Решение № 56 от 16.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000678 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №179 от 08.07.2022 г.,постановено по т.д.№1206/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден ответникът „З.Д. "Е."“АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на ищцата М. К. И. с ЕГН ********** сумата от 50 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес,в резултат от ПТП,настъпило на 31.12.2016 г.,при което е причинена смъртта на нейния внук К.П.К.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията-01.03.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.В диспозитива на решението е отразено,че горната сума може да бъде заплатена по конкретно посочена банкова сметка,разкрита при „У.Б.“АД,с титуляр М. К. И..

Със същото решение дружеството-ответник е осъдено още да заплати на адв.

Р. М. от АКК-С. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на М. К. И. в размер на 2 436 лв. с ДДС,а в полза на държавата,по бюджета на съдебната власт,е осъдено да заплати държавна такса в размер на 2000 лв. и сумата от 596 лв.,представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,изплатени от бюджета на съдебната власт.

1

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач

А."П.и."“,БУЛСТАТ *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.“М.“№*, п.к.****.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от „З.Д. "Е."“АД-гр.С. с ЕИК *********,чрез юрисконсулта на дружеството-Б. Г.,като е заявено в същата,че решението се обжалва от дружеството в неговата цялост и се твърди,че решаващият състав в правораздавателната си дейност е допуснал съществени процесуални нарушения,довели до неправилно приложение на материалния закон.Дружеството-жалбоподател изразява в жалбата си несъгласие с позицията на първоинстанционния съд,изложена в обжалваното решение,че спрямо претенцията на ищцата М. И. е приложимо тълкуването на закона,дадено с Тълкувателно решение №1/2016 г. от 06.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,като счита,че вследствие на тази позиция съдът е формирал неправилния извод,че ищцата притежава необходимата материалноправна легитимация по предявения от нея иск.Според жалбоподателя,в настоящия случай посоченото тълкувателно решение не е приложимо и възможността за обезщетяване на други лица,извън посочените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г.,не е налице,което прави иска неоснователен и като такъв е следвало да бъде отхвърлен.Конкретните си аргументи за обосноваване на тази позиция жалбоподателят излага във въззивната си жалба.

В условията на евентуалност,дружеството-жалбоподател счита,че първоинстанционното решение е неправилно и по други съображения.В тази връзка поддържа,че дори и да е приложимо горното тълкувателно решение,то присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите,възприети в същото решение,а именно-наличието на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия,обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно посочените погоре постановления на Пленума на ВС и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение,чийто интензитет и продължителност надхвърля нормално присъщите за отношенията баби/дядовци и внуци морални болки и страдания.Посочва,че в този смисъл е „решението по т.д.№291/2020 г. на ВКС,II Т.О.“ От фактическа страна жалбоподателят намира,че анализът на ангажираните от ищцата доказателства не дава основание за преценка за създадени отношения на изключително близка привързаност между загиналия внук и неговата баба,така че търпените от неговата смърт вреди да бъдат окачествени като надхвърлящи по обем и интензитет характерните страдания при тази родствена връзка и те да бъдат приравнени като търпени при загуба на най-близкия човек.Същевременно,според жалбоподателя,липсват заявени и установени житейски обстоятелства,които да предпоставят създаване на изключителна по съдържанието си връзка,нито се установяват нетипично сложили се обстоятелства,които да провокират изключителност,разбирана като особена близост в отношенията между ищцата и внука й К.П.К..

Дружеството-жалбоподател се позовава и на допуснато от съда съществени 2 процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение,изразяващи се в отсъствието на задълбочен анализ и оценка на събрания по делото доказателствен материал и по-специално на изготвените по делото експертизи.Поддържа още,че от събраните по делото гласни доказателства се установява наличието на житейска ситуация в отношенията между ищцата и внука й,която е типична с оглед общоприетите норми в българския бит и култура,но която определено не сочи на надградени обичайни родствени отношения,които да наподобяват отношенията между родител и дете.Затова счита,че преценката на съда в тази насока е произволна,необоснована и не почива на установените по делото факти и това,според жалбоподателя,прави обжалваното решение немотивирано.

Другият порок на същото решение,според жалбоподателя,се състои в неправилното приложение на материалния закон по отношение на датата,от която съдът приема,че ответникът е в забава.Счита,че застрахователят изпада в забава едва след като изтекат сроковете,посочени в чл.497 от Кодекса за застраховането,а не както е приела първата инстанция-от датата на уведомяването му да настъпилото застрахователно събитие.Поподробна аргументация на тази си позиция дружеството-жалбоподател излага в жалбата си.

