Решение № 3015 от 02.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3015 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100505879 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № ІІ-75-222/09.06.2017 г. на СРС, 75 с - в, по гр. д. № 20943/2013 г.

„И.Р.“ ЕООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Н. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ сумата от 4 699, 67 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 14.12.2010 г. до 19.10.2012 г., на основание чл. 261 КТ сумата от 449, 75 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода от 14.12.2010 г. до 19.10.2012 г., на основание чл. 264 от КТ сумата от 315, 13 лв., допълнително трудово възнаграждение за положен труд в официални празници в периода от 14.12.2010 год. до 19.10.2012 год., ведно със законната лихва върху главниците от 16.05.2013 г. до погасяване на вземанията, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 934, 27 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забавено изпълнение върху уважения размер на главниците по исковете с правно основание чл. 261 от КТ, чл. 262 КТ и чл. 264 от КТ за периода от 01.02.2011 год. до 01.12.2012 год. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски по делото.

С това решение исковете са отхвърлени, както следва : искът по чл. 262, ал. 1, т.

4 КТ - за разликата до пълния предявен размер от 5 669 лв., искът по чл. 261 КТ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 476 лв., а искът по чл. 264 КТ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 174 лв.

Допълнително решение № 20038251 от 10.02.2021 г. по същото дело, са оставени без уважение молбите на ищеца Н. С. Н. за допълване на основното решение по реда на чл. 250 ГПК, както и за изменение на решението по чл. 248 ГПК.

1

Основното решение № ІІ-75-222/09.06.2017 г. се оспорва по въззивна жалба на ищеца Н. С. Н., чрез представителя му, в частите, в които исковете с отхвърлени до пълните предявени размери. Излага съображения, че са допуснати неточности в определените от СРС размери на дължимите възнаграждения за извънреден и нощен труд, както и за работа през официалните празници, като допуснатите от СРС експертизи не са изчислили правилно общият брой отработени часове и съдът е приложил неправилно нормите на чл. 264 КТ и чл. 262, т. 4 КТ. Сочи, че положеният труд през официалните празници, които се явяват и извънреден труд следва да бъдат заплатени веднъж по чл. 262, т. 4 КТ, и допълнително – с увеличението по чл. 264 КТ – с четворна надница. Излагат се съображения, че доклада по делото е бил непълен и не съдържал списък на всички правнорелевантни факти, които следва да се установят, както и указания, за кои от тях ищецът не сочи доказателства. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат в предявените пълни размери. Претендира разноски.

Тази въззивна жалба се оспорва от ответника „И.Р.“ ЕООД, чрез представителя му, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага доводи, че поисканото увеличение на иска е недопустимо поради едновременно изменение на основанието и петитума на иска. Касае се за недопустима промяна на фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право. Сочи, че жалбата е неоснователна по същество. Поддържа, че както ищецът, така и СРС не са съобразили, че за да е налице извънреден труд по чл. 143, ал. 1 КТ е необходимо разпореждане на работодателя, както и знание или липса на противопоставяне от негова страна. По делото не са събрани доказателства, че е имало разпореждане или знание на работодателя, че ищецът е полагал 24 часови смени. Дори да е поемал такива, те са били без знанието на работодателя, за което не се дължи заплащане на допълнително възнаграждение. Оспорва се твърдението, че за положен труд през официалните празници се дължи „четворна надница“, тъй като нормата на чл. 264 от КТ е ясна.

Оспорва се искането за присъждане на разноски пред СРС, за които са представени доказателства едва след постановяване на решението. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в отхвърлената част. Претендира разноски съгласно списък.

Решението № ІІ-75-222/09.06.2017 г. се оспорва и от ответника „И.Р.“ ЕООД, чрез представителя му, в частите, в които исковете са уважени с доводи, че е необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства. Сочи, че исковете за заплащане на полаган извънреден, нощен труд и труд през официални празници не са доказани по основание и размер. Поддържа, че извънреден труд се полага с разпореждане на работодателя или с негово знание и мълчаливо съгласие, каквито не са налице в случая. Знанието не се предполага. Излага доводи, че не е установено каква е била продължителността на полагания от ищеца извънреден труд и за размера на часовете. Не се доказва през процесният период ищецът да е полагал такъв труд. Той е работил при сумирано работно време. Единственото доказателство за полагането е ССчЕ, която е работила по графици, които не са представени по делото. Сочи, че работодателят не е водил нарочна книга са отчитане на извънредния труд. От доказателствата може да се приеме, че ищецът не е работил на 24 часови смени, а на 12 часови такива, за които му е изплатено дължимото възнаграждение изцяло. Вещото лице пред СРС е работило по задачи на ищеца, а от свидетелските показания е установено, че всички на паркинга са били на 12 часови смени, които са заплащани навреме. Установено е, че ищецът е 2 замествал болният си брат по техни вътрешни уговорки и ако е работил извънредно поради тази замяна, не му се дължи допълнително възнаграждение. Поддържа се още, че за нощен труд и този, полаган по време на официалните празници, на ищеца е изплатено цялото дължимо възнаграждение, което се установява от ССчЕ. От проверката на ИАИТ не се установява да е имало нарушения при работодателя. Моли да се отмени решението в оспорените уважителни части, като се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски в производството съгласно списък.

