Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 470 от 23.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно административно наказателно дело 2035/2025
Вид
Решение № 470
Подписан
23.06.2025
В сила
23.06.2025
Състав
Николай Младенов, Петър Ненчев Славчев, Виктория Валентинова Грънчарска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора С. П. С. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно административно наказателно дело № 20251100602035 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание Глава 21 от НПК „Въззивно производство“ Постъпил е Въззивен Протест/ВП/ от прокурор от СРП срещу Решение от 11.03.2024 г. по НАХД№ 14085/2023 г. по описа на СРС,НО,17-ти състав.С този съдебен акт Р. В. К. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението ,че е извършил престъпление по чл.316,вр.чл.308,ал.1 от НК.

Срещу това решение е депозиран в законовия срок ВП от прокурор от СРП. В последния прокурорът намира ,че постановения съдебен акт на СРС е неправилен , тъй като е било доказано участието на К. в извършване на престъплението.Установено било ,че К. е подал два неистински официални документа/Съгласие на работодателя ,за превеждане на всички вземания по трудово правоотношение и Декларация на работодателя ,на която бил придаден вид че изхожда от управителя на „Груп Медия“ ЕООД.Релевира се едно единствено искане-да се отмени протестираното решение ,без да се конкретизира какво да бъде решението по същество на въззивния съд.

Депозиран е отговор на ВП от защитника на подсъдимия.В последния се счита ,че ВП се явява неоснователен.Изразява се становище ,че решението на СРС е правилно , законосъобразно и в унисон с практиката на ВКС по такива дела.Фактическата обстановка е изяснена и въз основа на правилния доказателствен анализ обосновано е счетено ,че деянието не е осъществено от субективна страна.Твърдението на прокурора за неправилност на протестирания съд. акт се определя като голословно, тъй като за да има субективна страна следва да е установено ,че деецът съзнава че ползва неистински официални документи.

Въззивният СГС в процедурата по ч л.327 от НПК, в закрито СЗ ,е насрочил делото за разглеждане в открито СЗ пред себе си , без да е счел че следва да се провежда въззивно съдебно следствие.

1

В ОСЗ пред въззивния съд се явиха прокурор от СГП ,както и подсъдимия със защитника си .Прокурорът заявява ,че не поддържа ВП , но и не го оттегля.Защитата поддържа доводите си срещу Протеста на прокуратурата.

Прокурорът по същество счита ,че ВП е неоснователен и предлага на съда да го остави без уважение.СРС е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт при обективен доказателствен анализ.

Защитата също намира ,че протестирания акт на СРС е правилен и законосъобразен ,при коректен доказателствен анализ , поради което предлага въззивния съд да го потвърди и да остави без уважение ВП.

При последната си дума подсъдимия поддържа становището на защитника си.

Въззивният съд намира като прецени доводите и аргументите в депозирания ВП , становищата на страните в съдебното заседание, както и след анализ на доказателствената съвкупност , намира за установено следното :

Подс.Р. В. К. е бил род. на **** г. в гр.Димитровград,българин, български гражданин, с основно образование,женен, неосъждан ,работещ, ЕГН-**********, жив.гр.София,жк.“****.

Горепосоченото лице Р. К. се нуждаел от потребителски кредит в размер на 15 000 лв , поради което преди 04.05.2018 г. посетил клон на банката в гр.София , на бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 41 и се консултирал със служител на банката Г.М. относно изискванията за това.М. му посочила нужните документи , които следва К. да представи ,като между тях били Съгласие на работодателя трудовото му възнаграждение да се превежда по разплащателна сметка , както и Декларация на работодателя касателно датата , от която подс. работи във фирмата и на каква длъжност е назначен.Чрез неустановено лице ,работещо в „Груп Медия БГ“ ЕООД подсъдимият К. се снабдил с тези два документа , които обаче не били подписани от управителя на дружеството А.Б.Г..Последният не познавал подсъдимия Р. К. и не знаел ,че той работи в същото управлявано от него търговско дружество.Без да съзнава неистинския характер на горепосочените два документа , подс.Р. К. ги представил на 04.05.2018 г. на ТБ „ДСК“ АД.По повод на тези документи обаче била извършена насрещна проверка , в хода на която се установило ,че Р. К. е бил дисциплинарно уволнен от горното търговско дружество и управителя не е давал съгласие и декларация.От експертните заключения ,изготвени във фазата на досъдебното производство се установява ,че А.Б.Г. не е подписвал горепосочените документи , а така също те не са подписани от редица други установени по делото лица, а е подписан от неустановено лице.

Доказателствените материали от досъдебното производство , от чийто анализ първата инстанция е формулирала правните си извод, са изброени в мотивите на първоинстанционната Присъда.От съображения за проц.икономия не е нужно отново да бъдат цитирани.Същите безпротиворечиво установяват горната приета за установена фактическа обстановка.Не се налага детайлен анализ на същите per argumentum a contrario на предвиденото в разпоредбата на чл.305,ал.3,изр. 2 от НПК.

С горното подс.Р. В. К. не е осъществил състава на престъплението по чл.316,вр.чл.308,ал.1 от НК.Не е осъществен състава на престъпление от субективна страна , макар от обективна страна действително да са представени два неистински официални документа от страна на подс.К..Въззивната инстанция споделя изцяло посочените аргументи от първата инстанция в подкрепа на извода ,че е нямало как подсъдимия да знае реда за издаване на инкриминираните документи и дали той е бил спазен в конкретния случай , доколкото комуникацията помежду им се е осъществявала чрез куриерска фирма „Еконт“.

При служебната проверка съдът също не намира причини да отмени или измени протестираното съдебно решение.Поради което последното следва да бъде потвърдено.

С оглед всичко гореизложено ,както и на основание чл.338 от НПК Софийският Градски съд,

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Решението на СРС,НО,17-ти състав по НАХД № 14085/2023 г. , с което Р.

В. К. е бил признат за невиновен да е извършил престъпление по чл.316,вр.чл.308,ал.1 от НК , тъй като същото е правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3