Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3855 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40023/2025
Вид
Решение № 3855
Подписан
27.02.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 3855 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110140023 по описа за 2025 година

Предявен е от ищците Н. Д. Д., ЕГН ********** и Г. Д. Х., ЕГН **********, срещу ответника ******************** ( предишно наименование ***************************), ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 3970,21 лева , при условията на разделност по ½ за всеки от тях, предмет на издаден Изпълнителен лист и е образувано изп.д. № ***/2015 г. по описа на ЧСИ Н. М., поради погасяването й по давност и недействителност на договора за кредит по смисъла на ЗПК.

Ищците Н. Д. Д., ЕГН ********** и Г. Д. Х., ЕГН ********** твърдят, че са законни наследници на В. Д. А. починал на 26.06.2019 г. / майка/, като приживе последната е била осъдена да заплати процесните парични задължения, за които бил издаден Изпълнителен лист по гр.д. № ****/2014 по описа на СГС. Срещу наследодателя на ищеца било образувано изп.д. № ***/2015 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № *** КЧСИ въз основа на процесния изпълнителен лист. След смъртта на наследодателя им до 07.07.2025 г. не били предприемани никакви изпълнителни действия. Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност,както и че съществували основания за нищожност или недействителност на договора. Моли за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******************** ( предишно наименование ***************************), ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.

Поддържа, че по изпълнителното дело са предприемани редица изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, сред които и депозирани молби с искане за налагане на запори, за описи на движими вещи и на длъжника. Сочи, 1 че давностен срок не е текъл по време на обявеното в страната извънредно положение. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковите претенции, доколкото давностният срок е бил многократно прекъсван. Моли за присъждане на разноски по делото.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

За уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. На ищеца е указано, че в негова тежест е да установи недействителност на договора, въз основа на който е издаден изпълнителен лист на сочените основания с исковата молба. В тежест на ответника е да установи предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спирането й. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици. В първото по делото съдебно заседание съдът указа на страните, че служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а съобразно съдебната практика, обективирана в Решение № 491 от 23.07.2024 г. по гр. дело № 1767/2023 г. на IV ГО на ВКС, съдът извършва служебна проверка, относно наличие на неравноправни клаузи и в случай на издаден изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, ако този въпрос не е бил изследван в производството по делото.

Между страните са отделени за безспорни следните обстоятелства: за процесната сума има издаден Изпълнителен лист по гр.д. № ****/2014 по описа на СГС срещу В. Д. А. и е образувано изп.д. № ***/2015 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № КЧСИ, по което ищците са били конституирани като длъжници, в качеството си на законни наследници на В. Д. А. починала на 26.06.2019 г., а ответникът ************************ е конституиран като взискател на основание договор за цесия от 08.08.2018 г.

По делото е приобщен като част от доказателствената съвкупност препис от гр.д. № ****/2014 г. по описа на СГС , видно от което на 02.12.2010 г. *********************** е подал искова молба до арбитражен съд, позовавайки са арбитражна клауза в договор за револвиращ заем от 21.05.2009 г. , като е поискал кредитополучателят В. А. да бъде осъдена да заплати неплатени вноски по договора. Установява се от съдържанието на договора, че е посочен одобрен размер на заема 2070 лева, възнаграждение в размер на 1836 лева и размер на заема 3906 лева, платим на 18 месечни погасителни вноски, всяка по 217 лева и ГПР в размер на 135,61 %. В исковата молба, кредиторът е посочил , че към момента на подаване на молбата В. А. е заплатила 10 броя погасителни вноски по договора. Въз основа на исковата молба е проведено открито заседание и е постановено арбитражно решение № 323 от 24.02.2011 г. по вътрешно арбитражно дело № 323/24.02.2011 г., въз 2 основа на което е издаден изпълнителен лист по ч.т.д. № ****/2014 г. СГС. По изпълнителния лист В. Д. А. е осъдена да заплати на

*********************** сумата от 3970,21 лева, заедно със законната лихва от 24.02.2011 г. до окончателното изплащане сумите, сумата от 90 лева разноски по арбитражното производство, сумата от 378,21 лева юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на този изпълнителен лист срещу длъжника е образувано изпълнително дело ************* при ЧСИ Н. М. с молба с вх. № /08.01.2015 г., с която на осн.чл. 18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да предприема изпълнителни действия срещу длъжника. С разпореждане от 14.01.2015 г. е наложен запор на вземания на В. А. в банки, наложени на 16.01.2015 г. и 18 .01.2015 г. в *****, *********, **********, *******. С покана за доброволно изпълнение по изп. дело № *************/2015 г. от 30.03.2016 г., изпратена до длъжника е съобщено за наложените запори и е насрочен опис на движимото имущество. На 02.02.2017 г. е постановено разпореждане за налагане на запор на трудово възнаграждение. На гърба на изпълнителния лист са отбелязания три плащания, всяко в размер на 43,05 лева , на 24.02.2017 г., 22.03.2017 г. и 23.05.2017 г. , постъпили от запор на трудово възнаграждение / л. 38,39/. На 07.12.2017 г. е подадена молба от ***********************, ЕИК ********* за извършване на опис на движимо имущество на длъжника.

