Определение № 1861 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1861 гр. ***, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501600 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано по частна жалба подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му по делото юрисконсулт И.Т. , против определение №4366/31.03.2025г. на ***ския районен съд, ХХІІ гр. състав, постановено по гр.д. № 7231/2024год., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 31400/18.03.2025 г. за изменение постановеното по делото на Решение № 831/25.02.2025 г., в частта за разноските. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение с искане до въззивния съд за неговата отмяна и уважаване на молбата на страната по чл.248 от ГПК с присъждане по съразмерност на направените разноски от търговското дружество; намаляване поради прекомерност на присъденото в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: 180978004, по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение до справедлив размер от 100 лева без включване на ДДС, а разноските за ССЕ останат изцяло в тежест на ответника или поделени между страните.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата- Еднолично адвокатско дружество Е.

И., БУЛСТАТ: 180978004, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ап. ***, представлявано от адвокат Е. И., в качеството й на пълномощник на ответника Й. С. П., ЕГН: **********, с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

***ският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

1

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата Й. С. П., ЕГН:**********, да му заплати следните суми: 402 лева- главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** от 19.02.2021г.; 56, 65 лева – възнаградителна лихва за периода 15.07.2021г.- 15.01.2022г.; 122, 01 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 15.01.2022г. до 24.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (25.04.2024г.) до окончателното й погашение.

С Решение № 831/25.02.2025 г. постановеното по гр.д. № 7231/2024г., съставът на ***ския районен съд, е уважил частично предявените искове, като е осъдил ответницата да заплати на търговското дружество сумата от 228, 84 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** от 19.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда (25.04.2024 г.) до окончателното й изплащане. Отхвърлил е исковата претенция за главница за разликата над уважения размер до пълния такъв от 402 лева,както и исковите претенции за възнаградителна лихва от 56, 65 лева –за периода 15.07.2021г.15.01.2022г. и за мораторна лихва от 122, 01 лева, дължима за периода от 15.01.2022г. до 24.04.2024г. В мотивите си съдът е приел процесния договор за кредит за недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като е изложил подробни съображения в тази насока и е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита.

По отношение на разноските съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ:

180978004, представлявано от адвокат Е. И., адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство по делото на ответника Й. С. П., ЕГН:**********, в размер на 240 лв. с вкл. ДДС, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.Присъдил е в полза на ответницата Й. С. П. разноски за изготвяне на ССЕ по съразмерност и с оглед отхвърлената част от претенциите в размер от 90,88 лева.Приел е също , че въпреки частичното уважаване на претенцията на ищеца за присъждане на главница по договора, то на последния не следвало да се присъждат разноски съобразно уважената част от претенцията, тъй като разрешенията на Решение на СЕС от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, чл. 6, пар.1 и чл.7 пар.1 от Директива 93/13 намирали приложение и в настоящия случай. Кредиторът бил икономически по-силна страна в правоотношението, поради което следвало да не се възползва от това си положение чрез налагането на потребителите на неравноправни клаузи. При приложение на принципа за ефективност, при констатирано наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, правата на потребителите следвало да бъдат защитени, като следвало да се постигне такова правно положение, каквото би съществувало, в случай 2 че потребителят не е договарял при неравноправни условия. В противен случай кредиторът би имал икономическа облага от недобросъвестното си поведение.

С атакуваното определение №4366/31.03.2025г. , съдът е оставил без уважение подадената от ищеца молба за присъждане в негова полза на разноски, съобразно уважената част от исковите претенции , за намаляване поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. и досежно разноските за ССЕ, като отново решаващата инстанция е изложила подробни аргументи в тази насока.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за частично основателна, като мотивите за този извод са следните:

С Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, СЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Настоящият състав намира, че описаната в посоченото решение на СЕС хипотеза е различна от процесната такава, поради което решението не би следвало да намери приложение. На първо място, в решение на СЕС се обсъжда хипотеза на недължимо заплатени от длъжникапотребител суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожността на договорна клауза. В случая обаче ответната страна не е заплатила суми, които не се дължат. Напротив – тя е извършила определени плащания, но които са се оказали недостатъчни, за да покрият пълния размер от дължимата главница. Тоест не е налице недължимо платени суми. На следващо място следва да се посочи, че производството пред районния съд не е инициирано по повод искова молба от потребителил за възстановяване на определени парични суми, които са били платени без да се дължат поради нищожността на договорна клауза/ кондикционни искове/, а точно обратното – процесът е иницииран от кредитодателя, за да се осъди ответника да изпълни задължението си кредитно правоотношение. За да е приложимо посоченото решение на СЕС е нужно потребителят да сезира компетентния съд, пред който да бъде установено, че длъжникът е заплатил парична сума по недействителен договор /клауза/, като тази сума трябва да подлежи на връщане, тъй като клаузата, по която е платена сумата е нищожна, респ. платената от длъжника сума надхвърля чистата стойност на главницата, когато договорът е обявен изцяло за недействителен и е приложено правилото на чл. 23 ЗПК. В този случай приетите постановки на СЕС ще са приложими, тъй като ако потребителят понесе част от разноските в зависимост от размера на недължимо платените суми, то това действително би оказало влияние 3 върху намерението му да сезира съответния съд с искане за връщане на даденото, в който смисъл е и определение №2041/18.07.2024г. по ч.т.д.

№274/2023г. на ВКС, първо търг.отд. С оглед горното следва и изводът, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, но съобразно уважената част от иска.

В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в размер от 150 лева- за внесена държавна такса, като е бил защитаван юрисконсулт, поради което в негова полза следва да определят разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лв. на основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.Така общият размер на сторените от ищеца разноски, включително и дължимото юрк.възнаграждение, възлизат на 250 лв. и съобразно уважената част на исковата претенция следва да му се присъдят разноски в размер от 98,53 лева.

По отношение на присъдените в полза на ответната страна разноски липсва основание за тяхното ревизиране, тъй като са определени правилно и по съразмерност с оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК.

Неоснователно е и оплакването в частната жалба досежно прекомерност на присъденото в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. и липсата на основание за присъждане на ДДС.

Така определеният размер на възнаграждението в размер от 240 лева с вкл. ДДС съдът е съобразил с правната и фактическа сложност на делото, обема и сложността на правна помощ от ЕАД Е. И., както и със задължителното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.

Същевременно в непротиворечивата практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в определение № 50093/11.05.2023г. по т. д. № 1638/2021 г., определение №50139/10.05.2023г. по гр. д. № 5156/2021 г., определение №50034/01.03.2023г. по гр. д. № 968/2022 г., определение №50093/11.05.2023г. по т. д. № 1638/2021 г.,определение № 112/01.03.2019г. по ч. т. д. № 141/2019 г.;определение по № 542/ 12.12.2019 г. ч. т. д. № 2725/2019 г. и редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва ДДС.

Воден от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4366/31.03.2025г. на ***ския районен съд, ХХІІ гр. състав, постановено по гр.д. № 7231/2024год., в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 , с вх. № 31400/18.03.2025 г. за изменение постановеното по делото на Решение № 831/25.02.2025 г. с присъждане на сторените по делото разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Й. С. П., ЕГН:**********, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752,сумата от 98,53 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в производството съобразно уважената част от исковите претенции.