Решение № 209 от 13.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

***09 гр.Б., 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело ***0221200100457 по описа за 2022 година съобрази следното:

Производството е образувано и се развива по искова молба, предявена от „Х.Л.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Б., пл. „М.“ ****, представлявано от В.В. И., срещу Д. Х. В., ЕГН **********, адрес гр.

Б., ул. „Т.К.“ ***, И. Х. В., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Т.К.“ ***, К. И.

З., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „М.С.“ ****, З. И. З., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „С.“ ***, И. Л. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Х.Д.“ ***, Е. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ ****, Е. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ ****, Г. Д. Н., ЕГН **********, адрес гр. Д., ж. к. „Б.“, ****, Д. Д. Н., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Ц.С.“ ***4, Г. Д.

Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „С.К***2, Л. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С.С***, и В. Д. Ч., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С.С***.

Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг.

№ 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус Краси Манев, „Т.“ ЕООД придобило от И. Д. В., К. Д. В., Л. Д. В. и Е. Д. Р., правото на собственост върху ливада с площ от 5,189 дка в местността „Г.“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Б., и ливада с площ от 0,524 дка в местността „Г.“, представляваща имот № 013017 по картата на землището на гр. Б..

1

Сделката била сключена в предвидената в чл. 18 от ЗЗДог форма, а към момента на сключването й, праводателите на „Т.“ ЕООД се легитимирали като единствени собственици на имотите с решение ****46В от 08.12.2003 г. на ОСЗ Б.. След закупуването на двата поземлени имота, същите били обединени в общ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б..

Впоследствие, с оглед реализиране на инвестиционни намерения, купувачът „Т.“ ЕООД се снабдил с необходимите строителни книжа и в имота започнало изграждането на хотелски комплекс. С акт-образец 14 от 06.04.2005 г. била установена степента на завършеност на започнатите обекти - груб строеж. С разрешения за ползване с № ДК-07-68 от 07.12.2005 г. и ДК-07-69 от 07.12.2005 г., в експлоатация били въведени сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. Б., м. „Г.“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и *** и принадлежи на поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 2693 кв. м., предназначение на сградата: хотел, стар идентификатор: ***, при съседи: от три страни поземлен имот с идентификатор ***, и поземлен имот с идентификатор ***, която сграда представлява хотелски комплекс „Л.“, с ресторант със 150 места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места, подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса: „А“ - хотелски блок /север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ - басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м., намиращ се в гр. Б., ул. „Г. Н.“ ****, и сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. Б., м. „Г.“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 7 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за енергопроизводство /трафопост/. На 31.08.2017 г. „Т.“ ЕООД извършило апорт на въпросните имоти в капитала на „Х.Л.“ ЕООД, с което същите станали собственост на последното. От възникването на тези недвижими имоти при изграждането им на степен „груб строеж“, заверено с акт-образец 14 от 06.04.2005 г., фактическата власт върху тях се осъществявала последователно от „Т.“ ЕООД и „Х.Л.“ ЕООД. Поради възникнал спор 2 относно правото на собственост върху недвижим имот № 013016 по картата на землището на гр. Б. /част от новообразувания недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б., в който били построени процесните 2 сгради/, ответниците и техните праводатели предявили срещу „Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 54 от ЗКИР. С влязло в сила решение № 3016 от 03.07.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 842 от 2018 г. на Окръжен съд Благоевград, било признато за установено, че ответниците, съответно - техните наследодатели, са собственици на 3/5 идеални части от недвижим имот № 013016 по картата на землището на гр. Б., въз основа на наследствено правоприемство. С оглед на това, нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус Краси Манев, не бил породил действие по отношение на тези 3/5 идеални части от поземления имот, съответно - „Т.“ ЕООД /праводател на „Х.Л.“ ЕООД/ не било придобило същите. С решението било установено и че в КККР е налице непълнота, като недвижим имот № 013016 не бил заснет.

