Решение № 260539 от 01.12.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………. гр. София, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIII въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕН

МИХАЙЛОВ мл. съдия КРИСТИНА

ГЮРОВА в присъствието на секретаря Гергана Христова и участието на прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 834 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 138811 от 02.07.2020 г., постановена по НОХД № 7267/2018 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 102 състав, подсъдимата А.А.Х. е призната за виновна в това, че на 26.03.2017 г. - около 13:00 часа, в гр. София, по бул. „Генерал Николай Столетов”, с посока на движение от бул. „Подп. Калитин” към ул. „Владимировска”, пред бл. 6, управлявала моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка/модел „Фиат Браво” с per. № *****, след употреба на наркотично вещество - марихуана, установено по надлежния ред чрез показанията на техническо средство „Drager DrugCheck 3000“, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като марихуаната е високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54, ал. 1 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 (осемнадесет) месеца, при първоначален общ режим, както и наказание „глоба“, в размер на 500 (петстотин) лв. На основание чл. 343 г вр.

343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът е наложил на подсъдимата наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 11 (единадесет) месеца.

На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е постановил отделно изтърпяване на наложеното на подсъдимата А.А.Х. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца по НОХД

№ 325/2016 г. по описа по РС-Костинброд, при първоначален общ режим.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимата са възложени направените разноски в съдебното производство, в размер на 184,80 лв.

На основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимата

А.А.Х. е осъдена да заплати в полза на

СРС, сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила въззивна жалба, с вх. № 1033896 от 08.07.2020 г., от подсъдимата А.А.Х., в която се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания акт. Поддържа се, че приетата за установена по делото от първоинстанционния съд фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Излага се, че деянието е несъставомерно.

Сочи се, че съдът е дал вяра само на доказателствата, които обслужват обвинителната теза, без да се кредитират доказателствата, които ползват защитата. В този смисъл се твърди, че липсват надлежни мотиви на решаващия съд защо са кредитири едни доказателства, а на други не е дадена вяра. Не е направен според жалбоподателката всестранен, пълен и обективен анализ на релевантните по делото факти и обстоятелства. Изразява се несъгласие с наложеното на подсъдимата наказание, като явно несправедливо. В заключение се моли присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Срещу присъдата е подадена и жалба, с вх. № 1033230 от

06.07.2020 г., и допълнение към нея, с вх. № 21013992 от 02.03.2021 г., от адв. К.Д., защитник на подсъдимата А.А.Х., в която се поддържа, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и неправилна. Твърди се, че съдът е извършил непоследователен доказателствен анализ, в резултат на който е формирал грешни фактически и правни изводи, довели до становище за виновност на подсъдимата. Излагат се доводи, че са пренебрегнати значими по делото факти или са интерпретирани по начин, обслужващ обвинителната теза. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля П.. Оспорват се изводите на допусната и назначена в хода на производството съдебна химикотоксилогична експертиза.

Поддържа се, че доколкото инкриминираното деяние е от 26.03.2017 г., а досъдебното производство е образувано на 01.06.2017 г., то действията по събиране на доказателства са извършени извън образуваното производство и в този смисъл са недопустими. Изразява се несъгласие с възприетото от първостепенния съд становище за достоверност на извършения полевия тест, и формирания въз основа на него извод за идентичност на теста с пробата от подсъдимата. Считат се за недостоверни показанията на свидетелите Т.П., Б.И.и А.П.. Релевират се и оплаквания, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, а и в диспозитива на присъдата е отразено, че управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е установено по надлежния ред, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която обаче наредба е приета след осъществяване на инкриминираното деяние и не е действала към момента на неговото извършване, тъй като е влязла в сила на 29.09.2017 г. Сочи се, че към момента на осъществяване на процесното деяние – 26.03.2017 г., редът за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС се установя с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, което е било посочено и от съда в мотивите на атакуваната присъда. Иска се първоинстанционният акт да бъде отменен и подсъдимата А.А.Х. да бъде призната за невинна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

В закрито заседание на 23.03.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция. С определението за насрочване на делото, въззивният съдебен състав е приел за необходимо да бъде изискано от СРС, Служба „Архив и веществени доказателства“ веществено доказателство по делото – полеви тест за наркотици „Drug Check 3000“.

