Решение № 401 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200472 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. М. А. чрез упълномощения защитник адв.Б. Б. и по касационна жалба на подсъдимия Д.

И. Р. чрез упълномощения защитник адв.В. А. срещу Решение №32 от 27.02.2025г. по ВНОХД №336/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, І състав, с което е потвърдена присъда №11 от 11.07.2024г. по НОХД №204/2024г. по описа на Окръжен съд-Шумен.

В касационната жалба на подсъдимия А. М. А. се излагат доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Твърди се, че не са обсъдени събраните по делото доказателства и не е направена прецизна оценка на релевантните факти, което от своя страна е довело до неправилни правни изводи. Оспорва се отказа на въззивния съд да приеме като смекчаващо обстоятелство подбудите за извършване на престъплението от страна на подсъдимия А.. В касационната жалба се възразява и срещу 1 приетата от инстанционните съдилища форма на вина, като се сочат основания за наличие на евентуален умисъл по отношение на общественоопасните последици. Явната несправедливост на наложеното наказание се мотивира с липсата на предходни осъждания на подсъдимия А., оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина и влошеното му здравословно състояние.

В касационната жалба на подсъдимия Д. И. Р. се излагат доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил противоречията в доказателствата по делото, липсват мотиви кои се кредитират с доверие и е налице превратно тълкуване на обвинителните и оневиняващите доказателства. Нарушението на материалния закон се изразявало в осъждането на невинен, който не е извършител на престъплението. Съдържа се позоваване и на явна несправедливост на наложеното наказание, без да се излагат конкретни аргументи за това.

В съдебно заседание пред настоящия състав упълномощеният защитник на подсъдимия А. М. А. - адв.Б. Б. поддържа подадената касационна жалба и иска намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода с прилагане на института на условното осъждане. Твърди, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства и набляга на мотива за извършване на престъплението. Изтъква липсата на пряк умисъл за част от настъпилите вредни последици и влошеното здравословно състояние на подсъдимия.

Защитникът се позовава и на обстоятелството, че от началото на производството спрямо подсъдимия А. са прилагани мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест, които също способстват за постигане на целите по чл.36 НК.

Подсъдимият А. М. А. не се явява пред касационната инстанция, като е депозирал молба, че не желае да присъства в съдебното заседание.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Д. И. Р. - адв.В. А. поддържа подадената касационна жалба единствено по отношение на соченото основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че предходните съдебни инстанции не са съпоставили правилно наличните по делото смекчаващи и отегчаващи 2 обстоятелства - поведението на подсъдимия Р., способствало за разкриване на обективната истина, и изразеното съжаление за стореното. Иска снизходителност и намаляване на наказанието, като изтъква влошеното материално състояние на подсъдимия Р. и обстоятелството, че той се грижи за своите две деца.

Подсъдимият Д. И. Р. не се явява пред касационната инстанция, редовно призован.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите и иска оставяне на въззивното решение в сила, като го анализира подробно, за да опровергае доводите за липса на пряк умисъл в деянието на подсъдимия А.. Намира, че липсват процесуални пороци в дейността на въззивния съд и набляга на процедурата, по която е протекло първоинстанционното дело - по реда на чл.371, т.2 НПК. Сочи, че наложените наказания са аргументирани при спазване правилата на НК и съобразяване на наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, за да заключи, че налагането на по-леки санкции би било неоправдано и несправедливо.

Постъпило е становище от повереника на частните обвинители С. В.

М., Д. М. Д., М. Д. Д. и М. С. Р. - адв.С. Г., с което се оспорват касационните жалби на подсъдимите А. и Р., споделят се доводите във въззивното решение и се иска неговото оставяне в сила както в наказателната, така и в гражданската му част.

Частните обвинители С. В. М., Д. М. Д., М. Д. Д. и М. С. Р. не се явяват пред касационната инстанция, редовно призовани.

