Определение № 371 от 13.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Плевен, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600402 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по реда на глава двадесет и втора от НПК

Образувано е по повод частна жалба, подадена на 27.05.2024 г. чрез първоинстанционния съд от адв. Ф. С. от САК, защитник на подсъдимия Т. Ц.

Т., срещу протоколно Определение 13.05.2025 г. по НОХД №68/25 по описа на Районен съд – Левски, в частта, с която съдът се е произнесъл по въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК – относно наличието на отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза.

В жалбата се правят оплаквания срещу извода на съда, че направените възражения от защитата са неоснователни, защото са пренебрегнати задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002 на ОСНК на ВКС. Счита, че правото на защита на обвиняемия е нарушено с начина, по който е описана фактическата обстановка в обвинителния акт. Прокурорът въвел твърдения, че обвиняемият предварително знаел какво е съдържание на хладилника без обаче да посочва кой е доказателственият източник за това съждение, нито конкретизира пределите на това знание – че има жълта найлонова торба, че в нея има лекарствени продукти, какви са те и че могат да се използват единствено заедно. Възразява срещу различния начин на описване на предмета на престъплението – на места посочен като 1

„лекарствени продукти“, а другаде като „писалка“, „инжекционен разтвор“.

Оценява като съществено противоречие описанието на поведението на обвиняемия впоследствие – на кого и как е предал предмета на престъплението, а твърдението, че подал торбата едновременно на четири лица, намира за невъзможно. Счита, че изложените аргументи сочат на съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, който не е съобразен с изискванията на чл. 235 НПК, в какъвто смисъл сочи и произнасяне на ОС Плевен по н.д.№150/2013 г.

Затова моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, вместо което делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на нарушенията.

В предоставения 7-дневен срок прокурорът не е изразил становище по частната жалба.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в частната жалбата и като съобрази материалите по делото и закона, прие следното.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, за който в чл.

249, ал. 3 НПК е предвидено обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

Неоснователни са възраженията на защитата, че обвинението, формулирано с обвинителния акт, не отговаря на процесуалните изисквания, поставени от закона и задължителното му тълкуване.

С обвинителния акт прокурорът формулира окончателното си обвинение, което трябва да е ясно и точно формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и неговата правна оценка (квалификация). Само при липса на такава яснота правото на защита не може да бъде компенсирано по друг начин (вж. Р-4932008-III-н.о.ВКС).

По този въпрос е налице задължително тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение №2/2002 на ОСНК ВКС , което не само че е запазило действието си и при новия НПК, но и е намерило изрично законодателно уреждане на този въпрос в чл. 249, ал. 4 НПК, който регламентира кога са налице съществени и отстраними процесуални нарушения от досъдебната 2 фаза. Логично е, след като съдебната фаза е централна, то и всички въпроси свързани с доказателствата да намират своето най-пълно проявление в нея, а не в подготвителната.

В т. 4.2 от Тълкувателното решение е посочено, че „в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. …

Някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза.

Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.“

В мотивите към т. 4 на Решение № 14 от 9.10.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 12/2017 г., докладчик председателят Б. В., е изяснен духът на променения процесуален закон, като съдът е разяснил, че „… Промените в Наказателно-процесуалния кодекс, приети през 2017 г., продължават възприетия след въвеждането на Конституцията от 1991 г. нов законодателен подход, насочен към утвърждаване на съдебната фаза като централна в наказателния процес. Във връзка с това Конституционният съд неотклонно е приемал, че единствено осигуреният достъп на заинтересованите лица до състезателен и публичен съдебен процес при равенство на спорещите страни в смисъла по чл. 121 от Конституцията дава пълна гаранция за реализиране на конституционното право на защита“

3

В обобщение, за въззивния съдебен състав не възниква каквото и да е съмнение в това каква е логиката на обвинителната теза и какви са елементите, съобразно избраната от прокурора правна оценка. Ясно са описани признаците на квалифицираната кражба – време и място на извършването „16.05.2024 г. в Затвора – Белене“, конкретното изпълнително деяние на отнемането – „отворил хладилника и взел жълта найлонова торбичка, съдържаща предмета на кражбата - „лекарствени продукти“ с детайлно описание на всеки поотделно, заедно с марка на производител и разфасовка, единична и обща стойност, както и пострадалото лице – собственик и владелец на отнетите вещи – М. П..

В този смисъл първоинстанционният съд е дал убедителни аргументи, когато е отхвърлил възраженията на защитата в този смисъл, които са правилни и се споделят и от въззивния съд. Същото се отнася и до мотивите, с които първоинстанционният съд е счел за неоснователни оплакванията, че няма яснота как точно и на кого подсъдимият е предал отнетите вещи, както и откъде и какво точно е знаел предварително за съдържанието на хладилника.

Затова и въззивната инстанция прие, че всички оплаквания на защитата могат да намерят своето най-пълноценно разрешаване именно в съдебната фаза на процеса, в която при условията на състезателност и равенство да се изясни значението на обстоятелствата, за които защитата прави съответните възражения.

При това положение въззивната инстанция достигна до решаващия извод, че обжалваното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е законосъобразно и правилно, което налага същото да бъде потвърдено.

Поради горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, Окръжен съд Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение 13.05.2025 г. по НОХД №68/25 по описа на Районен съд – Левски, в частта, с която съдът на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е приел, че в хода на досъдебното 4 производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5