Разпореждане № 6867 от 14.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 14.08.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3504 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, против длъжника К. Н. К., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: ********** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 146.20 евро /сто четиридесет и шест евро и двадесет евроцента/

- неустойка, представляваща: дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по сключени договори за мобилни услуги и е формирана както следва: 92.72 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер TV_*** от 08.08.2023 г., (Договор за услуга *** и представляваща сбора на три стандартни месечни такси и възстановяване на част от използваната отстъпка от потребителя на основание точка 12 буква а) от Договора. Съгласно т. 6 от Договора, стандартната месечна такса по договора е в размер на 0.50 лева/0.26 евро за първите шест месеца от договора, а след това преференциална месечна такса в размер на 18.00 лева/9.20 евро. В конкретния случай сумата от 92.73 евро е формирана като сбор от три стандартни месечни такси (3 х 18.40 = 55.20 евро) и възстановяване на част от използваната отстъпка, съответстваща на оставащия срок от договора, в размер на 37.52 евро; 53.48 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.08.2023 г.

(Договор за услуга Интернет за дома), представляваща сбора на три стандартни месечни такси и възстановяване на част от използваната отстъпка от потребителя на основание точка 11 буква а) от Договора. Съгласно т. 6 от Договора, стандартната месечна такса по договора е в размер на 24.99 лева/12.78 евро. Потребителят е заплащал преференциална месечна такса в размер на 0.50 лева/0.26 евро за първите шест месеца от договора, а след това преференцилна месечна такса в размер на 19.99 лева/10.22 евро. В конкретния случай сумата от 53.48 евро е формирана като сбор от три стандартни месечни такси (3 х 12.78 = 38.34 евро) и възстановяване на част от използваната отстъпка, съответстваща на оставащия срок от договора, в размер на 15.14 евро, както и сторените разноски – държавна такса в размер на 10.86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори и др.

Районен съд – Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са неоснователни.

Съображенията за това са следните:

1

Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори. Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Така, настоящият съдия докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

За прецизност и пълнота следва да се посочи още, че от съдържанието на цитираната неустоечна клауза, според която размерът на неустойката е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент е, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. От това следва, че неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се явява недължимо като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния 2 абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в този си компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката.

В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката.

О т д е л н о , вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае се писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част.

Накрая, следва да се отбележи, че всички суми от посочените в допълнителната прецизираща молба на заявителя по същността си представляват неустоечни вземания, но настоящият съдия-докладчик намира, че доколкото с тях се цели обезпечаване на един и същи кредиторов интерес, този от обезщетяване на последиците при прекратяване на договора по вина на абоната, то и неустойката е една единствена такава, но многокомнпонентна, поради което и със санкционен характер, излизащ извън присъщите за нея функции и противоречаща поради това на добрите нрави, поради което и вземанията за посочените суми се явяват недължими.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с вх.№ 11787/30.07.2026 г., депозираното от*** ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу К. Н. К., ЕГН ********** по което е образувано ч.гр.д. № 20261520103504/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил за сумите, както следва:146.20 евро /сто четиридесет и шест евро и двадесет евроцента/ - неустойка, представляваща: дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по сключени договори за мобилни услуги, формирана както следва: 92.72 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер TV_*** от 08.08.2023 г., (Договор за услуга ***) ; 53.48 евро, дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.08.2023 г.

(Договор за услуга Интернет за дома), както и сторените разноски – държавна такса в размер на 10.86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро.

Разпореждането, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си като 3 доплати съответната държавна такса, след влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

4