Определение № 7 от 14.01.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7 гр. Ловеч , 14.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ

Секретар:ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20204300500490 по описа за 2020 година Постъпила е въззивна жалба от Д. Х. К. с. Дойренци, общ. Ловеч, ул.

****, срещу действия на ЧСИ Румен Димитров, рег,№ 880, по и.д.

№20158800499563 въвод във владение, съгласно Протокол № 646/07/08.2020 г., в частта, в която му е разпоредено да напусна имота, като моли да бъде отменен в тази част.

Излага, че длъжници по и.д. №20158800499563 са ЕТ Авто Бил - П.Д. и С. Д. Д. и това предполага, че действията на ЧСИ следва да са насочени срещу вещи и права на длъжниците, а трети лица отговарят, само ако това е изрично предвидено от закона.

Изразява съгласие, че разпоредбата на чл. 498 ГПК допуска въвод във владение срещу всяко трето лице, което владее имота, но според него разпоредбата не дава право ЧСИ да прекратява държането на имота.

Посочва, че от съдържанието на Протокола за въвод във владение е видно, че настоящият жалбоподател владее имота, като го държи лично. С протокола за въвод във владение владението на имота преминава върху взискателя, но законът не предвижда държателят принудително да бъде лишен от държането на имота. Счита, че собственикът има различни възможности, дадени му от закона, като трябва да се снабди с изпълнителен лист срещу конкретния държател и едва тогава последният може да бъде принуден да напусне имота.

Навежда довод, че в настоящия случай правата на ЧСИ Димитров се простират до изготвянето на протокола за въвод във владение и съобщаването 1 на заинтересованите страни, като твърди, че ЧСИ няма право да разпорежда лишаване oт държането на имота.

По делото е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, чрез юриск. Я. Д. Г., в който се приема, че жалбата е подадена в срок, поради което е допустима, но е неоснователно.

Излага, че действието на ЧСИ Румен Димитров „въвод във владение" на купувача на имот, придобит на публична продан, попада в обхвата на изчерпателно изброените основания в чл. 435 ГПК. Посочва, че съгласно чл.

435, ал. 5 ГПК „Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск". Счита, че в конкретния случай, жалбоподателят Д.К., легитимирал се като държател по време на въвода във владение на недвижимия имот, не попада в нито една от двете хипотези на чл. 435, ал. 5 ГПК и твърденията му, че е наемател, са подкрепени с подписите на присъстващите на въвода лица, не доказват времетраене на държането му, както и намерение за своене на имота.

Посочва, че ирелевантно е твърдението, че разпоредбата на чл. 498 ГПК не дава право на ЧСИ да прекратява държането на имота. Сочи, че третите лица, намерени в имота, са длъжни да предадат владението, в качеството си на държатели, и не се ползват с правата на владелци и те държат имота за собственика, а не от свое име. Позовава се на TP № 3 / 2015 г., където е уточнено кога и в кои случаи третото лице има право на жалба, и кой вид защита може да избере. Сочи, че в конкретния случай на държателя е предоставен срок, в който да се изнесат вещите му и той не е спазен (видно от протокол за въвод във владение).

Счита, че за да бъде противопоставим договор за наем на въвода във владение, следва да бъде приложена нормата на чл. 498 ГПК, но от протокола за въвод на купувача във владение не се установява наемателят да държи имота от периода, предхождащ постановяването на решение за издаване на изпълнителен лист, нито е владелец, който да разполага с исковата защита, предвидена в ЗС.

Посочва, че така установените факти, че държателят не е владелец, че не държи имота за собственика и че го обитава за период, непредхождащ издаването на решението за издаване на изпълнителен титул срещу собственика на имота, водят до извода, че жалбоподателят неоснователно оспорва въвода във владение на ЧСИ Румен Димитров и с жалбата цели забавяне на предаването на владението на купувача „Корадо-КК" ЕООД.

Сочи, че твърденията на жалбоподателя са недоказани и не е представен договор за наем. Счита, че доворните отношения по наемното правоотношение между наемателя и длъжника по делото са предмет на друг 2 спор и правата на държателя не могат да бъдат реализирани по реда на обжалване действията на ЧСИ Румен Димитров.

По делото е постъпило становище от „КОРАДО-КК" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „***“ № 3, с ЕИК: ****, представлявано от управителя К.К.П., чрез адв. Лозанова от ЛАК, с което приема, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице без активна процесуална легитимация и моли да се остави без разглеждане.

Посочва, че на 07.08.2020 г. е извършен въвод във владение от ЧСИ Румен Димитров на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради, извършен в полза на „Корадо-КК" ЕООД, като въводът е извършен по молба на купувача на недвижим имот, изнесен на публична продан по изп.д. № 563/2015г. По силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.10.2019г., вписано в Служба по вписванията - Ловеч с вх. per. № 6193, акт № 3, том XVI, дело 3114/28.11.2019г. на ЧСИ Румен Димитров „Корадо-КК" ЕООД е станало собственик на имота.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. Навежда аргумент, че се касае за специална норма, която дерогира общия ред по чл. 435, ал. 5 от ГПК за обжалване на действията на съдебния изпълнител от трето лице в изпълнителното производство. Посочва, че Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички.

Това прави възможно осъществяването на въвода срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, дори и срещу евентуален истински собственик. Счита, че третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан, то нито може да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск, а е единствената защита, която законът предоставя на третото лице, е искът за собственост. В този смисъл е и Решение № 794 от 22.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 674/2010r., III г.о., ГК.

