Решение № 101 от 26.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 18.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.н Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

ЦвеТ.ла Данова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от И.н Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100605210 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЧТ Ю. Г. М., чрез адв. И. Н. – САК, срещу присъда № 212 от 24.04.2023 г., постановена по НЧХД № 9928 по описа на Софийски районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 136-ти състав.

С присъда № 212 от 24.04.2023 г., постановена по НЧХД № 9928 по описа на Софийски районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 136-ти състав, подсъдимият Ю. М. Ю., с ЕГН: **********, е признат за невинен, за това, че на 15.03.2022 г., около 17 :30 ч., в гр.

София, кв. "Драгалевци", в жилищен комплекс "М.р.", находящ се на ул. "****, на етаж 1, на стълбищното пространство, пред жилището на Ю. Г. М., на около един метър от входната му врата, с дясната ръка, свита в юмрук нанесъл удар на Ю. Г. М., с ЕГН : **********, в лявата, долна част на лицето /между бузата и ухото/, вследствие на което са му причинени травматични увреждания: главоболие, световъртеж, силна болка в областта на лявото ухо, емоционален стрес и дискомфорт, като това довело до болка и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК Софийски районен съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал.

2 НК.

Със същата присъда ЧТ Ю. М. е осъден да заплати в полза на подс. Ю. Ю. направените разноски по делото, на основание чл. 190, ал. 1, пр. 2 НПК, в размер на 1 000 (хиляда) лева – адвокатско възнаграждение.

В подадената въззивна жалба и допълнение към нея след изготвяне на мотивите към присъдата се акцентира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и е изцяло неправилна и незаконосъобразна. Изтъкват се доводи, че първоинстанционният съд при осъществяване на своята правораздавателна дейност е допуснал формирането на вътрешно погрешно убеждение, което не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на точното приложение на закона. Акцентира се също 1 така, че при постановяване на присъдата, първоинстанционния съд не е проявил дължимата по силата на закона настойчивост служебно да вземе всички мерки за разкрИ.не на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Освен това бил допуснал, формирането на вътрешното му убеждение да не е основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на точното приложение на закона.

РазвИ.т се и аргументи за това как са ценени гласните доказателства по делото и несъгласие с този начин. В заключение – иска се от въззивната инстанция отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, респ. признаване на дееца за виновен по повдигнатото му обвинение. Към въззивната жалба са приложени писмени доказателства.

Липсва подадено възражение срещу жалбата от подс. Ю. Ю. или неговия защитник.

В проведеното разпоредително заседание на 19.09.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В проведено ОСЗ на 02.10.2023 г. ЧТ Ю. М. – редовно призован, се явява лично и с адв.

И. Н., която поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Сочи доказателствени искания – разпит на свидетел. В хода по същество излага съображения за основателност на подадената въззивна жалба и допълнение към нея.

Подсъдимият Ю. Ю. – редовно призована, се явява лично и с адв. М. К., която оспорва подадената въззивна жалба и развИ. аргументи в подкрепа на оправдателната присъда.

В последна предоставена дума на подсъдимия Ю., последният желае да бъде потвърдена изцяло присъдата.

Съдът в хода на въззивното съдебно следствие е допуснал и разпитал св. Д.А. – М.а.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнението към него, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд приема, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. При направения анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимото лице. Извършеният анализ на показанията на разпитаните свидетели и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред районния съд, е задълбочен и прецизен. Фактическата обстановка, изяснена от районния съд, се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и фактическите обстоятелства по делото.

Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато 2 превратното им тълкуване. Оценъчната дейност на районния съд не търпи упреци, тъй като в мотивите към присъдата се съдържа отговор на всички аргументи, съдържащи се във въззивната жалба, съгласно изискването по чл. 339 ал. 2 НПК, от което следва, че районния съд не е допуснал процесуално нарушение и е спазил основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 НПК. Предвид отразеното подробно и изцяло аргументирано изложение в мотивите към присъдата на първата инстанция, въззивната инстанция не намира необходимост от преповтарянето му, като напълно се солидаризира със същото. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната жалба – напр. решение № 372 от 01.10.2012 г. на ВКС, ІІІ н. о.; решение № 181 от 2012 г., постановено на ВКС, І н. о.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І н. о.; решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.; решение № 445 от 18.11.2014 г. на ВКС, III н. о.; решение № 25 от 02.03.2017 г., I н. о.