И въз основа на всички поддържани в жалбата аргументи,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се постанови друго от настоящата инстанция,с което да се отхвърли процесния иск поради неустановеност на материалноправната легитимация на ищцата.Претендира разноските,направени в настоящото въззивно производство,съгласно списък,съдържащ се в молба с вх.№186 от 11.01.2023 г.Заявява,че на основание чл.78,ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски,в случай,че техния размер не е съобразен с относимата към претенцията наредба.

Въззиваемата М. К. И. е депозирала в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Р. М..В същия е изразила становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно.Счита за изцяло неоснователни поддържаните в жалбата доводи срещу атакуваното решение и по-специално-за липсата на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществените вреди,причинени й в резултат на смъртта на нейния внук К.П.К.,както и доводите на жалбоподателя по отношение на акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава.Подробните си аргументи в тази насока въззиваемата излага в отговора.Моли въз основа на тях жалбата да се остави без уважение.Претендира разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК,приложен към молба с вх.

№8893 от 15.11.2022 г.,подадена чрез пълномощника й адв. Р. М..В същата молба,а и в последваща такава с вх.№335 от 17.01.2023 г. е заявено и искане да се присъди в полза на адвоката възнаграждение,определено от съда на основание чл.38,ал.2 и ал.1,т.2 във вр. с чл.36,ал.2 от ЗАдв.,във вр. с чл.7,ал.2,т.3,4 и 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за МРАВ,с начислен ДДС.

На А."П.и."“-гр.С.,конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника /настоящ жалбоподател/,е връчен редовно препис от въззивната жалба за отговор в 3 двуседмичен срок от съобщението,в който срок отговор от агенцията не е подаден.Отношение по жалбата е взето от агенцията в нейно писмено становище с вх.№387 от 18.01.2023 г.,подадено чрез Г.К.-упълномощен юрисконсулт.В същото становище агенцията изразява позицията си,че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно,както и постановено в несъответствие с материалния и процесуалния закон.При условие на евентуалност,агенцията възразява за прекомерност на присъдените на другата страна /т.е. на ищцата/ обезщетение и адвокатско възнаграждение,като моли същите да бъдат редуцирани „до по-приемливи стойности“.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият този иск счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1206/2021 г. по описа на ОС-С.З. ищцата М. К. И. е предявила против „ЗД Е.“АД с ЕИК ********* осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ,като е поискала ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 50 000 лв. за неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес,в резултат от ПТП,настъпило на 31.12.2016 г.,при което е причинена смъртта на нейния внук К.П.К..Поискала е наред с това ответникът да бъде осъден да й заплати и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомлението на ответника-01.03.2021 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението,както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

4

В исковата си молба ищцата е изложила твърдения за датата,мястото и механизма на процесното ПТП,както и за виновното за настъпването му физическо лице-Е.Н.Т.,а също и за наличието на влязла в сила присъда срещу тоза лице,с която същият е признат за виновен за причиняването на процесното ПТП и смъртта на внука на ищцата-К.П.К. вследствие на същото ПТП.Ищцата още е изложила твърдения,че тежко изживява загубата на внука си,че приживе отношенията помежду им са били основани на силна обич и привързаност,че внукът й е растял в нейно присъствие и тя-ищцата е помагала за неговото отглеждане още от раждането му.Твърди,че тя и внукът й К. са живеели заедно в едно домакинство,поради което са имали изградена силна емоционална връзка помежду си.Ищцата много обичала своя внук,грижела се непрестанно за него и го гледала като свое собствено дете.От своя страна К. винаги бил опора за баба си,помагал й и бил грижовен към нея,обичал я и я чувствал като своя майка,още от дете обичал да бъде близо до нея,да споделя ежедневието си с нея.Между двамата съществувала изключително силна привързаност, надминаваща обичайната такава между баба и внук.След трагичната гибел на своя внук,ищцата била в тежко емоционално състояния,не желаела да разговаря с никого,отказала да се храни,често плачела за него.След смъртта на К. тя станала мрачна,затворена и трудно влизала в контакт с хора извън семейството й.Също така станала напрегната,изпитвала чувство на страх и безспокойство,не можела да спи,чувствала пълна апатия към всичко,усещала празнота,която никой и нищо не може да запълни.