Решение № 170 от 28.08.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Ловеч, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ АНГ. М.А при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ АНГ. М.А Административно наказателно дело № 20214310200597 по описа за 2021 година С наказателно постановление №21-1762-000115/03.06.2021г година на Златин Щерев Михайлов, Началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г. на А. К. А., с.*****, ул. „***** с ЕГН ********** на основание чл.175а ал.1 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А., който го обжалва в срок чрез адв. В. Кривошиева и моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че наказващият орган е издал АУАН и НП при неправилно възприета фактическа обстановка, като са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Оспорва твърдението за виновно поведение от страна на жалбоподателя, в конкретност за умишлено такова. Твърди, че жалбоподателят на посочените в НП място и време не е ползвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен за превоз на хора и товари. Счита, че за вмененото нарушение не са посочени доказателства за субективна страна на деянието. Признава обстоятелството, че жалбоподателят е форсирал двигателя при тръгването от знак Б2, но изтъква, че няма разпоредба, която да не позволява извършването на посочената в НП маневра - форсиране на двигателя. Изтъква, че в настоящия случай, изводът за извършено административно нарушение е необоснован, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено, както и да им бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован - се явява лично и с адв. Ирен Кривошиева, която моли съда да отмени обжалваното НП, като счита, че в производство се е доказала липсата на извършено нарушение от страна на А. А.. Посочва, че от събраните гласни доказателства е оборена изложената от наказващия орган фактическа обстановка и не са налице безспорни доказателства за твърдяното нарушение. Излага, че на посочената дата, А. А. е управлявал автомобила си на посочените кръстовища в град Ловеч, но счита, че полицейските органи не са установили същия да е извършил т.нар. „дрифт“. Относно гласните показания счита, че актосъставителят не е имал пряка видимост към жалбоподателя, тъй като същият е посочил, че се е намирал на ул. „******“ до тотопункт, докато доверителят й се е намирал на ул. „****“, като това разстояние е достатъчно голямо, за да не може да установи, дали и кой е форсирал двигател, докато има пряка видимост към кръстовището. Посочва, че от друга страна, всички свидетели заявяват каква е била посоката на движение на жалбоподателя и с оглед пътните знаци, които са на кръстовището, докато доверителят й е извършвал маневри, полицейският автомобил е бил без предимство и дори да е бил забелязан, технически не е могъл да види и двете маневри и да ги възприеме, още повече, че свидетелят Ц. посочва, че той е сметнал, че се касае за „дрифт“, което смята, че е негово субективно възприятие и не се потвърждава от другите събрани доказателства. Предвид изложеното, моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и да присъди сторените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие в размер на 528 лева.

Въззиваемата страна – Началник на РУ на МВР – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата, като в придружителното писмо моли жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание, както и да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. Ц., И. М. И. и доведения от жалбоподателя К.П.В., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.05.2021г., свидетелят Д. Д. Ц. в присъствието на свидетеля И.

2

М. И., съставил акт против А. К. А., с.*****, ул. „***** с ЕГН ********** за това, че на 01.05.2021г. около 14:30 часа в гр.Ловеч на ул. „****“ - през кръстовището, образувано с ул. „**“, управлява собствения си лек автомобил ******** с peг. №******, като не използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го използва като рязко повишава оборотите на двигателя с което превърта задвижващите колела, отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво-дясно и обратно по надлъжната му ос, с което виновно е нарушил чл.104б т.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че на 01.05.2021г. свидетелите Д. Д. Ц. И. М. И. били на работа и извършвали обход като автопатрул. Движели се по ул. „******“, посока болницата. Когато се намирали около кафе „**“ и ******а, чули звук от пищене на гуми, който идвал от към ул. „****“. След това видели лек автомобил „********“ с рег.№ ******, който излизайки от ул. „****“ на ул.

„***“ се поднесъл в ляво и дясно, като продължавали да чуват пищенето на гуми и форсирането на двигател. Възприели тези действия като „дрифт“ и го последвали. Автомобилът завил надясно по ул. „******“, където бил настигнат от служителите на полицията и спрян за проверка.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „********“ с рег.№ ******.

Съдът намира за безспорно установено по делото и обстоятелството, че жалбоподателят се е движил по ул. „****“, както и че на кръстовището образувано с ул. „***“ е извършил маневра десен завой към кръстовището с ул. „******“, като автомобилът се е отклонил в ляво и дясно спрямо надлъжната си ос. Съдът намира обаче, че остана недоказано по делото, че жалбоподателят не е използвал пътя, съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари. От събраните по делото доказателства, включително и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели /актосъставителят и свидетеля по акта/, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил т.нар. техника на шофиране „дрифт“, както се изразиха и самите свидетели. Действително в законодателството липсва определение на това понятие, но е прието че се касае за техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най- 3 често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент, което не съответства на използването му по предназначение – за превоз на хора и товари. Но в случая данни за такова демонстративно управление на МПС от страна на жалбоподателят не се установиха по безспорен начин по делото. Като се вземе пред вид, че жалбоподателят е извършил маневрата завой на дясно от път без предимство към път с предимство, то за да предприеме маневрата е било необходимо да се убеди, че по пътя с предимство не се движат други МПС-та, които е следвало да пропусне, а видимостта му е била ограничена от намираща в ляво от него сграда, т.е. следвало е да спре или най-малкото да намали скоростта си на движение до минимум. Тъй като за изпълнението на „дрифт“-а е необходимо автомобила да има първоначална постоянна скорост преди навлизане в кръстовището, следва, че на това кръстовище е невъзможно да бъде извършено, тъй като в противен случай би застрашил както собствената си, така и на другите участници в движението безопасност. В АУАН липсва описание за нарушаване на правилата за движение по пътищата, свързани с преминаване през кръстовище, на което единия от пътищата е с предимство.

При това положение възприетото от актосъставителя и свидетеля по акта форсиране на двигателя и занасяне на автомобил в ляво - дясно и обратно по надлъжната му ос, може да се дължи и на потегляне с повече газ.

От друга страна свидетелят В. заяви, че е карал след жалбоподателя от изхода на магазин „Била“, през кръстовището между ул. „****“ и ул.

„******“ и в последствие до кръстовището с ул. „******“ и не е забелязал А. да форсира двигателя или да извършва някакви други действия.

При така събраните доказателства, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение останаха недоказани, поради което НП се явява необосновано и недоказано и следва да бъде отменено.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

4

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ловеч , надлежно упълномощен, видно от т.2.8 от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г од и н а на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 528 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност по реда н а чл.63 ал.4 от ЗАНН /сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН/, което се явява основателно. Изплатеното възнаграждение е над предвидения минимален размер в чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сила към 28.06.2021 година. Освен това делото е приключило само в едно съдебно заседание, поради което претенцията следва да бъде уважена до минималния размер от 440 лева.

Разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Ловеч като 5 второстепенен разпоредител с бюджетни средства по аргумент от чл.43 от ЗМВР, в който смисъл е и практиката на Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-1762000115/03.06.2021 година на З латин Щерев Михайлов, Началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ловеч, упълномощен със Заповед №8121з515/14.05.2018г., с което на основание чл.175а ал.1 предл.3 от ЗДвП на А. К.

А. с ЕГН ********** от с.*****, ул. „***** е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП като НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА ОДМВР Ловеч да заплати на А. К. А. с ЕГН ********** от с.*****, Ловешка област сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.