Предвид това, в границите на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б. бил нанесен имот с идентификатор ***, при квоти от 2/5 за ищеца и 3/5 за настоящите ответници. С оглед установената между страните съсобственост върху поземлен имот с идентификатор *** /част от предишния имот с идентификатор ***, в който са построени процесните сгради/ и невъзможността те да я прекратят доброволно, от страна на „Х.Л.“ ЕООД бил предявен иск за делба на същия. По него било образувано гражданско дело № 988 от 2020 г. на Pайонен съд Разлог. С отговора на исковата молба ответниците заявили искане за включване в производството по делба и на процесните 2 сгради, с твърдение, че те също са съсобствени между страните. С оглед на това, за „Х.Л.“ ЕООД била налице правната възможност да избере дали да предяви иска в производството по делба, или извън него. По този въпрос съдебната практика била безпротиворечива и приемала, че спорът за собственост на делбен имот може да се развие както в делбения процес, така и извън него. Предявяването на такъв самостоятелен иск било допустимо, независимо че в решението по допускане на делбата съдът ще се произнесе по принадлежността на спорното право. Лицето, което претендирало, че е изключителен собственик на някой от делбените имоти, имало правен интерес да предяви установителен иск по чл. 124 от ГПК, за да защити това свое право, понеже при отхвърлянето на 3 иска за делба съдът няма да се произнесе със сила на присъдено нещо относно принадлежността на спорното право. Искът по чл. 124 от ГПК относно правото на собственост на имот, предмет на делбата, можел да бъде предявен в отделно производство и след първото по делбеното дело съдебно заседание - до влизане в сила на решението по допускане на делбата. Актуалната съдебна практика приемала, че дори искът да не е предявен в производството по делба в срока по чл. 342 от ГПК, това не лишава страната от възможността да защити правата си в отделен процес. Преклудирането на непредявените в делбеното производство възражения не означавало, че правата, върху които те се основават, са отречени със силата на присъдено нещо. Съобразно влязлото в сила решение № 3016 от 03.07.2019 г. на Окръжен съд Благоевград, със сила на присъдено нещо, обвързваща страните по настоящото дело, било установено, че ответниците са собственици на 3/5 идеални части от недвижим имот - ливада с площ от 5,189 дка в местността „Г.“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Б., с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Б.. Това било така, тъй като към датата на съставяне на нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус Краси Манев, продавачите не били собственици на тези 3/5 идеални части от недвижимия имот, съответно купувачът „Т.“ ЕООД не придобил собствеността върху тях. Въпреки възникналите впоследствие спорове за собственост върху единия от недвижимите имоти, предмет на нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус Краси Манев, ответниците не оспорвали, че още със съставянето на нотариалния акт „Т.“ ЕООД установило фактическа власт върху същите - по отношение на ливадата с площ от 0,524 дка в местността „Г.“, представляваща имот № 013017 по картата на землището на гр. Б. - в качеството на собственик, а по отношение на ливадата с площ от 5,189 дка в местността „Г.“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Б. - в една част - в качеството на собственик, и владелец - за останалата. Непосредствено след сключването на нотариалния акт, „Т.“ ЕООД предприело действия по застрояване на имотите.

Първоначално същите били обединени в един имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б. и било променено предназначението им. На 13.10.2004 г., на „Т.“ ЕООД било издадено разрешение за строеж на обект „Хотелски комплекс „Л.“. С разрешение за строеж от 02.09.2005 г., на „Т.“ 4

ЕООД било позволено изграждането на обект „Външно ел. захранване на „Хотелски комплекс „Л.“. Съгласно акт-образец 14 от 06.04.2005 г., обектите, за които били издадени споменатите разрешения за строеж, били изградени до степен „груб строеж“, а с разрешения за ползване от 07.12.2005 г., строежите били въведени в експлоатация. С всички тези действия, насочени към реализиране на правото на строеж върху поземления имот, „Т.“ ЕООД осъществило давностно владение върху ограниченото вещно право на строеж, а впоследствие - върху новопостроените имоти. Съгласно чл. 85 от ЗС, разпоредбите относно придобИ.ето на правото на собственост се прилагали и по отношение на другите вещни права, включително - на правото на строеж.