В откритите съдебни заседания по решаване на делото, бе проведено съдебно следствие, в което беше допусната и изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата А.А.Х., и по реда на чл. 283 НПК бяха допуснати и приети като писмени доказателства по делото: Епикриза на А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 415 от

29.06.2017 г.; Експертно решение на „IV МБАЛ София“ ЕАД № 1341-089 от 20.06.2013 г. за А.А. Х.; Епикриза на А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 360 от

30.05.2013 г.; Епикриза на А.А.

Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 231 от 05.04.2013 г.; Епикриза, КП 221, ИЗ 40381/09.11.2012 г. на А.А. Х.от УМБАЛСМ

„Пирогов“ - IV Клиника по ортопедична травматология; Протокол на медицинска комисия за А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 697 от

08.04.2013 г.; Психологично изследване на А.А. Х.от

МБАЛНП „Свети Наум, ИЗ № 4484/17.05.2013 г.; Епикриза,

КП 220, ИЗ 5147/11.02.2013 г., на А.А. Х.от УМБАЛСМ

„Пирогов“ - IV Клиника по ортопедична травматология, 3 броя; Епикриза, КП 284, ИЗ 43854, на А.А.

Х.от УМБАЛСМ „Пирогов“ - Клиника изгаряния и пластична хирургия - възрастни; и Епикриза на А.А. Х.от УМБАЛ „Царица Иоанна- ИСУЛ“ ЕАД, ИЗ 15143/2014 г., КП 220.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимата - адв. А.Д. поддържа депозираната въззивна жалба и изложените в нея съображения. Изразява несъгласие с изводите на вещото лице по назначената в първоинстанционното производсто съдебна химикотоксилогична експертиза, като заявява, че са налице множество изследвания, които потвърждават, че при индиректна инхалация, каквато е налице и в процесната хипотеза, при тестване се отчита положителен резултат за употреба на наркотични вещества. Твърди, че проведеният от вещото лице експеримент не е идентичен с настоящия случай, тъй като автомобилът, с който е била подсъдимата, е много по-малък като пространство от посоченото от вещото лице в заключението място. Отделно от това била ползвана само медицинска литература, която касаела един единствен случай, посочен от експерта. Застъпва се становището, че по делото останали спорни два въпроса, а именно дали реално подсъдимата е употребила наркотични вещества, тъй като данните по делото сочели, че такава употреба не е имало, а същата е била в малко, затворено помещение – в колата, която е управлявала, и по този начин е получила индиректна инхалация с наркотичното вещество, както и към кой момент е прието това наркотично вещество. В заключение, моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, а подсъдимата да бъде оправдана.

Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната жалба, като излага съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна. Поддържа се, че в хода на съдебното следствие проведено пред въззивната съдебна инстанция, е било установено по безспорен начин, че подсъдимата по време на извършване на инкриминираното деяние е била в ремисия на Биполярното афективно разстройство, както и че е могла да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си, т.е. същата е била напълно вменяема. Според прокурорът защитната теза на подсъдимата, че последната се е намирала в затворено помещение, където се е пушело наркотичното вещество и поради това тя е вдишвала от този въздух в това малко затворено помещение, е необоснована и е била опровергана още на първата инстанция на делото, където било установено, че така заявеното не отговаря на действителността, а и липсвали доказателства в подкрепа на тези твърдения. С оглед изложеното се моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимата А.А.Х. в лична защита изразява съжаление за стореното, като излага, че никога не е употребявала наркотици, но е приемала множество хапчета. Заявява, че на инкриминираната дата е пътувала от гр. Костинброд до гр. София заедно със съпруга си за извършването на помен на нейната баба, за което била силно притеснена.

Сочи, че през това време съпругът й е пушил цигара с марихуана и е издухвал в лицето й дима от нея около 20 минути. В заключение поддържа, че е невинна и моли да бъде оневинена.

В последната си дума подсъдимата А.А.Х. моли да бъде оправдана.

Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл.

314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че са налице основания за нейното изменение в частта относно наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“.

В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения. Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният съдебен състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимата А.А.Х. е родена на *** г. в гр. София, българка, български гражданин, осъждана, омъжена, със средно образование, пенсионер по болест, живуща ***, ЕГН **********.

На 26.03.2017 г., около 13:00 часа, в гр. София, подсъдимата А.А.Х. управлявала лек автомобил марка/модел „Фиат Браво” с регистрационен номер *****, по бул. „Генерал Николай Столетов”, с посока на движение от ул. ”Подполковник Калитин” към ул. ”Владимировска”, след като била употребила наркотични вещества – марихуана. В това време била спряна за проверка от свидетелите Т.П. и Б.И.- полицейски служители в 02 РУП-СДВР.