Гражданският ищец /фирма/, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебното заседание на ВКС.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби на подсъдимия А. и на подсъдимия Р., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

3

С присъда №11 от 11.07.2024г. по НОХД №204/2024г. Окръжен съдШумен е признал подсъдимия А. М. А. за виновен в това, че в периода от 29.07.2023г. до 09.08.2023г. в условията на продължавано престъпление в гр.Шумен и околностите му, в квартал /квартал/ на същия град и в /населено място/ в съучастие като подбудител и помагач с Д. И. Р. - извършител, умишлено склонил Д. И. Р. да запали чуждо имущество на значителна стойност и извършителят умишлено запалил л. а. /марка/, с рег. №/рег. номер/ и възникналият пожар представлявал опасност за живота на лицата Д. М. Д., М. Д. Д., С. В. М., М. С. Р. и Д. М. Д. и опасност да се разпростре и върху други имоти на значителна стойност, като от пожара са последвали значителни вреди на обща стойност 131 655,79 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години, като съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което А.

М. А. е бил задържан по реда на ЗМВР, задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и с мярка за неотклонение домашен арест.

Със същата присъда подсъдимият Д. И. Р. е признат за виновен за това, че на 10.08.2023г. в /населено място/ в съучастие като извършител с А.

М. А. - подбудител и помагач, умишлено е запалил чуждо имущество на значителна стойност - лек автомобил /марка/, с рег. №/рег. номер/ на стойност 64 426 лв. и възникналият пожар представлявал опасност за живота на лицата Д. М. Д., М. Д. Д., С. В. М., М. С. Р. и Д. М. Д. и опасност да се разпростре и върху други имоти на значителна стойност и от пожара са последвали значителни вреди на обща стойност 131 655,79 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.58а, ал.1 НК съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл.59, ал.1 НК е зачетено времето, през което подсъдимият Д. И. Р. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на 4 гражданския ищец С. В. М. сумата от 6 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния предявен размер.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Д. М. Д. сумата от 6 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния предявен размер.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец М. Д. Д. сумата от 48 925 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния предявен размер.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец М. С. Р. сумата от 250 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния предявен размер.

Подсъдимите А. М. А. и Д. И. Р. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец /фирма/ сумата от 1 364,79 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума

Върху подсъдимите А. и Р. са възложени направените по делото разноски и държавните такси за уважените граждански искове.

Съдът е приложил разпоредбите на чл.53, ал.1, б.„а“ НК и на чл.53, ал.2, б.„б“ НК и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

По въззивни жалби на частните обвинители и на двамата подсъдими 5 е образувано ВНОХД №336/2024г. по описа на Апелативен съд-Варна, НО, І състав, по което е постановено обжалваното в касационното производство Решение №32 от 27.02.2025г., с което първоинстанционната присъда е изменена частично, като подсъдимият А. М. А. е оправдан по обвинението неговото деяние да представлява продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК и наложеното му наказание лишаване от свобода е намалено на четири години и осем месеца. В останалата си част присъдата на първата инстанция е потвърдена.

Преди всичко настоящият съдебен състав намира за необходимо да се произнесе по твърденията в касационните жалби за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд и при първоинстанционното разглеждане на делото, доколкото установяването на такива нарушения би наложило връщане на делото за тяхното отстраняване.

Първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият А. М. А. и подсъдимият Д. И. Р. са признали изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и всеки от тях е дал своето информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При своето признание и подсъдимият А., и подсъдимият Р. са били подпомагани от своите упълномощени защитници и са им били подробно разяснени последиците от направеното признание.

Двамата подсъдими са направили изрични изявления и в разпоредителното заседание на 10.07.2024г., и при проведеното съкратено съдебно следствие, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти, като са дали пред съда обяснения за своите мотиви за извършване на престъплението.

Първоинстанционният съд е приел направените самопризнания и мотивирано е преценил, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В мотивите към своята присъда, независимо от липсата на подобно задължение по силата на чл.373, ал.3 НПК, първата инстанция е направила подробен доказателствен анализ и е посочила 6 доказателствените източници, от които се извеждат установените факти.

Въззивният съд е проверил дейността на първата инстанция по провеждане на съкратено съдебно следствие, направил е свой собствен анализ на основните доказателствени материали по делото и е възприел фактическата обстановка в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК и т.8, изр.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.