Определение № 3195 от 12.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3195 гр. София, 12.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901330 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на М. В. Й. против решение № 12/20.01.2025г. по гр.д.№ 425/2024г. на Апелативен съд – Бургас, в частта му с която е потвърдено решение № 234/24.07.2024г. по гр.д.№ 419/2023г. на Сливенски окръжен съд, за отхвърляне предявения от същата иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата между присъдените 21 000 лева и претендираните 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 17.03.2023г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество - ЗК „Лев Инс„ АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон : чл. 51, ал. 2 ЗЗД – досежно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и чл. 52 ЗЗД – досежно определения за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като крайно занижен. Сочи се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за изхода на спора факти, конкретно: че към момента на предприетото от увреждащия автомобил движение на заден ход, при което е реализиран удара, ищцата вече е била предприела пресичане на пътното платно; че придвижването на автомобила е станало без включване на двигателя, т.е. безшумно, а и ищцата е жена на възраст, което допълнително ограничава възможността й за навременно слухово и зрително възприемане на маневрата. Според страната, съдът не е следвало да възприема безкритично експертното заключение на САТЕ, според което принос за застрахователното събитие има и ищцата, предвид горните обстоятелства, установени като факти и от самото заключение. За ищцата не е съществувала възможност да съобрази поведението си с това на делинквента, без това да е 1 свързано с по-голяма опасност за самата нея, тъй като / изхождайки от факта, че вече се е намирала на пътното платно / е могла да спре придвижването си по средата на пътното платно, излагайки се на по-голям риск. Дори да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, се излагат аргументи за неадекватно висок процент на приноса / 30 % /. В допълнение към горните факти, касаторът се позовава и на неправилно по начало паркиране на увреждащия автомобил – в насрещната лента спрямо посоката му за движение. Ако би се намирал в правилната лента, придвижването му на заден ход не би пресякло траекторията на движение на ищцата. Изложени са съображения, че доколкото не е установена пряка причинна връзка между поведението на ищцата и вредоносния резултат, то въззивното решение се основава на предположения за съпричиняване, което е недопустимо. Неправилно е определен размера на дължимото обезщетение, с оглед съдържанието на претърпените неимуществени вреди, като се акцентира на установените трайни последици от травмата – не само в лявото рамо / болки при застудяване на времето и при движение на ръката назад, нагоре, зад гърба и при вдигане на тежести, но и в лявото коляно – при подълги преходи и натоварване /. Не е адекватно отчетено психическото състояние на пострадалата, за което свидетелства дъщеря й – Б.. Й.. Навеждат се и аргументи за несъобразяване на размера с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, с акцент върху размера на инфлацията в страната за периода 1999г. – 2023 г. - 195,5 %.

Ответната страна – ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищцата М. Й. е предявила иск за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП на 17.03.2023г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество - ЗК „Лев Инс„АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, като претендира сумата от 30 000 лева – частичен иск от твърдян пълен размер на вземането й 40 000 лева. Твърди, че от ПТП е получила счупване на горния край на лява раменна кост и контузия в областта на десния лакът, охлузвания вляво около устата и по предните повърхности на двете колена. На увредения горен крайник била поставена мека превръзка и лечението преминало в домашни условия. Твърди, че продължителен период от време е изпитвала силни болки и невъзможност да обслужва сама битовите си нужди, както и че 2 продължава да изпитва остатъчни болки в областта на фрактурата – особено при по-резки движения и промяна на времето, а движението на ръката й е ограничено. Оплаква се от тревожост, понижено настроение, нарушение на съня, което значително влошава качеството й на живот.

Ответното дружество е оспорило иска по основание / досежно причинност на всички твърдени вреди с ПТП / и по размер / над сумата от 15 000 лева, предложена като обезщетение /, въвеждайки и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, предвид поведение в разрив със задължението й по чл. 113, ал. 1 ЗдвП, според която разпоредба при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила : 1/ преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и 2/ да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

По делото е разпитана като свидетел дъщерята на ищцата – Б.. Й., която споделя, че при прегледа след инцидента е установено „счупване на рамото„, което било лекувано консервативно – чрез превръзка за обездвижване, поставена за месец. В периода на възстановяването си - около три месеца – ищцата живяла при дъщеря си, като последната се грижела за нея. Оплаквала се от болки и не можела да се обслужва сама. През същия този период свидетелката твърди , че майка й не желаела да излиза, нито да се върне в Котел / града по местоживеенето й /. Изпитва остатъчни болки при вдигане на ръцете си и в коляното, особено при разваляне на времето. Не може да натоварва ръката си, както преди, и по начало не е здрава и силна, както преди увреждането. Свидетелката твърди, че майка й била уплашена, често плачела, още „не била добре с нервите“, търсела внимание и не искала да остава сама.

