Решение № 739 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. В., 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия В.ева при участието на секретаря Димитричка Д. Г.ева като разгледа докладваното от Камелия В.ева Гражданско дело № 20253100102003 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД от Р. К. Х. и Р. К.

Х. срещу МБАЛ“Е.“ ООД гр.В. за осъждане на лечебното заведение да на всеки от ищците сумата от 100 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди – скръб, страдание, депресия, липса на сън и цялостно лишаване от възможността за радост в живота следствие смъртта на дъщеря им Д. Р. Х., настъпила на 12.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2024г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на 25.09.2024г. дъщерята на ищците Д. Х. получила силни болки в областта на корема и по нейна молба майка й отишла при нея и забелязала, че не изглежда добре. Д. споделила на майка си, че коремът й е твърд, повръща и не може да се храни. Ищцата й закупила от аптека болкоуспокояващи медикаменти, но дори и след приема им болките продължили. На следващия ден състоянието на Д. се влошило, болките се засилили и годеникът й И.Д. заедно с негов приятел я откарали в спешно отделение на МБАЛ“СВ.А.“В.. В спешното имало много хора и минали повече от два часа в чакане за преглед. По време на чакането си Д. постоянно поддържала контакт по телефона с майка си и сестра си К.. Така било решено Д. да не чака повече и да посети друг лекар в първия възможен момент. Била записана за преглед на следващия ден ***г. в частния кабинет на д-р А.Т..

1

След извършен преглед от него била поставена диагноза Остър панкреатит като лекарят заявил, че Д. трябва да е под болнично наблюдение и предложил място на лечение Е. в квВ.. малко по-късно Д. постъпила в болницата. В понеделник 30.09.2024г. диагнозата Остър панкреатит била потвърдена.

Съгласно Ехография на абдомен 619/30.09.2024г. била поставена диагноза Холецистопанкреатит , като състоянието било описано в Предоперативна епикриза ИЗ 3151/30.09.2024г. Съгласно документ, озаглавен „Напуснал лечебното заведение“ била изписана на 30.09.2024г. с основна диагноза Камъни в жлъчните пътища без холангит или холецистит и Остър панкреатит.

На същата дата съгласно ИЗ 3151 е постъпила в Е. с диагноза Камъни на жлъчния мехур с остър холецистит. Във вторник 01.10.2024г. било съобщено на Д., че трябва да остане в болницата за още 3-4 дни. През това време близките й – родителите, годеникът й и сестра й я посещавали редовно. Тя не изглеждала добре имала пожълтяла кожа и подуване на тялото. За периода, в който била в болницата 01.10.- 07.10.2024г. никой от близките й не можел да осъществи контакт с лекуващия лекар, а състоянието й не се подобрявало и била зле. Поради това започнали да се съмняват в адекватността на лечението. Сестра й направила консулт с лекар от столицата. Той изказал мнение, че този тип заболяване може да бъде значително вариативно и непредсказуемо и поставил под съмнение допълнителните изследвания, които й се правят. Посъветвал близките на Д. да поискат тя да бъде преместена за лечение при него в гр.С., за да бъде изследвана. На 08.10.2024г. годеникът й И. разговарял с д-р А.Т., който уверил, че състоянието на Д. е стабилно, тя развивала всички симптоми на болестта и показателите й не били притеснителни. Казал, че до края на работната седмица Д. ще бъде изписана за домашно лечение. И. настоявал да бъде преместена за лечение в гр.С., но д-р Т. заявил, че ако има съмнение, че може да я лекува, сам щял да я премести в друга болница. Решили лечението на Д. да завърши в Е.. Д. била изписана на 11.10.2024г. прибрала се вкъщи около 15.00 ч. Позвънила на И., който бил по работа в гр.С., като му казала, че вече се е прибрала, чувства се изтощена и ще легне да поспи. Родителите й били постоянно с нея и били притеснени , защото виждали, че тя никак не е добре и според тях трябва да е в болница.

Каквото хапнела го повръщала. Около 20.00 ч. тя заспала в стаята си. Когато на следващия ден сутринта майка й отишла да я види, я намерила починала.

Изпаднала в шок, но намерила сили да се обади на БП.Лекарката от БП се 2 обадила на СМ, които пристигнали на място, а след това дошла и полиция.

Взели тялото за аутопсия. След това било образувано ДП №1565/2024г. по описа на ***.

Твърди се, че са налице противоправни действия и бездействия на медицинския екип в ответното дружество, които са довели до смъртта на Д..

Д. била приета в болничното заведение с изключително високи нива на CRP от 520 mg/l. Въпреки временното спадане на 402 mg/l на 05.10.2024г. стойността отново се повишила до 450 mg/l на 07.10.2024г., което било ясен индикатор за влошаване на състоянието й. При изписването й на 11.10.2024г. стойността била 282.3 mg/l, което било недостатъчен спад, за да счита състоянието за овладяно, особено предвид преходното завишение. Бил й назначен диуретик Фурантрил, което предполагало наличието на клинична картина, характерна за тежък панкреатит като например оток или асцит. Впоследствие лекуващият екип взел решение за изписване, което съответствало на протокола за лека форма. Тази несъгласуваност между очевидната клинична картина и взетото решение за изписване се сочи за първия очевиден признак за липса на дължима грижа и неадекватно стадиране на заболяването. Излага се, че лечението на остър панкреатит включва антибиотици като изборът им бил от ключово значение. Д. била лекувана с Цефтриаксон и Метронидазол.