С оглед това и съобразно предвиденото в чл. 79 от ЗС, с упражняването на непрекъснато владение в продължение на 5 години, съответно - 10 години, върху правото на строеж, а след реализирането му - върху построените имоти, праводателят на ищеца - „Т.“ ЕООД, придобил правото на строеж върху поземления имот, а след изграждането на постройките в него - и правото на собственост върху тях. Налице били двата признака на владението по отношение на ограниченото право на строеж и изградените въз основа на него постройки - обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак бил характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. От започването на действията по застрояване на недвижимия имот през 2004 г. и възникването на сградите при изграждането им до степен „груб строеж“ през 2005 г., до настоящия момент, фактическата власт върху поземления имот, съответно - правото на строеж и построените сгради, се осъществявала от „Т.“ ЕООД, а след 31.08.2017 г. - от ищеца. През този период владението било поС.но, спокойно, явно, несъмнено и непрекъсвано, като друго лице не било установявало свое владение при условията на чл. 75 от ЗС. Субективният признак бил характеристиката на едно субективно /лично/ поведение на владелеца да упражнява вещното право като свое. Всички действия на „Т.“ ЕООД, и след това - на „Х.Л.“ ЕООД, несъмнено показвали намерение за своене. След установяване на фактическата власт върху двата поземлени имота, тяхното предназначение било променено, били обединени и в тях били построени процесните 2 сгради. От възникването на сградите и до настоящия момент, с тях непрекъснато се осъществявала стопанска дейност като хотелски комплекс.

5

Видно от Имотния регистър, сградите многократно били ипотекирани, а на 31.08.2017 г. същите били апортирани в капитала на ищеца „Х.Л.“ ЕООД.

Това категорично показвало, че ищецът, а преди това - праводателят му, се отнасяли към тези вещни права като към свои и изключвали чужди права върху процесните сгради. Към настоящия момент бил изтекъл и предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобивало с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владелецът е добросъвестен - 5 години. Придобивната сделка по отношение на двата имота била сключена в предвидената в закона форма, а праводателите се легитимирали като единствени собственици на имотите, включително и на процесната част от тях. Приобретателят нито знаел, нито могъл да знае, че с последващ акт на поземлената комисия, който има конститутивно действие, щяло да се окаже, че имотът е собственост и на други лица. На основание чл. 79 от ЗС, „Т.“ ЕООД можело и се ползвало от кратката 5-годишна придобивна давност по отношение на процесните части от имотите. Доколкото праводателят на ищеца - „Т.“ ЕООД, владеел имотите от 08.12.2003 г., а процесните сгради възникнали на 06.04.2005 г., то давността била изтекла още през 2010 г. Дори „Т.“ ЕООД да не бъдело признато за добросъвестен владелец, към настоящия момент бил изтекъл период, много по-дълъг от предвидените в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10 години. „Т.“ ЕООД, а по-късно - „Х.Л.“ ЕООД, владяли процесните имоти, при условията на чл. 82 от ЗС, от възникването им до настоящия момент. Предявяването на иск за собственост на поземления имот не прекъсвало давността по отношение на построените в него сгради. С оглед това, водените до момента съдебни спорове относно собствеността на недвижим имот № 013016 по картата на землището на гр. Б., не били прекъснали хода на давността по отношение на построените там сгради. Правото на собственост на ищеца върху недвижимите имоти било оспорено чрез иск едва в производството по делба, развиващо се по гражданско дело № 988 от 2020 г. на Pайонен съд Разлог. С молба по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК, настоящите ответници поискали включване в делбата и на процесните сгради. Те претендирали, че последните са тяхна собственост по приращение, тъй като били собственици на ¾ от поземления имот, в който са построени. Тези им претенции били неоснователни. Правото на строеж било ограничено вещно право, което позволявало на носителя му да построи сграда в чужд имот и, в отклонение от 6 правилото на приращението по чл. 92 от ЗС, да придобие собствеността върху постройката. След изграждането на постройката до степен „груб строеж“, възниквал нов недвижим обект и правото на строеж се трансформирало в право на собственост върху него. С това, обаче, правото на строеж не се погасявало, а притежателят му имал възможност, ако сградата погинела, да я построи отново. Оттук следвало, че правото на собственост върху построеното и правото на строеж представлявали единен обект на разпореждане. Заедно със собствеността на построеното, върху приобретателя преминавало и имплицитно съдържащото се право на строеж. С оглед на това, с придобИ.ето по давност на правото на собственост върху процесните сгради и следващото от него право на строеж, ответниците изгубили правата си по чл. 92 от ЗС и следвало да търпят правата, възникнали при условията на чл.