Решение № 348 от 22.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Сливен, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕ. М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20242230200517 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба от С. К. Н. с ЕГН ********** от гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител, против НП № BG14112023/4000/Р8-1005 от 06.03.2024 год., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено. Допълнително е представено писмено становище, с което процесуален представител изразява становище по същество, прилага писмени доказателства и претендира направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 500 лева.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено като законосъобразно обжалваното НП. Допълнително е представено писмено становище, с което процесуален представител изразява становище по същество, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 14.11.2023 г. в 09:28 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт РусеДунав мост била извършена проверка от инспектори от отдел ПТРР, ТД –„ТД Митница-Русе“ на пътно превозно средство товарен автомобил с марка и модел „Р. М. 460.18“ с рег.№ ..., с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от С. К. Н.. В хода на така извършената проверка е установено, че на 30.10.2023 г. в 06:50 часа горепосоченото ППС е засечено на с. Малко Чочовени, по път I-6, км 381+622, пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № 10312, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с № 09В30В261А7Е2406Е063021F160А028Е.

Въз основа на установеното, на водача на ППС бил съставен АУАН № BG14112023/4000/P8-1005/14.11.2023 г. от инспектор в отдел ПТР, ТД –„ТД Митница-Русе“, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 14.11.2023 год., който след като се запознал със съдържанието му го подписал и вписал, като възражение, че е получен срив в системата на ТОЛ.

Въз основа на акта било издадено НП № BG14112023/4000/Р8-1005 от 06.03.2024 г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.

179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на 13.03.2024 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на св. А. А., св.Е. Н., св.И.

В. и св.Янка Станчева, доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът изключи от доказателствения материал приложената в табличен вид разпечатка на републикански път I-6, на първо място тъй като е приложена по делото с депозирано писмено становище от 14.11.2024 г., т.е. след приключване на съдебното дирене и на следващо място, тъй като приложената разпечатка не е надлежно заверена, няма данни за произхода й, съдът не може да цени достоверността на изложените в нея обстоятелства.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от лице имащо право на жалба, а разгледана по същество, се явява основателна.

2

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че действително жалбоподателят на посочената дата и час е управлявал пътно превозно средство товарен автомобил с марка и модел „Р. М. 460.18“ с рег.№ ..., с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, по път I-6, км 381+622, пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа.

По отношение на описаното като констатирано нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, съдът констатира нарушение на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.

1, т. 5 и т.6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай и в АУАН, е посочено че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, което е квалифицирано като нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Според тази норма водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е предвидил по този текст да се ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние или водач, който не е изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта, т.е. предвидени са две различни хипотези, като нито в акта, нито в НП е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя.

Ето защо съдът намира, че при така дадената квалификация на нарушението в акта и в НП е налице противоречие с описаното нарушение, тъй като в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не е предвидено ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач за това, че не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

На следващо място следва да бъде посочено, че в издаденото НП, като материалноправна разпоредба и като санкционна норма са посочени неоснователно един и същи състав на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

3

Разпоредбите на чл.139, ал.5 и ал.7 на ЗДвП предвиждат, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Следователно собственикът на пътното превозно средство е задължен да изпълни задължения свързани с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

От гореизложеното следва, че в конкретния случай приложимата материалноправна норма е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, но такава квалификация липсва както в акта, така и в НП, т.е. липсват задължителни реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което от своя страна отново води до неяснота за какво нарушение е наказан жалбоподателят.

Предвид така посочените пороци, съдът намира, че по отношение на посоченото нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП и съответно наложеното за него наказание е налице противоречие между описанието на нарушението и дадената квалификация на същото в акта и в НП, което води до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение и се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Поради всичко гореизложено, съдът счита, че са констатирани нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът следва да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с направено възражение от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че следва да намали размера му от 500 лв. на 480 лв. на осн. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 4

09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № BG14112023/4000/Р8-1005 от 06.03.2024 г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на С. К. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.

Сливен, бул.“Бургаско шосе“ №15а е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на 179, ал. 3а от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на С.

К. Н. с ЕГН ********** сумата от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5