Метронидазолът показвал добро проникване в панкреасната тъкан, а по отношение на Цефтриаксонът имало данни в медицинската литература, че може да предизвика панкреатит вероятно поради запушване на жлъчните пътища. Твърди се, че на фона на влошаващото се състояние, доказано от повишените стойности на CRP, което сочело за развитие на инфектирана некроза, е било необходимо антибиотичната схема да се смени. Липсата на промяна на същата въпреки влошаване на състоянието и наличието на асцит се твърди, че е сериозен пропуск, който е допринесъл за прогресията на инфекцията и развитието на сепсис. Твърди се, че е налице неправилен терапевтичен подход – неоправдано медикаментозно лечение и липса на мониторинг.

Твърди се, че неоправдано е назначен за прием диуретикът Фурантрил.

Излага се, че същият е мощен бримков диуретик, който има бързо и силно изразено действие като неговото рутинно приложение при остър панкреатит е противопоказно в медицинските стандарти и протоколи, особено при леката 3 форма. Данните в медицинската литература сочели, че диуретиците могат да бъдат една от причините за развитието на остър панкреатит. Фурантрилът действал чрез силно потискане на реабсорбацията на натрий, калий и хлорид в бъбреците. Основното му показание било за лечение на отоци, свързани със сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза или бъбречна недостатъчност.

Прилагането му можело да доведе до сериозен електролитен и киселинноалкален дисбаланс най-често хипокалемия. Този риск бил особено висок при продължителна употреба и изисквал постоянен мониторинг на електролитните нива, за да се коригират дозите и да се попълват загубените минерали. Назначението на това лекарство било високо рисково и носело двойна причинно-следствена връзка с фаталния изход. Твърди се, че диуретикът потенциално е допринесъл за самото заболяване или за неговото влошаване. Приемът му бил свързан пряко с най-опасните усложнения – дехитратация и серизоен електролитен баланс, хипокалемия. Този двоен неоправдан риск се твърди да представлява грубо нарушение на принципите за безопасно лечение.

Твърди се, че липсата на адекватен мониторинг е лишила лекуващия екип от възможността да открие и коригира животозастрашаващата хипокалемия, което с голяма вероятност е била приченена от Фурантрила.

Сочи се, че прилагането на Фурантрил изисква задължителен и постоянен мониторинг на електролитните нива, особено на калия, за да се избегнат животозастрашаващи усложнения. Недостатъчното ниво на калий в кръвта можело да причини сериозни проблеми, включително нарушения в сърдечния ритъм и мускулна слабост. Липсата на адекватен мониторинг на електролитите и сърдечната дейност на болната, съчетана с назначението на Фурантрил се сочи за пряко нарушение на стандарта за медицинската грижа.

За грубо нарушение на националните протоколи се сочи преждевременното изписване на Д. от болничното заведение. Твърди се, че съгласно българските национални протоколи и препоръките на НЗОК препоръчителният болничен престой при тежък / некротичен/ панкреатит е 45 дни. Изписването на пациентка, която е в състояние, налагащо лечение с диуретици, само ден след началото на лечението, се твърди, че е в драстично противоречие с този стандарт. Сочи се, че подобно решение е несъвместимо с протоколите за лечение на тежката форма на заболяването, което 4 допълнително подчертавало липсата на адекватна оценка и дължима грижа.

Сочи се, че преждевременното изписване е клинично неразумно и опасно действие. Твърди се, че с изписването си Д. е била лишена от възможността за адекватен мониторинг и своевременна медицинска намеса в случай на влошаване на състоянието. Сочи се, че най-тежкото усложнение на некротичния панкреатит като инфектирана некроза и сепсис се развиват 2 до 4 седмици от началото на симптомите. Последователността от събития – от неоправдано назначение на лекарства до липсата на мониторинг показвало двустранно нарушение на дължимата грижа, което се твърди пряко да е допринесло за фаталния изход.

На следващо място се сочи, че нивата на креатина на Д. са говорели за тежък калориен недоимък, което е в противоречие с обсъждането в епикризата, че е била захранена. При недоимъчното хранене организмът не имал сили да се бори с болестта.

Твърди се и неадекватна диагностика и стадиране – липса на цялостно и задълбочено диагностично изследване въпреки клинична картина, предполагаща тежка форма на заболяването.

Твърди се, че действията и бездействията на лекуващия екип представляват грубо нарушение на принципа на „дължимата грижа“, което не е изолирана грешка, а част от последователност от събития, която е пряка и единствена причина за смъртта на пациентката.

Твърди се, че действията на лекуващия екип в ответната болница и на лекуващия лекар представляват немарливо упражняване на задълженията им и се намират в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинска помощ – чл.79,ал.1 ЗЗ, с утвърдените по надлежния ред медицински стандарти в съответната област – чл.6,ал.1 ЗЗ и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5,ал.4 Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, посочено в чл.80 ЗЗ и включващо в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ, неспазване на правата на пациентите като например правото на информирано съгласие или безопасност на лечението- чл.86,ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – аргумент от 5 чл.190,ал.1 ЗЗ.

Твърди се, че лекарите в ответното лечебно заведение не са извършили адекватна и правилна преценка на състоянието на пациентката, не са предприели необходимите за здравословното й състояние действия, което е довело до нейната смърт.

Излага се, че смъртта на Д. е причинила значителни неимуществени вреди на нейните родители, които изживели кошмара да намерят мъртво детето си и да го погребат. Те останали без подкрепата на дъщеря си, без ежедневното й внимание, обаждане по телефона, посещение и раздумка.

Живеят с мъката по дъщеря си и не могат да я преодолеят. Били сринати и за тях вече нямало живот. Нищо не можело да ги зарадва. Родители, дъщеря им Д. и нейният годеник И. били семейство в пълния смисъл на думата сплотено, любящо и подкрепящо се. Макар че не живеели заедно, поддържали всекидневни контакти. Д. оказвала безценна помощ на възрастните си родители. Смъртта й оставила дълбока рана в сърцето и душите им като животът им се променил драстично.