Определение № 1819 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1819 гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002104834 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7783/11.11.2025г., подадена от „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. А. от АК-В., срещу решение № 174/25.07.2025г. по в. гр. д. № 17/2025г. на Врачанския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 563 от 16.09.2024г. по гр. д.

№ 3137/2023г. на Врачанския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, осъдителени искове за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. В., обл. В., одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: [населено място], [жк], [улица], с площ: 2197 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ремонт и поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори [№], [№], [№] и [№], номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3 на основание приватизационна сделка, извършена по чл.17а Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, евентуално на оригинерно основание придобивна давност, която е започнала да тече от 1952г., но най-късно от 03.12.1991г. до 16.05.2023г., и за осъждането на ответника да му предаде владението върху гореописания имот, както и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за 1 собственост да бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), обективирана в решение № 31 от 21.06.2013г. по гр. д. № 310/2012г. на ВКС, I г.о. и решение № 1 от 31.01.2014г. по гр. д. № 4495/2013г. на ВКС, I г.о., в които се поставят въпроси, относими към начина на индивидуализиране на имоти, предоставени за стопанисване и управление на бившите държавни предприятия при липсата на данни за основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот в документите, установяващи предоставяне на това право, както и към начина, по който тази индивидуализация може да бъде доказана (установена).

Поддържа се, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли да се приеме, че при доказан с писмени доказателства, счетоводни документи и свидетелски показания, фактически състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), евентуалната непълнота или неточност в актовете за държавна собственост или кадастралните данни, изготвени от държавни органи, може да обоснове извод за липса на придобито право на собственост от търговското дружество - правоприемник на държавното предприятие;

2.Може ли държавата, чрез позоваване на непълно или неточно съставени актове за държавна собственост или кадастрални регистри, да черпи права във вреда на търговско дружество - правоприемник на държавно предприятие, след като именно държавните органи са били длъжни да поддържат тези актове и данни;

3.Приема ли се за изпълнен фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), когато по делото е доказано, че: (1) имотът е бил държавна собственост; (2) предоставен е в оперативно управление на държавното предприятие; и (3) впоследствие е включен в активите на преобразуваното търговско дружество, но административните актове (АДС, АЧДС или кадастрални скици) не са били своевременно актуализирани от държавните органи.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Държавата, чрез Областния управител на област В., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. А., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

2

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че въз основа на разпореждане № 41/06.11.1991г. на Министерския съвет на Република България, с което е взето решение да се преобразуват фирмите съгласно приложение в еднолични търговски дружества, е било учредено „Товарен Автотранспорт В.“ ООД -съгласно приложение № 57 към това разпореждане на МС е било учредено еднолично дружество „Товарен Автотранспорт В.“ ООД, което е поело всички активи и пасиви на фирмата „Товарен Автотранспорт“ по баланса й към 30 юни 1991г. Посочено е, че еднолично дружество с ограничена отговорност „Товарен Автотранспорт В.“ ООД е било вписано в търговския регистър на Врачанския окръжен съд с решение от 03.12.1991г. по ф.д. № 4132/1991г. по описа на съда.

Взето е предвид, че „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД е било вписано в търговския регистър на Врачанския окръжен съд с решение № 233 от 05.02.1998г. по ф.д. № 154/1998г. по описа на съда, като впоследствие, на 01.06.1998г., дружеството е придобило 80 % от капитала на търговско дружество с държавно участие „Товарен Автотранспорт В.“ ЕООД, по силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен от Министъра на транспорта, в качеството му на продавач и „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, като купувач.

На 12.06.2003г. са придобити останалите 20 % от капитала, по силата на договор № РД-01 201/12.06.2003г., за приватизационна продажба, сключен от Агенция за приватизация, в качеството й на продавач и „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, като купувач. Въз основа на тази продажба и придобиване на 100 % от собствеността на дружеството „Товарен Автотранспорт В.“ ООД от купувача „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, както и на основание решение от проведеното на 08.05.2003г. общо събрание на съдружниците на „Товарен Автотранспорт В.“ ООД е прието, че последното се е вляло в „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД, като промяната била вписана с решение № 1359 от 15.12.2003г. по ф.д. № 154/1998г. по описа на Врачанския Окръжен съд.