Съдебно-медицинската експертиза установява, че от ПТП М. Й. е получила счупване на горния край на лявата раменна кост, отоци, кръвонасядания и охлузвания по дясната предмишница и двете колена, охлузване вляво около устата. Счупването е причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за повече от 30 дни. Останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, последиците от които са отшумели в рамките на около 2 седмици.

Потвърждава се предприето консервативно лечение - имобилизация с превръзка „Дезо“, за период от 5-6 седмици. Спор относно причинността между така констатираните увреди и ПТП от 17.03.2023г., потвърдена от СМЕ, не е пренесен в настоящата инстанция. Според заключението обичайните срокове за обездвижване и нарушена работоспособност при счупване на раменна кост са 3-4 месеца за физически труд и 2 - 2,5 месеца - за нефизически труд. Острата болка при този тип увреда обичайно отзвучава за около седмица – две, но хроничната трае понякога с месеци, обостря се при застудяване и при прекомерни физически натоварвания. От извършения преглед на ищцата и снетата анамнеза вещото лице сочи, че в случая леките / 3 хронични / болки са отзвучали след 2 - 3 месеца и към момента ищцата изпитва болки при носене на тежки предмети и най-вече при движение на ръката в рамото, в посока назад и при силно изпъване нагоре във вертикална посока. Вещото лице констатира, че към момента на прегледа ищцата е практически възстановена - лявата раменна кост е заздравяла. Вещото лице е посочило, че констатираната болезненост в дясната колянна става може да се отдаде на възрастови дегенеративни промени на ставите.

В заключението на САТЕ е приет следният механизъм на ПТП : Водачът на увреждащия автомобил е предприел маневра за движение на заден ход, при потегляне от място и без да привежда двигателя в работен режим, използвайки наклона на пътя. Водачът на автомобила е имал нужната видимост назад при предприетото движение на заден ход. В същото време пешеходката М. Й. е предприела пресичане на пътното платно зад автомобила, на място на което няма пешеходна пътека, напречно спрямо траекторията за движение на автомобила, отдясно наляво, при което е реализиран удар със задния габарит на автомобила. Изрично заключението сочи, че към момента на предприемане маневрата на заден ход ищцата е била на 0.7 м. от десния бордюр, но извън коридора на движение на автомобила. Според експерта, към този момент ищцата е имала възможността да възприеме автомобила и да преустанови пресичането, без да навлиза в коридора му за движение.Така, според експерта, принос за съпричиняване на вредоносния резултат има и ищцата, тъй като е предприела пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека и е навлязла в коридора на движение на автомобила без да се съобрази с положението и скоростта му, при предприетата технически неправилно маневра за движение на заден ход от водача - без осъществен от същия непрекъснат контрол на пътното платно зад автомобила.

Първоинстанционният съд е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 28 000 лева, както и съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради нейно противоправно поведение - в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, с принос определен на 50 %. Така, дължимото обезщетение е присъдено в размер на 14 000 лева.

Въззивният съд, произнасяйки се по въззивна жалба на ищцата, е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 30 000 лева. За този си извод е съобразил : причинените й една средна и няколко леки телесни повреди, вида на приложеното лечение на счупената раменна кост – обезвижване с превръзка за период от около месец, но без оперативни интервенции и болничен престой; периода на пълно възстановяване от 2- 3 месеца, през който ищцата се нуждаела от чужда помощ за обслужване на ежедневните си нужди; остатъчни болки при повдигане на ръцете, физическо натоварване и застудяване; преживени душевни страдания в периода на възстановяването – страх от излизане, затруднения със съня ; икономическата конюнктура в страната към момента на деликта. Съдът изрично е мотивирал отказ да съобрази остатъчни болки в колянна става, поради недоказана причинност с ПТП / от което са констатирани единствено охлузвания на колената /, като се е позовал и на съдържанието на исковата молба, в която не 4 се сочат такива болки да са провокирани от увреждането и да са търпими и понастоящем. Съдът е споделил извода за съпричиняване, но не и определения от първоинстанционния съд процент , приемайки за обоснован принос от 30 %. За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е акцентирал на обстоятелството, че към момента на предприетата от делинквента маневра на заден ход ищцата не е попадала в коридора на движение на автомобила и е имала нужната видимост да установи придвижването му, както и да коригира движението си спрямо същото, като не навлиза в коридора на движение на автомобила. Наред с пресичане извън обозначена пешеходна пътека, ищцата е извършила нарушение на чл. 113, ал.