Във връзка с горното и с оглед изложените във въззивната жалба твърдения за начина на кредитиране на свидетелските показания, настоящият съдебен състав намира, че следва да извърши доказателствена оценка на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, като обърне внимание на доказателствените изводи на районния съд, сочещи недоказаност на инкриминираното деяние.

Районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал до извода за липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подс. Ю..

Въззивната инстанция не споделя доводите развити във въззивната жалба, които са във връзка с начина на кредитиране на свидетелските показания и по специално тези на св. И.А. и св. Ж.С.. Първостепенният съд правилно е кредитирал тези показания, касателно обстоятелството, че св. А. е имала през цялото време пряко и непосредствено наблюдение над поведението на подсъдимия от началото до приключване на случващото се на стълбищната площадка в жилищната сграда и липсата на физическа саморазправа между двете лица, като на подсъдимия ръцете били заети с нейни торби, нещо което се споделя и пред въззивната инстанция от съпругата на тъжителя. Безспорно е установено от показанията на св. Стоянов, че обикновено при конфликтни отношения често се вика полиция в сградата, но на инкриминираната дата не е викана полиция и в тази връзка предвид липсата на други доказателства, то правилно са ценени наличните. Не е логическо издържано за други конфликтни ситуации (между съседски проблеми или скандали) да се викат органите на МВР, но при физическа саморазправа това да не е сторено. Правилно съдът ги е съпоставил с останалите доказателствени източници, като и правилно същите са ценени от проверяваната инстанция. Правилно и законосъобразно не са ценени и кредитирани показанията на св. Пеков, в частта, в която твърди, че подсъдимият е ударил тъжителя, тъй като в тази част същите са необективни и не са подкрепени с други доказателства, напротив - опровергават се от другите гласни източници. И този съдебен състав е на становището, че показанията на този свидетел имат своето отражение във връзка с наетата от ЧТ М. срещу заплащане работа в дома му, но остават изолирани от другите събрани доказателствени източници. Правилно и законосъобразно в центъра на доказателствената си аргументация долният съд е поставил показанията на подс. Ю., като не може да се приеме, че само поради обстоятелството, че лицето е подсъдимо в процеса, то неговите показания следва да не се кредитират или да се приемат с недоверие от съда.

Въззивният съд е на мнение, че всеки гласен източник следва внимателно да бъде съпоставен с останалата доказателствена маса по делото и как кореспондира с него, като е без значение качеството на лицето дало показания. Този съдебен състав намира за неоснователни твърденията, че е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, като тези аргументи не намират опора в доказателствената маса по делото. Съдът не намира да е 3 налице някакъв порок при извършването на следствените действия. На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в тази връзка този съдебен състав не споделя доводите на защитата в подадената въззивна жалба. Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития и липсата на извършено деяние от дееца. Достоверността на показанията се определя от тяхната логичност, непротиворечивост и последователност сами по себе си и съответната относимост към предмета на доказване, вкл. и дали кореспондират с останалите доказателствени източници.

Не се споделят и оплакванията във връзка с начина на кредитиране на останалите гласни доказателства. Районният съд е подложил на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те кореспондират с останалата доказателствена маса и източници. Този съдебен състав не намира, че представлява нарушение на процесуалните правила и частичното кредитиране на показания или отказ от кредитиране изобщо на даден гласен източник, като последното е право и възможност дадена на съда, който има правомощията да прецени кога едни показания са противоречиви и кога следва да бъдат кредитирани частично или изобщо да не бъдат кредитирани.