Определение № 2367 от 21.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15487/2023
- Вид
- Определение № 2367
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2367 гр. София, 21.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110215487 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника Г. Ц. С., чрез адв. П. П., с която се иска допълване на Решение № 1847 от 17.04.2024 г., постановено по НАХД № 15487/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като се осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, съобразно изхода на делото.
В предоставеното право на отговор не е постъпило възражение или становище от насрещната страна – Началник Сектор при ОПП – СДВР.
След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 1847 от 17.04.2024 г., постановено по НАХД № 15487/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно постановление № 23-4332-021584/18.09.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Г. Ц. С., ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с 1 осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане е поискано изрично в депозирана по делото молба. Представени са в производството и относими документи, а именно – пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 25.10.2023 г., видно от който уговореното възнаграждение е изплатено изцяло и в брой при подписване на договора.
Софийският районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в производството е релевирал своевременно искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено доказателство за разходването им – пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 25.10.2023 г., видно от който уговореното възнаграждение е изплатено изцяло и в брой при подписване на договора.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е 2 предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал.
4/.
С оглед на така установеното – осъществено процесуално представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за допълване на решението в тази му част е основателно.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение от въззиваемата страна, обективирано в депозирани по делото писмени бележки, съдът намира за неоснователно, доколкото възнаграждението е съобразено и напълно кореспондира с установения минимален размер, визиран в разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004 г.
По изложените съображения на въззивника в производството Г. Ц. С. следва да се присъди сумата в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение – минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 1847 от 17.04.2024 г., постановено по НАХД № 15487/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските, 3 като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Г. Ц. С., ЕГН **********, с адрес в ****************, сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4