Решение № 26 от 27.02.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Свиленград, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200022 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000532 от 28.11.2022 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, в частта, с която на Ю. Д. А. с ЕГН ********** от град *********************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Г.

Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Т. К., за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (пункт 2).

В останалата си част по пункт 1 и по пункт 3, НП е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

Жалбоподателят Ю. Д. А. моли за отмяна на НП в обжалваната част, тъй като фактическата обстановка, отразена в него не кореспондирала на действителната такава.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Ю. Д. А., не се явява. За нея се явява адвокат Т. К., която пледира за отмяна на НП в 1 обжалвана част, тъй като не било установено извършване на нарушението.

Претиндира разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 31.10.2022 година около 04.45 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Генерал Струков” на кръстовището с улица „Христо Ботев”, посока булевард „България” се движи моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 320 ЦДИ с държавен регистрационен номер ********** – собственост на Г. Д. Я. от град Свиленград, област Хасково като не спазва предписанията на знак Б2, т.е. на спира на пътен знак „Стоп! ...”. Блъска се в електрически стълб, находящ се пред дом № 14а, като в резултат удара цялата предница на автомобила е „смляна”, деформирана (видно от данните, съдържащи се в Протокола за пътно-транспортно произшествие (ПТП)).

На место са изпратени полицейските служители от състава на автопатрула, включително свидетелят Г. Д. Г. (служител в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), които искат съдействие от служителите на звено „Пътен контрол”, като на место пристига свидетелят Д. Н. Д., който констатира, че А. не е спазила предписанието на пътен знак Б2, т.е. не е спряла и се е блъснала в електрическия стълб като цялата предница на лекия автомобил е деформирана. Тези обстоятелства отразява в съставения 2

Протокол за ПТП.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя А. (относно факта на управление от нейна страна е налична Декларация в този смисъл) и в нейно присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 623044. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неспазване на предписанието (нарушаване) на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му.

А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 6, т. 1, предложение трето от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят А. е запозната със съдържанието на АУАН, т.е. предявен й е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа. Срещу подпис получава екземпляр от Акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 220351-000532 от 28.11.2022 година, в което в пункт 2 посочва процесното деяние. В издадения санкционен акт, АНО възприе ма изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН относно това нарушение, както и правната му квалификация, дадена от контролния орган - чл. 6, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя А. административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя А., на 09.12.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от 3 приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д. Н. Д. заема длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-233 от 13.01.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя А., в която е отбелязано че има налагани санкции с влезли в сила НП и Фиш за различни административни нарушения на ЗДвП, както и не са й налагани принудителни административни мерки.

По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел и лицето Г. Д. Г. – приятел на А., който установи пред настоящия Съдебен състав, че на въпросния знак „Стоп! ...”, А. е спряла, след което е подала повече газ и се е блъснала в стълба и в гумата, поставена в близост до него.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП в обжалваната част, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 година свидетели – Д. Н. Д. и Г. Д. Г. . Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на полицейските служители, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.

Не се установява свидетелите Д. Н. Д. и Г. Д. Г. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН относно процесното нарушение. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им 4 качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).

Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че А. не е съобразила поведението си с пътните знаци, поради което е предизвикала ПТП. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Не се оцениха с доверие от Съда, показанията на свидетеля Г. Д. Г., допуснат до разпит в съдебното производство по искане на жалбоподателя А., тъй като ги счита за тенденциозни поради близките му отношения с жалбоподателя А., от тук и заинтересоваността му от изхода на делото. Ето защо изложеното дава достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане на защитна версия на жалбоподателя А.. Поради това Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира показанията на свидетеля Г. Д. Г., поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ги ползва при формиране на фактическите и правните си изводи. Но дори и да се вземат предвид тези свидетелски показания, то те не биха променили изводите на Съда, тъй като звучи неправдоподобно версията, изложена от посочения свидетел, тъй като не е възможно при разстояние около 10 метра от знак „Стоп!” до стълба и последвалия удар пораженията 5 върху колата да са толкова големи – деформирана е цялата предница или както заяви свидетелят Д. - „смляна”. Няма как за 10 метра и при ляв завой да се получи толкова голямо ускорение на скоростта с оглед констатираните поражения по колата. Отделно от това изложеното звучи нелогично предвид посоченото от свидетеля Д., който въз основа на професионалната си практика е категоричен, че А. не е изпълнила предписанието на знак Б2 и именно това е отбелязал в Протокола за ПТП като причина (в тази връзка изложеното от адвокат К. относно причината за ПТП, посочена в Протокола за ПТП не отговаря на действителността – действително Д. не е посочил изрично че А. не е спряла на знак „Стоп!”, но е посочил, че не е изпълнила предписанието на знак Б2, т.е. с различни думи е описал същата фактическа обстановка, респ. причина за ПТП.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът кредитира и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи: