Решение № 41 от 14.04.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Св. К. К. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600075 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД №996/2021 г. Районен съд - Плевен, отмяна на присъда № 87 от 29.11.2021 г. и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че с присъда № 87 от 29.11.2021 г. по НОХД № 996/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен подсъдимият П. П. П. е признат за виновен за извършено на 27.07.2019г. престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение е отложено на основания чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила на 14.12.2021г.

При разглеждането и решаването на делото са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на 1 чл.348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК. При постановяване на присъдата е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия П. (л.16-18 от съдебното производство) е видно, че той е осъждан два пъти: с влязла в сила на 12.07.1996г. присъда по НОХД № 17/1996г. на PC - Плевен за извършени на 22.07.1995г. престъпления по чл. 325, ал.2, пр. последно, вр. ал.1 НК и по чл. 339, ал.1 НК, като на основание чл. 23, ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години;с влязло в сила на 04.05.2015г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №716/2015г. на PC - Плевен за извършено от неустановена дата до 03.11.2014г. престъпление по чл. 339, ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 4 години.

По първото осъждане П.П. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал.1, т.1 НК на 12.07.1999г. Съгласно чл. 86, ал.2 НК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било реабилитирано. Не следва да се взема предвид отразеното в справката за съдимост, че П. е реабилитиран по право по второто осъждане. Реабилитация настъпва само тогава, когато са налице материално-правните предпоставки за това. По второто осъждане по НОХД №716/2015 г. на PC - Плевен не е настъпила и реабилитацията по чл.88а от НК. Изпитателният срок е изтекъл на 04.05.2019г., откогато е започнал да тече и петгодишния срок по чл.88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК. Няма данни за съдебна реабилитация по реда на чл.87 НК.

Следователно, към датата на деянието - 27.07.2019г., квалифицирано по делото като престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК, осъденият П. не е бил реабилитиран по чл. 88а НК, а това означава, че не са били налице и предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 НК.

Съдът е нарушил и процесуалните правила, като не е спазил разпоредбата на чл. 301, ал.1, т.5 НПК и не е изложил мотиви в присъдата, относно причините поради които е приел, че следва да се приложи чл. 66 НК.

По този начин възниква и неизяснено противоречие между статута на подсъдимия, който в присъдата се посочва като осъждан и законовите изисквания за условно осъждане. Съдът, въпреки задължението си по чл. 13 НПК, не е изяснил всестранно и в пълнота всички факти и обстоятелства свързани с предмета на доказването и по-специално тези, имащи значение за начина на изтърпяване на наложеното наказание.

Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело. Предвид изложеното и на основание чл. 419, ал.1, чл.

2

420, ал.1, предложение последно, вр. чл. 422, ал,1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2, чл. 424, ал.1 и чл. 425, ал.1, т.1 от НПК се прави искане за възобновяване на НОХД № 996/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен, отмяна на постановената присъда № 87 от 29.11.2021г. и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за възобновяване на делото, по изложените в искането съображения.

Осъденото лице П. П. П. не изразява категорично становище, но твърди, че има недоразумения в делото и не възразява да бъде възобновено производството.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК .

Разгледано по съществото искането за възобновяване основателно, като съображенията за това са следните: е

Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато съществено нарушение по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК е основателно.

Относно посоченото основание за нарушение на закона следва да се посочи, че то е основателно и съображенията изложени в искането се споделят напълно от настоящия съд. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия П. е видно, че той е осъждан два пъти: -с влязла в сила на 12.07.1996г. присъда по НОХД № 17/1996г. на PC - Плевен за извършени на 22.07.1995г. престъпления по чл. 325, ал.2, пр. последно, вр. ал.1 НК и по чл.

339, ал.1 НК, като на основание чл. 23, ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години;-с влязло в сила на 04.05.2015г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №716/2015г. на PC - Плевен за извършено от неустановена дата до 03.11.2014г. престъпление по чл. 339, ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, 3 изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 4 години.

По първото осъждане П.П. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал.1, т.1 НК на 12.07.1999г. Съгласно чл. 86, ал.2 НК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било реабилитирано. Ето защо, не следва да се взема предвид отразеното в справката за съдимост, че П. е реабилитиран по право по второто осъждане.

Реабилитация настъпва само тогава, когато са налице материално-правните предпоставки за това. По второто осъждане по НОХД №716/2015 г. на PC Плевен не е настъпила и реабилитацията по чл.88а от НК. Изпитателният срок е изтекъл на 04.05.2019г., откогато е започнал да тече и петгодишния срок по чл.88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК. Няма данни за съдебна реабилитация по реда на чл.87 НК.

Следователно, към датата на деянието - 27.07.2019г., квалифицирано по настоящото дело като престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК, осъденият П. не е бил реабилитиран по чл. 88а НК, а това означава, че не са били налице и предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 НК.

Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК също е основателно. Съдът е нарушил и процесуалните правила, като не е спазил разпоредбата на чл. 301, ал.1, т.5 НПК и не е изложил мотиви в присъдата, относно причините поради които е приел, че следва да се приложи чл. 66 НК.

По този начин възниква и неизяснено противоречие между съдимостта на подсъдимия, който в присъдата се посочва като осъждан и законовите изисквания за условно осъждане. Съдът, въпреки задължението си по чл. 13 НПК, не е изяснил всестранно и в пълнота всички факти и обстоятелства свързани с предмета на доказването и по-специално тези, имащи значение за приложението на чл.66 от НК.

Допуснатите съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото и отмяна на постановената присъда.

С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК , Великотърновският апелативен съд:

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 996/2021 г. Районен съд - Плевен.

ОТМЕНЯ присъда № 87 от 29.11.2021 г., постановена по НОХД № 4

996/2021 г. Районен съд - Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. състав на

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5