Решение № 2885 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2885 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110201477 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. П. В. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-006678/19.04.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.

137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП. Счита се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят приема, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като свидетелят, вписан в АУАН, не е очевидец на нарушението и не е присъствал на установяването му. Счита се, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не е направено пълно и точно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Жалбоподателят оспорва извършване на нарушенията. По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП счита, че следва да се приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Наведен е и 1 довод, че са описани две нарушения, подведени под нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, не е наложено едно наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Депозирани са писмени бележки.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2023 г. около 15.50 часа жалбоподателят И. П. В. управлявал в гр. София по ул. „Хайдут Сидер” с посока от ул. „Цар Симеон” към бул.

„Сливница“ л.а. “Алфа Ромео 147” с ДК №. Жалбоподателят бил спрян за проверка срещу блок № 303 от свидетеля К. К., който възприел обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео“ не е поставил обезопасителния си колан. В хода на полицейската проверка водачът В. не представил на полицейските служители свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него. Св. К. К. съставил на водача, чиято самоличност била установена като И. П. В., акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 917473/21.03.23г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332-006678/19.04.2023 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна полиция” при СДВР.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. К. К. е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля К. К., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.

Съдът се довери на показанията на свидетеля К. К.. С оглед изминалия период от време и характера на работата му е обяснимо обстоятелството, че свидетелят не си спомня конкретния случай. След предявяване на АУАН 2 обаче свидетелят категорично потвърди фактическите констатации в АУАН и бе категоричен относно главния факт, предмет на доказване в производството, а именно – че водачът към момента на проверката е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът не намери основания, поради които да дискредитира показанията на полицейския служител, и изгради убеждението си относно фактите, които прие за установени, основно въз основа на неговите показания. Същите намират потвърждение в съставения АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Както актът, така и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи при спазване на законовите изисквания.

И в АУАН, и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение по пункт първи, извършено от жалбоподателя. Не се споделя възражението за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Кристиян Асенов

И. В. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.

137а, ал. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да не управлява моторно превозно средство, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез протИ.правно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен. Същевременно следва да се отбележи, че в настоящото производство не се релевираха доказателства, свидетелстващи за наличието на някоя от хипотезите на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, изрично уреждаща изключените от действието на общото задължение субекти, разрешаващи определени категории лица да не използват обезопасителни колани.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без колан, което е забранено /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко ги е целял.

Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 50 3 лева, наложена на нарушителя, същият е абсолютно определен в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и не дава възможност за индивидуализация. С оглед горното НП по пункт първи следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до пункт втори от НП, съдът приема, че същото е незаконосъобразно в тази му част и следва да бъде отменено.

На първо място с измененията в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП/изм.

ДВ, бр. 67 от 4.08.2023г./ е отпаднала административнонаказателната отговорност за неносене на контролен талон към СУМПС. Тъй като се касае за последващ по-благоприятен закон, влязъл в сила след извършване на нарушението, на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН НП следва да бъде отменено в тази му част. Отделно от това съдът счита, че в пункт втори от НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото са описани две нарушения, изразяващи се в неносене на СУМПС и неносене на контролен талон към СУМПС. За тези две описани словесно нарушения е наложено на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП едно административно наказание глоба в размер на 10 лева, като не е ясно кое от двете описани нарушения е санкционирано. Съдът счита, че е засегнато и правото на защита на нарушителя по този начин, и НП следва да бъде отменено по пункт втори и на това основание.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, тъй като е депозирано писмено становище от процесуален представител.

Съдът счита, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева и предвид факта, че НП бе отменено по пункт втори, с който е наложена глоба в размер на 10 лева, по съразмерност юрисконултското възнаграждение следва да бъде намалено с 1/6 и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 67 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно

4 постановление

№

23-4332-

006678/19.04.2023г., издадено от началник сектор О”ПП” при СДВР, в частта с която на И. П. В. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.

137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-006678/19.04.2023г., издадено от началник сектор О”ПП” при СДВР, в частта с която на И. П. В. е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т,. 1 пр. 1 и пр. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя И. П. В. да заплати в полза на СДВР 67 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5