Решение № 865 от 21.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Горна Оряховица, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20264120100991 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. И. К., с адрес в с. П., общ. Г.О. срещу „Кинти БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № 330217/08.08.2025 г. е недействителен, поради противоречие със закона за потребителския кредит , т.к. посоченият в договора процент на разходите не съответства на действителния ГП, както и че не са посочени компоннтите и допусканията, използвани за изчисляване на ГПР по договора, а в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 10, вр.чл. 20 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Ищецът е предявил и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му върне сумата от 19,22 евро – получена от ответника без основание(недължимо платена сума по договора), ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до погасяване на вземането.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от 1 ответника „Кинти БГ“ ЕООД, който признава исковете. Представя доказателства, че е превел по сметка на ищеца сумата от 19,58 евро. Излага подробни аргументи за недължимост на разноски по делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като иска да бъде присъдено такова под минималния размер.

Съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответника признание на иска.

Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Ответникът заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от него право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът следва да го зачете.

По отношение на извършеното плащане в размер на 19,58 евро от ответника, за което е представено доказателство – платежно нареждане от 14.05.2026 г., съдът намира, че е основание за отхвърляне на предявения иск.

Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради плащане извършено от ответника в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода от спора по арг. на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по настоящото производство разноски, съобразно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 210 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 1,59 евро – такса преписи, както и сумата от 56,70 евро за заплатена държавна такса, или общо сумата от 268,29 евро.

По възражението за прекомерност направено от ответника:

2

Плащането на задължението от 19,58 евро е извършено след образуване на настоящото дело, поради което следва да се приеме, че ответното дружество е дало повод за образуване на делото. Претендираното адвокатско възнаграждение с оглед обема на извършената работа е ориентирано към минимума определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението следва да се отхвърли като неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит № 330217/08.08.2025 г., сключен между "Кинти БГ" ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление в гр. София и П. И. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. П., общ. Г.О., ул. ***, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие със закона за потребителския кредит.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И. К. с ЕГН ********** срещу "Кинти БГ" ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление в гр. София иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 19,22 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 330217/08.08.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, поради плащане извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА "Кинти БГ" ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление в гр. София ДА ЗАПЛАТИ на П. И. К. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 268,29 евро, представляваща съдебно-деловодно разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.

Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 3