Решение № 391 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100511536 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20126075 от 27.05.2021г., постановено по гр. д. № 11536/2021 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 150 с-в, С.О., БУЛСТАТ ****, с адрес: в гр.София, ул. **** е ОСЪДЕНА да заплати на Е. К. П., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к. ****, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на получени физически увреждания при сядане на намираща се на спирка № 2116 в гр. София пейка на 14.08.2020, ведно със законната лихва от датата на инцидента 14.08.2020г. до окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 4000 лева до пълния предявен размер от 5100 лева и на основание 78, ал. 1 от ГПК, С.О. е осъдена да заплати на Е. К. П. сумата от 709.02 лева - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от С.О.

/ответник в първоинстанционното производство/, чрез процесуалния представител адв. Д.Ц., в която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.

49, във вр. чл. 45 ЗЗД е основателен до размера на сумата от 4000 лева. В тази връзка се излагат съображения, че още в отговора на исковата молба са наведени доводи, че сочените заболявания от ищцата са страдания, които са датирали при същата много години преди претърпяната травма, което е от изключително значение и което не е било взето предвид от вещото лице по изготвената експертиза. Излагат се твърдения, че при ищцата се били налични артрозо-артритни изменения и заболявания, които периодично създават дискомфорт, чувство на болезненост и затруднение при движение, които не са настъпили в 1 резултат от травмата. На следващо място се сочи, че не е логично, човек да седне, върху силно ръждясало желязо, без да осъзнава опасността, дори вероятността да се нарани, а още по-малко, да се прониже и след това да продължи да ходи. Навеждат се доводи, че по делото не са налице достатъчно ясни и категорични доказателства, а единствено такива, които са в резултат или от индиректни впечатления, или са дадени от свидетел, роднина на ищцата, което предполага пристрастност, което не е било взето предвид от съда. В тази връзка се поддържа, че предявеният иск не е доказан безспорно.

Поради изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира разноски по делото.

По жалбата на ответника е подаден писмен отговор от насрещната страна по нея ищцата Е. К. П., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника й адв. Е. Т., в който се излага становище за неоснователност и необоснованост на постъпилата въззивна жалба с искане същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Поддържа се, че съдебното решение, в частта с която първоинстанционният съд е уважил предявения иск е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Навеждат се доводи, че правилно и законосъобразно, СРС е приел за установено, че е налице причинноследствена връзка между претърпения от ищцата инцидент на 14.08.2020 г., при който сядайки на пейката на спирка № 2116 „Надлез Надежда”, вследствие на счупване на ръждясала тръба, част от тръбата се е забила в седалището й, както и настъпилите в резултат от това увреждания за ищцата - разкъсно-контузна рана в областта на седалището й, от дясната страна, както и охлузване на предмишницата на лявата й ръка. Излагат се съображения, че за да стигне до този извод, съдът се е позовал на всички приети по делото доказателства, които се допълват взаимно и са безпротиворечиви и доказват по безспорен начин описания инцидент и претърпените от ищцата в резултат от това вреди. Оспорват се като неоснователни и релевираните оплаквания във въззивната жалба за наличие на предишни артрозни заболявания при ищцата, които не са били взети предвид от съда.

Поддържа се, че уважаването на иска и присъденото обезщетение за неимуществени вреди не са обусловени и нямат връзка с тези предишни заболявания. По отношение на останалите оплаквания във въззивната жалба се излага становище, че житейски логично е, че ищцата никога не би седнала върху пейката на спирката, ако е осъзнавала наличието на опасност тръба от пейката да се счупи и да я нарани. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обсъдил и отговорил на всички направени от ответника по делото възражения, които се припокриват с изложените оплаквания в подадената въззивна жалба. С оглед на изложеното се отправя искане към съда да остави подадената въззивна жалба без уважение, а обжалваното решение - в сила, ведно със законните последици. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба е депозирана по чл. 263, ал. 2 от ГПК и насрещна въззивна жалба от ищцата Е. К. П., подадена чрез адв. Е. Т. срещу решението, в частта, с която е отхвърлен искът й за обезщетение за неимуществените вреди за разликата над уважения размер от 4000лв. - до пълния предявен размер от 5100 лева. В жалбата се навеждат доводи, че постановеното решение, в обжалвана част е неправилно, като необосновано и несъобразено с нормата на чл. 52 ЗЗД като се излагат подробни съображения в тази насока. Поддържа се, че решаващият състав на СРС е приложил неточно въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, тъй като не е отчел в достатъчна степен наличието, вида, характера, интензивността и продължителността на претърпените от 2 ищцата болки и страдания. Навеждат се доводи, че съдът е приел неправилно, че възстановяването на ищцата е протекло за около 20 дни, тъй като от свидетелски показания и заключението на вещото лице се установявало, че и настоящия момент ищцата има болки, бодежи и дискомфорт в областта на белега, които съгласно заключението ще отзвучат напълно до една година след датата на осъществения от експерта личен преглед, проведен на 15.04.2021 г., което не е било взето предвид от съда при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение. Сочи се, че съдът не е съобразил в достатъчна степен и значението на психическите и емоционални травми, получени от ищцата вследствие на станалата злополука, което се доказва от свидетелските показания, както и търпяните от нея неудобства от невъзможността й да седне правилно. Излага се, че независимо от обстоятелството, че съдът да е приел, че поради получените травми вследствие на процесния инцидент, ищцата не е могла да проведе пълноценно лечение на други свои заболявания в санаториума в гр. Вършец, което й е създало дискомфорт, посоченото обстоятелство не е било отчетено от съда в достатъчна степен. Навеждат се оплаквания, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е обсъдил и съобразил и икономическата обстановка в страната към момента на злополуката.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да допълни постановеното решение, в частта на определяне на справедливия размер на обезщетение за претърпяните от ищцата неимуществени вреди вследствие на получените от нея увреждания от процесния инцидент на 14.08.2020 г. със сумата от 1 100 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на инцидента до окончателното й изплащане, както и да й присъди направените разноски за въззивното производство.