Посочено е, че с нотариален акт № ..., том III, рег. № 4806, дело № 282/2020г. от 25.11.2020г. на И. Л. - нотариус с район на действие - района на Районен съд - Враца, вписан под № 339 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, „Товарен автотранспорт-В.-98“ АД е признато за собственик на недвижим имот: сграда с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. В., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителен директор на Агенция по кадастър, с адрес на имота: [населено място], п.к. 3000,[жк], сграда разположена в поземлен имот с идентификатор [№], със застроена площ от 20 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: сграда на транспорта.

Прието е за установено от приложени по делото като писмени доказателства молба с изх. № 29/21.06.2022г., писмо с изх. № 35/12.08.2022г., писмо за намерения с изх. № 30/07.07.2023г., молба с изх. № 47/21.09.2023г. и молба с изх. № 4/17.01.2023г., че ищецът е заявил пред ответника желание да закупи имоти на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС, без провеждане на търг, като лице притежаващо собственост върху законно построена сграда, изградена върху поземлени имоти, находящи се в [населено място], [улица], както следва: 1. ПИ [№]; 2. ПИ 3

[№], 3. ПИ [№]; 4. ПИ [№], всички одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, получени от разделянето на стар ПИ [№].

Въз основа на представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза приета в първата инстанция и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, въззивният съд е приел за установено, че в периода от 1952 до 1991г. няма записвания в peг. план на [населено място] относно поземлени имоти с идентификатор [№], [№], [№] и [№], образувани след разделянето на поземлен имот с идентификатор [№], представляващ УПИ [№], кв. 10 складова база в [населено място], тъй като разделянето на урегулирания поземлен имот, представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]) по кадастрална карта на [населено място], на четири нови урегулирани поземлени имоти, е одобрено през 2019г. - със заповед № 777/17.05.2019г. на кмета на [община] е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ЧИПУП-ПРЗ), за разделяне на урегулиран поземлен имот (УПИ) [№], кв. 10 по плана на Складова зона на [населено място], представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]) по кадастрална карта на [населено място], на четири нови урегулирани поземлени имоти, с предназначение: „За ремонти, поддържане на транспортни средства, в съществуваща устройствена зона „Пп“ (предимно производствена). Посочено е, че новообразуваните поземлени имоти са с идентификатори [№], [№], [№] и [№] по кадастрална карта на [населено място]. Взето е предвид, че с Решение № 95/29.03.2023г. на Административен съд [населено място], е отменена заповед № 777/17.05.2019г. на Кмета на [община], с която е одобрено частичното изменение на ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на УПИ [№], кв.10, Складова зона по плана на [населено място] и обособяването на 4 нови урегулирани поземлени имота, всичките с предназначение „за ремонт и поддържане на транспортни средства“, обособяване на обслужваща

[улица],00 кв.м. за достъп до новообразувания УПИ [№], както и регламентиране на застрояването в тях в съществуващата устройствена зона „Пп“ (предимно производствена зона), като с оглед отмяната на заповедта, в КККР на [населено място] имотът е възстановен във вид преди разделянето.

Констатирано е, че в [община] не са поддържали регистри (разписни книги) за имоти собственост на юридически лица, включително и за процесните. Посочено е, че от извлечения от съществуващи планове в [община] за имот УПИ ІІІ-2, кв. 10 по плана на Складова зона [населено място], представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]), настоящ идент. [№], е установено, че съгласно извадка от стар регулационен план на Складова зона [населено място], одобрен със заповед № 2312/11.11.1963г. е отразена площадка на ДАП ГАРАЖИ, като не е конкретизиран имота като УПИ. Съгласно извадка от Помощен кадастрален план на Складова зона [населено място] и изготвен регистър на имотите за предаване на материалите на Службата по кадастър В., във връзка с изготвяне на КККР на [населено място] имот 502.5120 (УПИ [№], кв.10) с площ 2,401 дка и с начин на ползване (предназначение) утайник, естакада и съществуваща в имота сграда [№] производствена, складова с площ 20 кв.м., поради непредставени документи за собственост е записан на [община]. Посочено е, че по скицата е отразен съседен имот „Бензиностанция“ 4 на Автобусни превози ЕООД, както и че в приложения Регистър на имотите на обект „Кадастрален план на Складова зона [населено място]“ изготвен от „Врачански териториален кадастър“ ЕООД през 2000г. е отразен имот в собственост на „Товарен автотранспорт - В. 98“ АД, с адрес „Мито О.“ 63, като не е конкретизиран № на имота по плана. Отразено е, че не са представени документи за собственост.