Въззиваемата страна - ищеца Н. С. Н., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно в оспорените части и постановено, в правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Основателно СРС е приел, че ищецът е полагал извънреден и нощен труд, както и труд по време на официалните празници, който не е бил заплащан от работодателя. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в цялост и основателно е уважил исковете за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден и нощен труд и такъв през официалните празници. Сочи, че е без значение обстоятелството, дали работодателят е издал изрична писмена заповед за полагането на извънреден труд, както и че не е отчитал този труд в специална книга по чл. 149 КТ, като от значение е единствено дали такъв труд е реално полаган. Излага доводи, че работниците са полагали извънреден труд, със знанието и без противопоставянето на работодателя, заради установените 24 часови работни смени на паркинга и отсъствие на работници поради отпуск по болест.

От свидетелските показания по делото е установено безспорно, че смените са били 24 часови още преди процесния период, като се е почивало по 72 часа. По тези и допълнителни съображения моли да се остави без уважение жалбата като се потвърди решението в оспорените от ответника части.

Подадена е и трета въззивна жалба от ищеца Н. С. Н., чрез представителя му, срещу допълнителното решение № 20038251 от 10.02.2021 г. по същото дело, с което са оставени без уважение молбите на ищеца за допълване на основното решение по реда на чл. 250 ГПК, както и за изменение на решението по чл. 248 ГПК. Поддържа, че с молба от 04.12.2014 г. е направено увеличение на всички искове на общо 16 450 лв., което съдът е допуснал по чл. 214 ГПК. В решението си обаче СРС е пропуснал да се произнесе по изменения размер на възнаграждението за извънреден труд по чл. 262, ал.

1, т. 4 КТ. Сочи, че по този иск съдът се е произнесъл само по първоначалния размер на иска, без да съобрази направеното от ищеца увеличение. В тази част претенцията не е нито уважена, нито отхвърлена. Поради това се поддържа, че незаконосъобразно искането за допълване на решението е отхвърлено. Неоснователно е отхвърлена и молбата за изменение на решението в частта по разноските по чл. 248 ГПК. Моли да се отмени допълнителното решение и молбите да се уважат.

Ответникът „И.Р.“ ЕООД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци. Неоснователно ищецът твърди, че претенцията му не е „нито уважена, нито отхвърлена“, тъй като съдът е посочил размерът, за който уважава иска по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, а именно – 4 699, 67 лв. Посочено е още, че искът се отхвърля до пълния предявен размер от 5 669 лв., вместо до 12 800 лв., като в този случай става въпрос за допусната техническа грешка в изписаната сума. Излагат се доводи, че тази грешка не влияе на формираната воля на съда относно уважената част от иска и би могла да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК, а не по реда на чл. 250 ГПК. Поправянето на акта не означава, че съдът следва да промени и изводите си 3 относно присъдените по делото разноски по чл. 248 ГПК. Искането за изменение на решението по разноските е неоснователно, понеже е недопустимо да се уговаря адвокатско възнаграждение едва след постановяване на решението. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди допълнителното решение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

С основното решение № ІІ-75-222/09.06.2017 г., на 75 с - в, по гр. д. № 20943/2013 г. СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 150 КТ, вр. с чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 261 КТ и чл. 264 КТ и по чл. 86, ал. 1 КТ - за заплащане на възнаграждение за нощен труд и извънреден труд в почивни дни и по време на официални празници и лихви за забава върху него.

С допълнително решение № 20038251 от 10.02.2021 г. по същото дело, съдът е оставил без уважение исканията на ищеца по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът се произнася служебно и за констатирани нарушения на императивните материалноправни норми.

И двете оспорени решения са валидни и допустими, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

От фактическа страна между страните не се спори и се установява, че са били в правоотношение по трудов договор № 10018/13.12.2010 г., по което ищецът е заемал длъжността „работник, паркинг“.

Според трудовият договор работното време на ищеца е 8 часа, седмично 40 часа.

С подписване на допълнителното споразумение от 01.01.2011 г., страните са изменили размера на трудовото възнаграждение и работното време, като са уговорили, че същото ще се изчислява сумарно - т. 6 от споразумението.

Страните са уговорили двусменен режим на работа - дневна и нощна смяна по 12 часа при пълно работно време - раздел V, т. 5. 2 от приетата пред СРС длъжностна характеристика.

Предвид така установените факти обосновано СРС е приел, че за периода от 14.12.2010 г. до 01.01.2011 г. работното време на ищеца е отчитано подневно, а след 01.01.2011 г. до прекратяването на трудовия договор на 19.10.2012 г., работодателят е въвел сумарно изчисляване на работното време при двусменен режим на работа дневна и нощна смяна на 12 часа.