По насрещната въззивна жалба на ищцата не е подаден писмен отговор от ответната страна по нея – С.О. в законоустановения срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск от Е. К. П. срещу С.О. с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5100 лева - обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на получени физически увреждания при сядане на намираща се на спирка № 2116 в гр. София пейка на 14.08.2020, ведно със законната лихва - 14.08.2020г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 14.08.2020 г., около 16.30 ч. след края на работния ден се прибирала от работа, като на спирка № 2116 „Надлез Надежда“, намираща се на бул. „Скопие“ и ул. „Подполковник Калитин“ чакала автобус 77 или 82, когато седнала на намиращата се на спирката пейка. Посочва се, че при сядането на ищцата се счупила хоризонтална профилна тръба - изгнила и ръждясала и се забила дълбоко в дясната част на седалището на ищцата. Вследствие на това ищцата политнала напред и се подпряла на лявата си ръка и получила охлузване. Поддържа се, че ищцата е изпитала силна болка като раните на седалището и на ръката и започнали обилно да кървят. При слизането на спирката за автобус 85 ищцата посочва, че срещнала и своя колежка и именно с нейна помощ успяла да се качи на автобус 85, когато се обадила и на дъщеря си, за да я посрещне. Излагат се твърдения, че поради силното кръвотечение се наложило да я закарат в болница „Света Ана“, където й били инжекция за тетанус и раните й били промити. В периода от 3

14.08.2020г. до 21.08.2020г. на медицинския персонал на работното място на ищцата, се налагало да промиват и превързват раната на седалището й. Излагат се твърдения, че вследствие на това нараняване, ищцата е изпитвала силни болки и неудобство, появил се е голям хематом и синини, като дори се е наложило да спи по корем в продължение на 15-20 дни и да пие болкоуспокояващи лекарства. Ищцата твърди, че на 21.08.2020г. заминала за Вършец, където от преди инцидента имала записано лечение в санаториум, но до 28.08.2020г. не могла да проведе обичайните лечебни процедури именно поради наличието на дълбоката рана на седалището й. Ищцата поддържа, че и понастоящем изпитва болки, особено при допир, сядане или интензивно движение на тялото, като на мястото на раната останал дълбок белег. Навеждат се доводи, че С.О. като собственик на спирките на градския транспорт има задължението да ги поддържа в добро техническо състояние, но от страна на ответната страна не е било изпълнено това задължение.

Ответната страна по делото – С.О. е депозирала отговор на исковата молба, извън срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че от представените по делото медицински документи се установявало, че претърпеният от ищцата инцидент се изразява в падане от пейка, вследствие на което й било причинено нараняване на седалището и охлузване на лява предмишница, но липсвали доказателства за наличието на разкъсна рана в областта на седалището. Навеждат се доводи, че в амбулаторния лист за проведения преглед не е било посочено за разкъсна рана в областта на седалището, а нараняване при падане от пейка, което е напълно различно, като нараняване, степен на увреждане и претърпени болки и страдания. Оспорва се, че проведените от ищцата процедури по лечение в санаториума във Вършец да са били във връзка с процесния инцидент. Поддържа се, че С.О. при стопанисването на пейките на спирките на градския транспорт следи стриктно за състоянието им. В тази връзка се оспорва процесната пейка да е била в състояние, при което тръбните плоскости да са ръждясали до такава степен, че да настъпи такова счупване при сядане на пейката от ищцата.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди доказателствата по делото, относими към доводите, изложени във въззивната жалба.