противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с фактически довод за допуснато нарушение от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП. Не се споделя тезата на ответника, че процесният договор е изключен от обхвата на ЗПК по силата на нормата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от него, тъй като е със срок на издължаване до три месеца и дължимите по него разходи са незначителни. Първата от тези предпоставки е налице, но не и втората. Сама по себе си уговорената възнаградителна лихва от 33, 73 лева действително е незначителна сума в сравнение с величината на заемния ресурс, но дължимата се неустойка за неосигуряване на обезпечение по изложените по-долу съображения представлява сигурно оскъпяване на кредита със сумата от 198, 27 лева, което прибавено към възнаградителната лихва, формира разход от 232, 00 лева, който не може да се определи за „незначителен” по разбирането на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от 4

ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.