Предвиденият единствен способ за защита на трето лице при извършване на въвод в хипотезата на чл. 498 от ГПК е предявяването на иск за собственост, като законодателят е изключил възможността третото лице да обжалва действията на съдебния изпълнител по извършването на въвод на купувача от публична продан. Сочи, че в конкретния казус не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, на която се позовава третото лице - жалбоподател, тъй като тази разпоредба касае случай, в който самото изпълнително основание, въз основа на което се образува изпълнителното дело и се извършва въвод във владение, е постановено по ревандикационен 3 иск, като диспозитивът на самото решение съдържа осъдителен диспозитив за предаване владението върху имота. Ето защо, хипотезите на чл. 435, ал. 5 от ГПК и на чл. 498, ал. 2 от ГПК са взаимно изключващи се.

Счита, че в настоящия случай е приложима специалната хипотеза на чл. 498 от ГПК, която разпоредба е именувана „Въвод на купувача" и се намира в глава 43 „Изпълнение върху недвижими вещи", хипотезата е специална и изключва приложението на общата разпоредба на чл. 435 от ГПК относно обжалване действията на съдебния изпълнител, в това число и ал. 5 на същата разпоредба, на която жалбоподателят се позовава като правно основание за жалбата си.

В случай, че все пак съдът счете жалбата за допустима и пристъпите към разглеждането й по същество, намира същата за неоснователна. Посочва, че жалбоподателят е физическото лице Д. Х. К., което не е страна по изп.д. № 563/2015г. на ЧСИ Румен Димитров и като трето лице, той твърди, че е държател на имота, предмет на въвода във владение, без да обосновава твърденията си и да сочи основанието за осъществяваното от него държане върху имота. На следващо място, лицето не заявява владение върху имота и твърди, че „владее имота, като го държи лично", т.е. не става ясно владение или държане твърди, че осъществява третото лице - жалбоподател. Посочва, че ГПК в чл. 498, ал. 2 предвижда, че въводът се извършва срещу всяко лице, което владее имота и е невярно и неоснователно твърдението в жалбата, че съдебният изпълнител може да прекрати владението върху имота, но не и държането върху него. Държането е фактическа власт върху имота /корпус/, а владението е осъществяване на фактическа власт със съзнание за своене /корпус и анимус/. Адв. Л. приема, че при условие, че съдебният изпълнител с въвода може да преодолее владението на всяко трето лице, което се осъществява върху имота, изнесен на публична продан и придобит от купувача на тази продан, на още по-голямо основание /по аргумент от по-силното/, въводът преодолява осъществяваното държане без съзнание за своене, тъй като владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя /чл. 68 от ЗС/, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, то е неправилно и несериозно твърдението, че ЧСИ може да прекрати владението, но не и държането върху имота. Посочва, че съгласно чл. 69 от ЗС е установена законова презумпция, че владелецът държи вещта като своя, освен ако се докаже, че я владее за другиго, а в настоящия случай не се твърди за кого се осъществява държането.

Сочи, че съгласно ал. 3 на чл. 498 от ГПК алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наеми и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота и следователно, с изменение от 2017г. и създаването на чл. 498, ал. 3 от ГПК, въводът се извършва и срещу държателите /не само 4 владелците/, които по силата на договори за наем, аренда, споразумения за ползване и управление на имота, упражняват фактическа власт /държане/ върху имота. Посочва, че по аргумент от противното на чл. 498, ал. 3 от ГПК, въводът не може да се извърши само спрямо лица, вписали договори за наем и аренда преди първата ипотека. Сочи, че в случая лицето не представя каквито и да било доказателства, че има сключен договор за наем, споразумение за ползване или управление на имота, камо ли пък вписани такива, както и каквито и да било документи, доказващи законно правно основание за упражняване на фактическа власт върху имота.

По делото са постъпили и мотиви от Румен Димитров - частен съдебен изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч, в които приема, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице без правна легитимация. Съгласно чл. 498, ал.2 от ГПК, въвод във владение се извършва и срещу всяко трето лице, което се намира в имота, като то може да се брани само с иск за собственост, не и чрез обжалване на въвода. В жалбата си Д.К., заявява, че владее или държи /не става ясно кое от двете/ имота, което само по себе си не е сред изчерпателно изброените в ГПК основания за обжалване действията на съдебния изпълнител.

Посочва, че ако съдът я приемете за разглеждане, то моли да бъде оставена без уважение, тъй като по същество тя е неоснователна. Сочи, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот, купувачът на публична продан придобива всички права върху имота и на него не са противопоставими договори за наем и аренда, вписани след първата по ред ипотека върху имота, а в случая дори такива не са представени. Сочи, че по време на самия въвод, лицето Д.К. действително е било заварено в имота, но не е заявявал самостоятелни права върху имота, не е претендирал собственост. Навежда аргумент, че третото лице ползва имота без каквото и да било правно основание и напълно неоснователно оспорва извършеният въвод във владение. Излага, че по време на въвода и в самия протокол за въвод Д.К. се е представил и подписал като пълномощник на ЕТ „Дракх - Донка Митева", чиито вещи се намират в имота, а жалбата подава от свое име.

Разпечатката съдържа 30 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/038579e0-387c-46a6-b34c-de95439c307c