Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 286 от 10.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 419/2021
Вид
Определение № 286
Подписан
10.11.2021
В сила
10.11.2021
Състав
Красимир Костов Коларов, Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 10.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско дело № 20215001000419 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

От Т. Ц. П. е постъпила молба за изменяне на постановеното по делото Решение № 129 от 12.10.2021 г., в частта му за присъдените в нейна тежест разноски от 2 959.60 лева – платеното от ответника ЗД „Б. И.“ АД адвокатско възнаграждение.

Според ЗД „Б. И.“ АД, молбата е неоснователна.

Апелативният съд констатира, че в приложената по делото Молба с вх. № 3907/05.10.2021 г.

Т.П. е направила искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, но по него съдът е пропуснал да се произнесе.

Искането е основателно.

1.

С определение в съдебното заседание от 09.03.2020 г. (л. 66 и сл.), постановено в присъствието на страните, окръжният съд е уважил заявеното от ищцата намаляване на претенцията, като е допуснал изменение на иска – от първоначално заявената сума 25 100 лева, на сумата 5 000 лева. Определението е било прекратително, защото в частта, с която искането на ищцата е било намалено по размер, производството по делото е приключило. И ако ответникът бе поискал присъждане на разноските по чл. 78, ал. 4 ГПК, това негово искане е трябвало да бъде разгледано (чл. 81 ГПК).

Подобно искане обаче, не е било заявено по делото и присъждането на разноски от окръжния съд е трябвало да стане при условията на чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК, съобразно защитавания от страните материален интерес, който вече е бил в размер на сумата 5 000 лева.

2.

При очевидната липса на каквато и да било фактическа и/или правна сложност на делото, преценката на съда е, че заплатеното от ЗД „Б. И.“ АД адвокатско възнаграждение, 1 общо в размер на 2 959.60 лева, е прекомерно. И съобразно защитения интерес, на осн. чл.

78, ал. 5 ГПК, претенцията на това дружество по чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се уважи в минимално определения размер по чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Или – относно платеното адвокатско възнаграждение – по 696 лева с включен ДДС за всяка от двете съдебни инстанции, общо в размер на сумата 1 392 лева. Заедно с направените от ЗД „Б. И.“ АД разноски пред окръжния съд за вещо лице (700 лева) и платена за провеждане на настоящото производство държавна такса (100 лева), общо дължимите от Т.П. на ЗД „Б.

И.“ АД разноски са в размер на сумата 2 192 лева.

Затова Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 129 от 12.10.2021 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по настоящото т. д. № 419/2021 г., като ОТМЕНЯ това решение в следната му част:

„ОСЪЖДА Т. Ц. П., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, сумата 2 959.60 лева (две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 60 ст.) разноски по делото.“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т. Ц. П., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, сумата 2 192 (две хиляди сто деветдесет и два) лева разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2