На 21.01.2019 г. опис е насрочен съгласно разпореждане от 21.01.2019 г., но пратката се е върнала като непотърсена. С молба от 22.07.2019 г.

************************ е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на ***********************, поради сключен договор за цесия от 08.08.2018 г. Със същата молба взискателят е поискал да бъде насрочен и извършен опис на движимите вещи находящи се в дома на длъжника и на осн. чл. 18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да извършва всички необходими действия по изпълнителното дело. На 03.06.2020 г. е подадена молба от взискателя да бъде изискано удостоверение за наследници на починалия длъжник В. А. и да бъде пристъпено към принудително изпълнение, чрез извършване на опис на движими вещи. На 09.11.2021 г. отново е подадена молба от взискателя със същото съдържание и искане за опис на движими вещи в домовете на длъжниците. На 15.06.2023 г. е подадена молба от взискателя да бъдат наложени запори на новооткритите му банкови сметки, както и искане за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи. На 06.06.2025 г. са конституирани длъжниците по изпълнителното дело – законни наследници на В. А. и от същата дата са изпратени покани за доброволно изпълнение с насрочен опис на движими вещи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Предвид императивната норма на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да извърши проверка във връзка с изричните доводи на ищците за недействителност на договор за заем от 21.05.2009 г., заявени в исковата молба, поради неравноправни клаузи. Настоящият състав споделя съдебната практика по въпроса, обективирана в Решение № 491 от 23.07.2024 г. по гр. д.

№ 1767/2023 г., г. к., на ВКС и др., включително практиката на СЕС - решение 3 от 18.02.2016 г. по дело С-49/14, решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, решение от 18.01.2024 г. по дело С-531/22 и решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, с която се изтъква необходимостта националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Така например с решението от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 СЕС е постановил, че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не позволява на сезирания съд да провери служебно в производството по изпълнение на заповед за плащане неравноправния характер на клауза, съдържаща се в договор, сключен между търговец и потребител, когато сезираният със заявлението за издаване на заповед за плащане орган не е компетентен да извърши такава преценка. С решението от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на сила на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение да провери неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя - след изтичането на срока за подаване на възражение - да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок.

В случая процесният изпълнителен лист е издаден 2014 г. преди изменението на чл. 7, ал. 3 (нова - ДВ, бр. 100/2019 г.) от ГПК и чл. 19 от ГПК( Доп. -ДВ бр.8/ 2017 г.). Договорът за кредит е потребителски, сключен на 21.05.2009 г. и е срочен, поради което за него приложими са разпоредбите на Закона за потребителския кредит от 2006 г. / отм./ Видно от текста на издадения въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист и арбитражното решение по никакъв начин не е обективирано извършването на такава проверка за наличие на неравноправни клаузи. Ето защо, в настоящото исково производство това следва да бъде сторено. Съгласно чл. 7, т. 8 от ЗПК (отм.), приложим към процесния договор, задължителен реквизит на договора за потребителски кредит е да се посочат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размерът, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания. В разглеждания договор не се съдържат датите на погасителните вноски. Освен това не се съдържа чистата стойност на кредита, както изисква чл. 7, т. 4 ЗПК ( отм.), тъй като в посоченият размер на заема 3906 лв. е включено възнаграждение в размер на 1836 лв., което е в размер на 89 % от стойността на одобрения заем. Освен това, видно от договора, уговореното 4 възнаграждение е включено към главницата, но е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК /отм./, поради което не е посочен реален ГПР в нарушение на чл. 7, т. 6 от ЗПК / отм./ . В разглеждания случай, договорът е револвиращ заем, като изискване по чл. 10, т. 2 ЗПК / отм./ е в договора задължително да бъде посочена годишната лихва, което не е сторено в настоящия договор. При това положение следва извода за недействителност на договора по чл. 14, ал. 1, вр. с чл. 7, т. 4, т.6 и т. 8 от ЗПК /отм./ и чл. 10, т. 2 от ЗПК /отм./. Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗПК / отм./ , потребителят връща само чистата стойност по договора главницата.